Най-младият кмет в община Благоевград, 23-г. Ал. Стаменов: На българина не му достигат три неща – 1000 лв. над заплатата, още една стая към апартамента и още един ден, за да свърши всичко

За мен най-важното е образованието и няма да се успокоя, докато преди името си не видя докторска степен * Мнозина от младите хора са апатични, защото се вглеждат в другите, а не в себе си, така не могат да открият собственото си нещо, за да се чувстват удовлетворени *

Александър Стаменов е новият кмет на благоевградското село Падеш. За поста се конкурираха рекорден брой от 6-има кандидати и всъщност това беше единственото село в общината, където кмет не бе избран на първия тур. На балотажа един срещу друг се изправиха досегашният управник с 20-годишен опит Валери Качулски и 23-г. студент четвъртокурсник по специалността „Връзки с обществеността” в ЮЗУ. Ал. Стаменов спечели вота с 53.90%. Така той стана най-младият кмет в община Благоевград.

• Може ли да те наричам Сашо, познаваме се?
• Разбира се, че може.
• Можем ли да твърдим, че ти си най-младият кмет в общината?
• За другите общини и области не мога да кажа, тъй като не разполагам с такава информация, но за община Благоевград със сигурност съм най-младият кмет.
• Какво мотивира един млад човек да се впусне в политиката, 23 г. не е ли твърде рано?
• Нещото, което ме мотивира, е, че моето село, може би като повечето, е запустяло, все едно сме забравени. Аз точно това не искам да виждам и смятам, че мога да помогна с нещо, така че да има развитие към по-добро.
• Много млади хора, и не само, предпочитат да изразяват мнението си в социалната мрежа от дивана вкъщи, а като дойдат избори, не гласуват.
• Бъдещето зависи от всеки един от нас. Просто можем да си „построим стълбичката”, по която да се изкачваме нагоре. А това може да се случи, като гласуваме и изразяваме мнението си. Много млади хора мислят, че нищо не зависи от тях. Аз обаче не мисля така. Всеки един от нас е важен.
• Колко е заплатата на кмет на село?
• Със сигурност не е достатъчна. Един пиар специалист беше казал, че на българина не му достигат три неща – 1000 лв. над заплатата, един ден да си свърши всичко и една допълнителна стая в апартамента. В този смисъл не смятам, че заплатата е от значение. И не това е основният ми мотив. Предишният кмет г-н Качулски беше споделил, че от тази длъжност не се забогатява. По-скоро ние сме задължени да служим на обществото, каквато е и нашата роля. 
• Добре, а как се случиха нещата при теб, едва ли просто си се събудил една сутрин с мисълта да се кандидатираш за кмет?
• Не съм го решил от днес за утре и определено не съм се събудил просто една сутрин с подобно намерение. В този смисъл това не е спонтанно, а дълго обмисляно решение. Идеята и желанието да се кандидатирам се породиха в мен още през 2019 г. Тогава трябваше да избирам между кметските избори и моето образование. Сметнах, че не съм достатъчно компетентент, за да помогна за реализирането на политики, който да допринесат за развитието на моето село. Реших да уча в София и записах „Маркетинг” в Международното висше бизнес училище. С течение на времето прецених, че това не е моята специалност и нещото, което искам да уча. Прекъснах и се завърнах в Благоевград. Започнах да работя в сферата на хазарта, но мисълта ми винаги беше насочена към това да продължа да уча. За мен образованието е от изключително важно значение и знам, че няма да се откажа, докато не придобия образователната и научна степен „доктор” и не видя това изписано пред името ми.

• Значи имаш амбиции и за докторантура?
• Разбира се. Имам амбиции и за преподавателска дейност, но всичко по реда си. Сега ми предстои да завърша за бакалавър. След това смятам да запиша магистратура и накрая да кандидатствам за обучение в докторска програма. Бих искал да подчертая, че съм много щастлив от избора си на специалност. „Връзки с обществеността” ме изразява и допълва в най-голяма степен. Аз винаги съм бил комуникативен човек, искам да общувам, още повече че диалогът е в основата на всичко, на вземането на конструктивни решения. Затова кандидатствах и станах студент в Югозападния университет. На по-късен етап заминах на бригада в Америка. След като се върнах, бях твърдо решен, че ще се включа в местните избори 2023 г. Подготовката ми започна още през май. Ние сме малко населено място и рекламата не тече точно така, както го пише в книгите и учебниците. Не е само онлайн, а е по-скоро лично интервю с всеки жител.
• Може би е излишно да те питам, но след като учиш „Връзки с обществеността”, сам ли си организира и проведе кампанията?
• Организирах я сам и за всяко нещо бях отговорен лично аз. Разчитах и на помощта на моята приятелка, която, подтикната от мен, учи същата специалност. Когато гледаш отстрани, е много по-различно и всъщност тя ми откриваше грешките. Беше ми един вид коректив и ме съветваше за конкретни неща – как по-добре да изкажа дадено нещо или да постъпя. Помогнаха ми и много професори и доценти, изобщо всички преподаватели от катедра „Връзки с обществеността”.
• Казваш, че си провел лични интервюта. Това означава ли, че си се срещнал с всеки един от 430-те гласоподаватели на Падеш?
• С повечето – да. Интересното при нас е, че имаше много висока избирателна активност. На първия тур гласуваха 285 човека. Като цяло за балотажа се забелязваше тенденция за по-ниска активност, но в Падеш не беше така. Правото си на вот упражниха 295 човека, или с 10 повече.

Стремях се да разбера, да открия проблеми, и то не само явните. Да, очевадните проблеми са свързани с инфраструктурата, площада, санирането на сгради. Аз обаче исках да вникна в специфичното. Направих много проучвания и смятам, че го открих. Ето, например никога не ми е хрумвало, че в малко населено място като нашето хората може да имат нужда от видеонаблюдение. При разговор с един от жителите той се оплака, че са му откраднали колелото. Не знаеше кой е, но ако имаше камери, това би могло да помогне за разрешаването на случая. Хората казаха, че видеонаблюдението е важно за безопасността и сигурността, за реагиране при възникване на инцидент. Да не си го пожелаваме, но трябва да помислим и за това.

• Очакваше ли да стигнеш до балотаж, да станеш кмет?
• Тук отново направих предварително проучване, за да видя имам ли шансове и какви. Аз играя винаги за победа и ако съм сметнал, че няма да достигна до крайната цел, то по-скоро не бих се включил в надпревара. Бяхме 6-има кандидати, като това бе рекорден брой и най-много  претенденти от всички села в общината. Всички кандидатирали се са изключително добри хора и професионалисти в своята сфера. По време на цялата кампания успяхме да запазим добрия тон.
• Тоест нямало е някакви „мръсни номера”, нападки…
• Абсолютно. Всичко бе много позитивно и ние по-скоро си помагахме, отколкото да си пречим.

По отношение на самите избори разбира се, че имах колебания, а и няма как човек да е абсолютно сигурен в крайния изход. Много от хората, който ме подкрепиха, ми казваха: „Сашко, не се притеснявай. Ние сме с теб“, и това ми вдъхна увереност.

• Неудобно ли ще е, ако попитам колко струваше кампанията ти?
• Кампанията бе изцяло финансирана от мен. Не съм правил точни сметки. По-скоро мога да кажа, че усилията, които вложих, са много. Като финансова част не мисля, че е много. Плащах на адвокати, за постери, има и разходи за деловодствената част и за издигане от инциативен комитет, тъй като аз съм независим кандидат и не съм към никоя партия. Но, пак казвам, вложеният труд, разговорите, анкетите, проучванията… не са с финансово изражение.
• Какво не ти харесва и искаш да промениш в Падеш?
• Може би първо трябва да се фокусираме върху това, което ми харесва. Хресват ми хората, природата, културните забележителности. По време на кампанията направих събрание и казах, че съм израснал пред погледа на по-възрастните жители, заедно с техните деца и внуци. Аз съм техен „продукт“. Така че, ако е по възможностите ми и зависи от мен, бих помогнал във всеки един аспект, но не мога да се ангажирам с обещания.

А иначе искам да променя много неща – инфраструктурата, видеонаблюдението, за което споделих, сигурността, спортни площадки, саниране. Със сигурност ще изникват нови и нови предизвикателства, но аз мисля, че трябва да се фокусираме и да започнем с малките неща, които са значими за обикновените хора. В нашето село комуникацията като че ли е изчезнала, а именно общуването и разговорите са в основата на намирането на решения. Искам да бъда човек, който обединява, а не такъв, който разединява. Затова казвам, че съм кмет на всички жители на село Падеш, не само на гласувалите за мен.

• Казаш, че искаш да промениш много неща, но селата нямат самостоятелни бюджети. Как ще реализираш политиката си, ако общината няма пари?
• Така е, ние сме почти изцяло зависими от Община Благоевград, но аз ще разчитам и на самите жители. Има много хора от Падеш, които искат да помогнат, да дарят. Ние със сигурност няма да вложим милиони, но ще положим труд и усилия, за да подобрим сегашната обстановка. Не винаги идеите и добрите намерения са свързани с много средства за реализиране. Аз например мисля да възродя събора в Падеш. Той се провеждаше последната събота на август и всъщност за последно се състоя, когато аз бях дете.    
• Доколкото знам, една от важните теми за Падеш е спортът и по-конкретно футболът. Стадионът е база на ОФК „Пирин”. Могат ли терените да се ползват свободно, или стоят заключени, когато няма тренировки и мачове?
• „Арена Падеш”, така се казва стадионът ни, може да се ползва от всички жители на селото. В това съм убеден. Преди години свободният достъп не бе разрешен, имаше доста неясни обстоятелства. С помощта на домакина и тогавашния кмет въпросът бе решен. Така че стадионът е на разположение на всички, които желаят да спортуват, и не само. Ние имаме два футболни отбора, които се подвизават в областните групи на Благоевград. Имаме много изявени футболисти, аз самият съм част и подрепям и двата отбора. За мен те са точно това, за което говоря – обединение, единство. Ние сме екип.
• Това, че си на 23 г., плюс или минус е? Със сигурност едни ще си кажат: „Браво, млад човек с идеи!”, други ще заключат, че си прекалено млад.
• Разбираемо е някои хора да имат съмнения относно готовността ми заради годините ми. Младостта обаче не винаги е недостатък, тя може да бъде и огромно предимство. В много сфери младите хора допринасят със свежи идеи и сили, с хъса си за работа. И аз съм един от тези и искам да покажа на всички, че без значение от възрастта сме способни да поемем отговорности.
• Преди време в ЮЗУ се проведе кампанията на Института по български език към БАН „Пиши правилно! Написаното остава”. Ти беше сред най-дейните студенти. Влезе в полемика с един от специалистите и се оказа, че си прав по конкретен казус.
• Така беше. Аз съм си такъв. Ако съм сбъркал, ще се извиня. Ако знам и съм убеден, че съм прав, ще остоявам позицията си докрай.
• Според теб какъв е пътят за развитието на един политик.  Кмет на село – общински съветник – депутат – евродепутат. Това ли са стъпките?
• Все още нямам идея какви са стъпките. За в бъдеще може би ще разбера, но за момента съм се съсредоточил изцяло да бъда кмет на село Падеш.
• Добре, ще ти задам въпроса по друг начин. Имаш ли амбиции да станеш например депутат?
• Като ученик бях казал на учителите ми в Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост, че ще стана президент. Така че нищо не се знае. Както се казва – времето ще покаже.
• Спомена, че си бил на студентска бригада в Америка. Мислил ли си да останеш, да емигрираш?
• Минавало ми е през ума много пъти. Винаги съм искал да отида в някоя друга страна, да поработя и да направя съпоставка. Месец-два след като пристигнах в Америка, бях убеден, че не искам да напускам Бъгария, Благоевград, Падеш. Искам да стоя тук, да се боря и да покажа, че България може. И ако трябва да отправя апел към хората, то бих ги посъветвал всеки един от нас да бъде по-добър, по-смирен, по-търпелив, да сме по-единодушни и да се подкрепяме. Да не си завиждаме. Мисля, че като видиш човек и му се усмихнеш /а това не струва нищо/, може да му оправиш деня. Не на последно място, бих казал на хората да гласуват, защото бъдещето на нашата страна зависи от самите нас.
• Сашо, ще разкажеш ли малко повече за себе си? Как твоите родители приеха намерението ти да се кандидатираш?
• Абсолютно всички от семейството ми ме подкрепяха. Приеха намерението ми да се кандидатирам съвсем нормално, а и подозираха, че ще предприема подобна стъпка. Родителите ми бяха плътно до мен. Имаше и хубави, и лоши моменти, което е напълно нормално. Може би сега е моментът да им благодаря за цялата подкрепа и възпитанието, което са ми дали, отношението – изобщо за всички положени усилия да ме изградят като личност.

• Какво обичаш да правиш в свободното си време?
• Най-обичам да карам колело. Харесвам ми да прекарвам време сам в планината. Така си почивам най-пълноценно. Просто оставям телефона, качвам се на колелото… Понякога близките ми се карат, че не им вдигам телефона. Те се притесняват, защото съм се поувлякъл и е станало тъмно, а аз просто съм си оставил телефона на безшумен режим в раницата.
• Сърфираш ли в социалните мрежи? Ходиш ли на дискотека?
• Ако кажа, че не прекарвам време в социалните мрежи, със сигурност ще излъжа. На дискотеки не обичам да ходя. Не че не съм бил, но не е моето място, не ме привлича. Предпочитам да отделям повече време за близките си, да съм у дома. Макар и да не ми остава много време, обичам да чета и книги.
• Коя книга прочете последно?
• Започнал съм „Боговете на Олимп” на Пърси Джаксън. Тя има няколко части и смятам да ги довършва.
• Как се виждаш след 10 години?
• Участвах в един конкурс, на който беше зададен същият въпрос: „Как се виждаш в огледалото след 10 години?”, и аз написах: „Като успял мъж”.
• Този отговор може да се интерпретатира по различни начини…
• Точно така. Всеки може да го интерпретатира както намери за добре, по свое усмотрение.
• Говорихме за избрания от теб път, мотивацията, желанията… Затова на финала ще те попитам защо много от младите хора са апатични и безразлични към случващото се в държавата?
• Според мен безразличието идват оттам, че може би прекалено се вглеждаме в другите хора и идеализираме някои от тях. Трябва да се вгледаме, да се съсредоточим  в самите себе си, в това, което обичаме да правим, и в крайна сметка да открием нещото, което ни носи удовлетворение, кара ни да се чувстваме доволни от себе си.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА