8-годишният Никола Мутафчиев от Гоце Делчев стана най-малкият републикански шампион в историята на мотокроса в България, след като спечели държавното първенство в клас МХ 50. За успеха състезателят на „Панчо Рейсинг тийм“ (ГД) получи от гоцеделчевския кмет Владимир Москов почетния знак на града за големи спортни постижения. Ученикът на I ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ (ГД) извоюва 8 победи от 10 състезания в своя клас за сезона. Към тях добави и два триумфа в Източноевропейския шампионат. Малчуганът е продължител на стара семейна традиция. Н. Мутафчиев е четвърто поколение моторист. Неговият прадядо и дядо му Панчо са републикански шампиони на България през миналия век, а баща му Николай е активен състезател и създател на „Панчо Рейсинг тийм“. Основател е и на ежегодното състезание, вече кръг от националния шампионат по мотокрос „Гран при Гоце Делчев“. Главен мениджър на малкия шампион е майка му Камелия, която неотлъчно го следва на всички състезания. С двамата разговаряме за постигнатото и плановете за бъдещето.
С почетния знак на Гоце Делчев, току-що връчен от кмета Вл. Москов
– Защо точно с този спорт, а не с друг?
Н.: – Хареса ми, след като гледах баща ми да кара мотор, и реших да пробвам. Това обаче не означава, че не харесвам други спортове или не се занимавам с друг спорт. В момента тренирам и футбол.
К.: – На практика любовта към мотокроса се предава по наследствено и никой не се учуди, когато Никола започна да се занимава. Знаейки кой е баща му, кои са дядо му и прадядо му, никой не се учуди. Дори мисля, че може би щяха да се учудят хората, ако не бе проявил интерес.
По време на състезание
– Как се съвместяват двата спорта с ученето?
Награждаването като държавен шампион
Н.: – Просто човек си прави програма и я следва. Ако сме на училище, първо отивам на училище, след това подготвям своите домашни. Отивам на тренировка и ако е останало още нещо да си доуча или допиша, сядам след това и го правя. Когато денят е по-малък, след училище тренирам, а после уча.
К.: – Успява и е много добре организиран. Тренира с моторите, тренира и футбол, а това не пречи на училището, което никога не е било на заден план. Хубавото е, че спортът го учи на дисциплина и повече упоритост. Важното е човек да е мотивиран. Тогава всичко се случва и програмата се построява и се спазва и всичко върви, както трябва, а Ники е много мотивиран.
– Имаше ли някакво притеснение, когато за първи път се качи на мотор?
Н.: – Винаги има притеснение, когато нещо е ново за теб. Няма как. Всичко обаче преминава, щом искаш и имаш желание, а и приемеш, че като се занимаваш със спорт, още повече мотокрос, ще има падане, ще има контузия. Ако наистина обичаш нещо, няма да те спират трудностите и ще продължаваш.
К.: – Разбира се, че като всяка майка съм се притеснявала не само тогава, а и до ден-днешен се притеснявам. Това е напълно нормално за всеки родител – да мисли за детето си. Но като гледам, че обича спорта, че иска да се занимава, няма как да кажа не.
– Никола стана най-младият шампион на България. Какво бе чувството?
Най-верните фенове на малкия шампион – мама Камелия и тате Николай
Н.: – Станах държавен шампион при МХ50, а чувството беше невероятно. Бях изключително радостен и горд от това. Нали заради това човек полага усилия в тренировките и се състезава – да печели състезания, да става по-добър и да го доказва. Освен това имаше още много добри състезатели, по-големи от мен, сред които аз станах първи, а това няма как да не ме кара да съм доволен.
К.: – Успехът дойде след толкова много тренировки. Трудно може да се опише чувството. Да видиш как се увенчават едни усилия с успех, да видиш как едно дете, още повече твоето, е дало всичко от себе си и е успяло в начинанието си, е нещо, което не подлежи на обяснение. То се усеща – щастие, радост, гордост… Всички положителни чувства накуп. Все пак не се става държавен шампион всеки ден, още повече в изключително силна конкуренция и на толкова малка възраст. От друга страна, записва името си в историята на спорта в България като най-малкия шампион.
С първия треньор и негов баща Н. Мутафчиев
– Как приемат съучениците това, че Никола се занимава с опасен спорт?
Н.: – Някои не вярваха първоначално, но сега всички го приемат като нещо нормално. Радват се на успехите ми и понякога си говорим за мотори. Също така и за футбол.
К.: – Съучениците му го приемат, учителите също и всички се радват на неговите постижения. Вярно е, че има родители, отделни хора, които не могат да приемат, че Никола се занимава на тази възраст с мотокрос и че далеч по-нормално е да играе футбол, или да ходи да тича, или да плува и т. н. Тук обаче ще се повторя, че след като иска да се занимава точно с този спорт и щом му доставя удоволствие, няма да бъде спиран. Освен това все пак се занимава и с футбол (смее се).
– Кое е най-важното, за да успее един човек?
Н.: – Да бъде упорит, да не се предава пред трудностите, напротив – да ги търси и преодолява. Не по-малко важно е да слуша треньорите и по-възрастните.
К.: – Всичко, казано от Никола, а така също и да не забравя, че всеки ден трябва да се усъвършенства, да добавя нещо ново и положително към изграждането на своята личност.
– Как гледа на грешките Никола Мутафчиев?
Н.: – На никого не му е приятно да греши. Както сме си говорили у дома, а и на тренировки и състезания, трябва да се уча от тях.
К.: – Случва се на всеки да греши. Едва ли има безгрешен човек. Стремим се да направим така, че да не гледа прекалено крайно и фатално на всяка грешка, а да се учи от нея, да става все по-добър и да се изгражда като личност и спортист.
– Какви са мечтите на държавния шампион и кои са състезателите, които харесва и иска да им подражава?
Н.: – Да стана световен шампион. Знам, че се постига с много труд, лишения, контузии, но това е моята голяма мечта. Имам четирима любимци – Тим Гайзер, Антонио Кароли, Джефри Херлингс и Хорхе Прадо. Това са състезатели, които много ми харесват и ги гледам с удоволствие.
– Има ли някакъв специален хранителен режим, който да се спазва и лесно ли е да се прави?
Н.: – Има, разбира се. Както във всеки спорт, така и в мотокроса трябва да се внимава с това какво ядеш и какво пиеш. Не трябва да ям сладко, чипс, не трябва да пия газирано и всички онези неща, които са вредни.
К.: – Не е лесно да се спазва такъв режим, особено за едно 8-годишно дете, което, както всички деца, е любопитно и иска да опита от всичко. Хубавото е, че Никола има голямо чувство за дисциплина и се старае да спазва някакви ограничения, но това не означава, че не си позволява понякога да нарушава тези правила, но това не е често.
– Как стои въпросът с ваканцията?
Н.: – Отделям и ще отделям повече време за тренировки. Ще трябва да се готвя за нови състезания, ако искам да постигна нещо и се очертава да има много сгъстен график есента.
К.: – Тренировките ще заемат немалко от свободното му време. Ники не е човек, който да харесва да стои на закрито и да седи на едно място. Разбира се, че ще има и малко почивка – малко планина, малко море, но като цяло не иска да бездейства. Пък и заради пандемията и жегата бяха отложени някои състезания, заради което се очертава да се сбият много стартове в кратък период и без тренировки няма как да се издържи на натоварването.
– А в училище кой е твоят любим предмет?
Н.: – Най-много ми допада математиката, а след него идва писането. Тя ми е интересна и не се натоварвам.
– Футболът е другият любим спорт, а любимите играчи?
Н.: – Няма да кажа само едно име. Харесвам еднакво и Кристиано Роналдо, и Лионел Меси. Двамата може да ги приемат като кръвни врагове, но е важно как играят и какво можеш да научиш от тях. От тях може да се научи много – на отношение към спорта, към това, което вършат. Обичат го и спазват изключителна дисциплина. Ако говорим за отбори, точно затова ги харесвам двамата – единия заради „Ювентус“, а другия заради „Барселона“.
– Какво предстои и какви са амбициите не само на Никола, а и на неговото семейство, което винаги го подкрепя?
Н.: – Да продължа да тренирам и в скоро време да запиша повече състезания в чужбина и да побеждавам в повече състезания. След това ми се иска да стана европейски шампион, а след това световен.
К.: – Предстои ни да го подкрепяме и да му помагаме да следва мечтите си. Оставаме неотклонно зад гърба му и да му помагаме да се осигуряват нужните условия за подготовка както в спорта, така и в училище. Вярваме, че тепърва му предстоят още повече успехи.
Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
