Най-младият държавен вицешампион по силов трибой Д. Копривленски от Мосомище: Най-трудно е да преодолееш мързела си да отидеш до залата

Не мисля да ставам културист, не мога да си представя как не бих хапнал поне една вафличка с месеци, твърди племенникът на Кр. Томчев

Димитър Копривленски е ученик в Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“ в Гоце Делчев и вече има място в аналите на родния си град и България. Той е вписан в тях като най-младия сребърен медалист от държавно първенство при юношите по силов трибой със своите тогава 15 години. Спечели отличието през лятото в Хасково след само няколко месеца подготовка. Негов личен треньор е настоящият световен шампион по натурален културизъм Крум Томчев, който е петкратен златен медалист по силов трибой и вдигане от лег.

• Как най-кратко можеш да се представиш?
• Аз съм Димитър Копривленски, живея в Мосомище, вече навърших 16 години. Ученик съм в ПМГ „Яне Сандански“, където се обучавам в паралелка „Софтуер и хардуер“. Едно обикновено момче, което обича да спортува и да търси нови предизвикателства.
• Кое е по-голяма страст за теб – силовите спортове или компютрите?
• Всяко от тези занимания си има своята красота и емоция. Не мога да определя кое взема връх. По-важното за мен е да имам възможност да отделям най-полезно времето си и за двете неща.
• Откога спортуваш и занимавал ли си се с други спортове?
• Спортувам от 3-годишен. Тренирал съм тенис, баскетбол, хандбал, разбира се – футбол. С други думи, имам поглед и върху още дисциплини.
• Защо се насочи към силовите спортове, които нямат много общи неща с изброените от теб, през които си преминал?
• Защото ми харесва и най-много ми допада. Харесва ми да си „играя“ с тежестите, да пробвам своя лимит. Не съм съгласен обаче, че няма нищо общо силовият спорт с останалите, които съм тренирал. Във всички тях е важно постоянството, да тренираш редовно, да се готвиш, да спазваш някакъв режим на живот, да предизвикваш себе си и да се трудиш много, ако искаш да постигаш някакви резултати. Немалко за избора ми оказа моят вуйчо – Крум Томчев, който години наред се занимава с тези спортове и винаги по някакъв начин ми се е искало и аз да пробвам. Той е човекът, който отвори вратите пред мен, за да започна да тренирам силов спорт.
• Кое те мотивира да продължаваш напред?
• Много неща могат да мотивират човек. Мотивация за мен е това да видя какъв е лимитът ми. Да се запозная с много хора.
• Да разкажеш малко повече за твоето сребърно състезание?
• То бе в Хасково, а аз се включих и в трите категории – клек, лег и мъртва тяга. Имаше много хора, много мои конкуренти. Беше първото ми голямо състезание и наистина имаше много силни опоненти, което в началото е нормално да стъписа всеки. След това се окопитих, или иначе казано – взех се в ръце и се преборих за този медал. Най-силно се представих на моята коронна дисциплина – мъртва тяга, за която се готвих най-много. На лежанката обаче бях най-неубедителен, даже имах и наказателни опити. Може някой да пита: Не те ли е яд за това, че не се класира първи“ Не съжалявам, не ме е яд за нищо. Направил съм в този момент най-доброто, на което съм способен. Това е била моментната ми форма и, от друга страна, ме амбицира за нови изяви и да се стремя да повишавам своите способности.
• Не е ли трудно да се сравняваш с един вече доказал се атлет като Крум Томчев, който съвсем скоро стана и световен шампион по натурален културизъм, има зад гърба си много отличия на световни и европейски първенства?
• Това, че може да се докоснеш до човек като него, е чест и голяма възможност. Да се учиш от доказал се спортист, който е сам по себе си и специалист в своя спорт, е един голям шанс. Със сигурност, когато Крум Томчев е твой вуйчо и треньор, е голяма отговорност, защото всички те сравняват с него и едва ли не смятат, че трябва да си негово копие. Да кажем, че се сравнявам с него, не е точен пример. Всеки човек е отделен за себе си и има своя физика, мислене и място в живота. Освен това има още много хляб да изям и още много тренировки да направя, за да се сравнявам с него. По-скоро гледам добър пример пред себе си. Трябва да се следва положителният пример и ще повторя една максима, която винаги ми е харесвала: Ако си сред лъвове и си мишка, ще станеш лъв, но ако си лъв и попаднеш сред мишки и ти ще станеш мишка. Иначе казано, ако не търсиш образец с добрите примери, то няма да стигнеш до нещо положително.
• Колко пъти тренираш през седмицата?
• Сега малко по-рядко, тъй като претърпях контузия и трябва постепенно да увеличавам интензивността на тренировките, за да достигна до натоварването отпреди това, когато на практика тренирах всеки ден.
• Не е ли опасно да се тренира силов спорт на такива ранни години?
• Контузиите са част от всеки спорт, част от пейзажа. Много е важно да тренираш правилно, а не да си позволяваш някои волности, които може да не им е времето да ги пробваш, или да правиш неща, които не са по правилния начин. Когато имаш добър треньор, слушаш внимателно и изпълняваш наставленията му, тогава контузиите може да те избягват дълго време и да ги преодоляваш по-лесно.
• Кое е най-трудното за млад спортист на твоите години?
• Най-трудното е да преодолее себе си, мързела си да отиде до залата, спортния терен или площадката, където да тренира. Отидеш ли веднъж там, започваш занимание и работиш. Не по-малко трудно е да задържиш ритъма и да не спираш да работиш. Когато тренираш добре, идва по-лесното – надграждането идва само и подобряваш неусетно формата си. Най-важното е да си упорит и да не спираш да се трудиш. Да имаш цел и да я преследваш систематично.
• Какви са твоите бъдещи планове?
• Изключително мотивиран съм да се развивам в нашия спорт и сега залягам над подготовката. Най-близките състезания, в които ще се включа, са през пролетта, когато се надявам да надградя постигнатото и да ставам все по-добър.
• Дали няма да тръгнеш по пътя на вуйчо ти?
• За момента не мисля да ставам културист, а по-скоро да се насоча към силовия трибой. Освен това да бъда като Крум Томчев и неговите колеги културисти се изисква твърде много себеотрицание. Аз например не мога да се подложа на лишенията, които търпи той, режимите, които се спазват. За момента не мога да си представя как не бих хапнал поне една вафличка с месеци, че и години. При силовия трибой можеш да си позволиш повече волности. Можеш да хапваш доста повече неща, важното е начинът, по който ще ги съчетаеш, за да ги превърнеш в „гориво“ за организма ти, за да подобряваш своите постижения.
  Разговаря
  АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ