Всяка от вилите в Попови ливади е със собствен стил
В Попови ливади има 560 вили - коя от коя по-хубави
В Добротино от всички дувари лъха на старост
Табелка отбелязва началото на селото със стотици обитатели и нито един местен жител
Село едва на 3 години, в което още няма нито един жител, но пък в него живеят стотици. Има си официален пощенски код, съгласуван с Комисията за регулиране на съобщенията – 2906, но никой не го ползва. Има 28 улици и кмет, но си няма кметство. Това е кратката визитка на едно от най-младите села в Благоевградска област – Попови ливади в община Гоце Делчев, което бе създадено с решение на Министерския съвет на 12.06.2015 г. По-младо в Югозапада е единствено с. Семково.
Според кметския наместник на Попови ливади и съседното с. Добротино Иван Караилиев освен че
ПОПОВИ ЛИВАДИ Е СТАТИСТИЧЕСКИ
НАЙ-БЕЗЛЮДНОТО СЕЛО В ОБЩИНАТА, АМИ Е И ПОЧТИ
ЦЯЛОТО НЕЗАКОННО.
Нито една вила в Попови ливади няма адресна регистрация. Всичко е строено на парче, без строителни разрешения и тепърва ще вървят процедури по вадене на строителни книжа, партиди за ток и вода.
За с. Попови ливади има план от 2000 г., според който вили извън очертанията на селото трябва да влязат вътре. През 2015 г., след като курортната местност е обявена за село, кметът отива в благоевградския кадастър заедно с представител на Поземлената комисия в Гоце Делчев. За да оформят очертанията на селото, взели по малко територия от землищата на Добротино и Делчево. „Подписахме се и оттогава, вече 3 години, чакаме да се обадят от Благоевград, че планът на селото е готов“, описва накъсо одисеята с узаконяването на Попови ливади Караилиев.
Докато чака, кметът е поел най-спешните задачи в новото село – да звъни по ВиК за
ПОРЕДНАТА АВАРИЯ НА СТАРИЯ ВОДОПРОВОД,
да се разправя с краварите, заградили заради пашата на животните си чужди парцели, или да търси пари за изкърпване на 28-те селски улици. Миналата година общината отпуснала средства за асфалтиране на около 130 метра. Сега наред е главната улица „Лагера“, която също от години чака за изкърпване.
Иначе селото, в което никой няма адресна регистрация, освен кмет си има и един екополицай. Последният се грижи да се чистят навреме контейнерите, за да не се натрупва боклук. От време на време двамата с кмета качват в селото хора от общината да почистят района, защото винаги ще се намери кой да си захвърли пластмасовото шише и салфетките от обяда направо на тревата.
В селото без местни жители има 2 заведения с що-годе нормални цени и 1 хранителен магазин с удължено работно време. Последният зарежда всеки ден стоки от първа необходимост, като хляб, сирене и консерви. През юни търговията лека-полека започва да потръгва, защото първите собственици на вили в Попина лъка вече са започнали да идват заради цъфналите борове – освен че е свеж, въздухът по това време на годината е много полезен и за белите дробове, твърдят гоцеделчевци, които говорят за Попови ливади като за техния си курорт. Точно заради хубавия въздух бившата местност Папаз чаир през 1967 г. е обявена за климатичен планински курорт с регионално значение.
В Попови ливади
ИМА ОБЩО ОКОЛО
560 ВИЛИ,
СОБСТВЕНОСТ ГЛАВНО НА БИЗНЕСМЕНИ
от София, Петрич, Благоевград и Сандански. Една от тях е на заместник-кмета на Гоце Делчев Валери Сарандев, но той рядко се качвал тук. За най-луксозна местната мълва спряга вилата на мощния хлебарски бос Крум Геров. За нея се твърди дори, че има в двора басейн. Никой обаче не го е виждал, понеже къщата е оградена с висок дувар и на практика от него се открива гледка само към покрива й. Има обаче и доста вили, които са пуснати в имотните сайтове за продажба. Цените им са в широкия диапазон от 50 000 до 120 000 евро. Дори и някоя продажба да се реализира, кметът обаче ще е последният човек, който ще разбере, защото до узаконяването на цялото село никой не би могъл да знае коя къща на кого е, коя се продава, коя е обитаема и в коя някой се мярка само от време на време.
Въпреки че
СЕЛОТО Е БЕЗ МЕСТНИ ЖИТЕЛИ,
все пак има 3 семейства, които постоянно си живеят тук, съобщава ни продавачката в хранителното магазинче. Едните са производителите на луксозна марка спално бельо, другите са сем. Кръстилови, които имат сервиз, а последните са Полимерови. Сутрин колите им редовно будят птиците в селото и отбелязват началото на работния ден в Гоце Делчев, който е само на 16 км.
Макар и много младо, селото е с пребогата история. Малко преди началото му табелка сочи към лобното място на Яне Сандански, което е на 7 км. югозападно от селото. През 2003 г. на Попови ливади, точно на главния път Гоце Делчев-Петрич, е открит монументален паметник на Гоце Делчев по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и оттогава всяка година тук се провежда и традиционен събор по случай годишнината от въстанието. От началото на миналия век пък, когато село Папаз чаир е заселено от влашки овчари, е останала църквата „Св.св. Петър и Павел“, наричана Влашката черква. През 2002 г. по инициатива на тогавашния кмет на гръцката община Просочани са осигурени първите средства за възстановяването на черквата, после и българският Свети синод развързва кесията, накрая община Гоце Делчев осигурява пари по проект и
ТАЗИ СЪБОТА КМЕТЪТ Е РЕШИЛ ДА НАПРАВИ ЗА ПРЪВ ПЪТ В НЕЯ
ХРАМОВ ПРАЗНИК.
Според местните хора в село Попови ливади може да се развива спортен и ловен туризъм, конен спорт, да се изградят игрища за голф. Има условия за планинско колоездене и планинско катерене. Общината умува и за изграждане на център за забавления и спорт за децата, както и на културно-историческа пътека, която да включва паметника на Гоце Делчев и гроба на Яне. Планира се дори провеждането на фестивал на природата и алтернативната медицина… Но за да се стигне дотам, трябва да се започне от нещо много по-просто – един нов водопровод, малко асфалт по улиците и по възможност телефонно обаждане от кадастъра, че планът на селото най-после е готов и вече може да започне узаконяването му.
Със своите собствени, но съвсем различни от тези на Попови ливади проблеми, е съседното с. Добротино. За разлика от лъскавите вили в най-младото село, тук
ОТ ВСИЧКИ ДУВАРИ ЛЪХА НА СТАРОСТ И ЗАНЕМАРЕНОСТ.
В селото има 32-ма избиратели, но постоянно живеят 25 души. До 2000 г. те не знаели какво означава вода да ти потече от чешмата, обяснява нулевия интерес на чужденците към него кметът Караилиев. За сметка на това пък селото още се ползва от старата си слава. През миналия век тук живял Костадин Канатов, който бил лична охрана на царя. Отличавал се с голяма сила, висок ръст и готовността си да се жертва в името на монарха. Станал любимец на цар Борис III и той поискал от снажния добротинец да му докара поне още 1-2-ма негови съселяни за охранители. Така селото се прочуло със своите царски гвардейци. Наскоро си отишъл от този свят последният мъж, обличал гвардейска униформа и охранявал Борис III – бай Илия Дафов. Ако беше устискал още малко, догодина той щеше да е на 100 г.
Според кмета през 30-те години на 20-и век тук живеели над 1000 души, но през 1961 г. в селото тръгнало голямо свлачище и местните хора масово започнали да се изнасят към другите населени места в равнината – в град Гоце Делчев и основно в село Борово.
„НАПОСЛЕДЪК
ЕДИНСТВЕНОТО МИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ В
ДОБРОТИНО Е ДА НОСЯ СМЪРТНИ АКТОВЕ“,
казва Иван Караилиев, който също живее в Борово.
Извън царските гвардейци, доскоро Добротино имало шанс да придобие световна слава, но се разминало на косъм. Преди няколко години тук огромно ваканционно селище смятал да прави бизнесменът Кирил Анзов, който е от същото село. Кръстил го „България на една длан“. В него върху 400 дка трябвало да има няколко квартала, повтарящи в архитуктурно отношение уникалните с. Арбанаси във Велико Търново, ловешката „Вароша“ и т.н. Анзов започнал отдалече – дал 30 000 лв. само за проекта за водопровода до селището, задействал процедурата за получаване на част от необходимите му земи от горския фонд, бил почти готов и с архитектурния проект, знаело се дори откъде ще са строителните работници, когато дошъл краят на КТБ, а с него – и краят на инвеститора.
По същото време
И МЕСТНАТА ЦЪРКВА „СВ. БОГОРОДИЦА“ ЗАГУБИЛА ШАНСА СИ ДА СЕ НАПЪЛНИ С ХОРА.
Същата е строена преди 150 г. и за смяната на покрива й кметът се бори от години. Още по времето, когато митрополит на Неврокоп бил Натанаил, кметът издействал от Светия синод 5000 лв. за покрива, парите били преведени по сметката на митрополията, но до Добротино не стигнал и 1 лев от тях. След нова серия молби наскоро Емил Велинов – директор на дирекция „Вероизповедания“ към МС, отпуснал 8000 лв., но този път с кмета се разбрали преводът да стане през сметките на община Гоце Делчев, за да не зачезне сумата пак така мистериозно. Събрали се още 5000-6000 от дарения и с тях се очертава някаква надежда ако не за селото, то поне за „Св. Богородица“.
„От перипетиите ми за намиране на пари за покрива си спомням един случай, който много ме впечатли – разказа Караилиев. – Чаках в коридора пред кабинета на Емил Велинов, когато от там излезе някакъв човек с фес и потури. По-късно Велинов ми разказа, че човекът идвал от Турция. Бил представител на дарители, които изпратили чрез Комисията по вероизповеданията в едно кърджалийско село линейка, та човекът бе дошъл да се увери, че е изпълнена волята на дарителите. А у нас ония 5000 лв. потънаха някъде в Неврокопската митрополия и никой не се поинтересува за какво бяха похарчени и защо не стигнаха до църкваха ни“.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
