Чаровната актриса Анастасия Левордашка-Нанси
С брат си и другата си баба
Нанси с баба си
С майка си Оля Ангелакова
Анастасия с трио "HEARTZ BEAT"
Анастасия Левордашка-Нанси е най- младото попълнение в ДТ „Невена Коканова“ – Дупница. Родена е в София, в семейство на хора на изкуството. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“, в класа на проф. Снежина Танковска. Първата й роля е в НАТФИЗ във втори курс в спектакъла „Кралят умира“. Снимала се е в няколко късометражни филма, както и в два пълнометражни – „Привличане“ и приключенския филм „6 и 1 наум“ на режисьора и продуцент Лъчезар Петров, който получи четири номинации на Международния кинофестивал в Ница. Чаровната актриса пее в трио „HEARTZ BEAT“
– Г-це Левордашка, Вие сте най-новото попълнение в трупата на ДТ „Невена Коканова“. С какво Ви привлече театърът в Дупница? Устройва ли Ви заплащането и то ще Ви задържи ли за дълго на дупнишка сцена?
– Преди година и шест месеца завърших НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. След завършването ми много исках да придобия опит пред камера и да се докосна до магията на киното. Впуснах се в няколко различни проекта, но с времето сцената започна да ми липсва все повече. Завърнах се към нея с няколко независими проекта. За кастинга в община Дупница разбрах случайно, чрез Фейсбук вечерта преди него. Това е първият театрален кастинг, на който се явявам, и за мен беше голяма чест и вълнение да се срещна с прекрасната трупа на ДТ “Невена Коканова”. Още със самото влизане усетих прекрасния дух, който витае в театъра, но най-хубавото в него е страхотният актьорски състав. Гледала съм някои от колегите и на сцената, и в киното доста преди дори самата аз да реша да поема по този път. Всеки, който е избрал тази професия като своя мисия, знае как стоят нещата със средствата, които държавата отпуска за изкуство. За хората на изкуството във всяка една област е трудно, но аз съм благодарна, че имам шанса да се занимавам с това, което обичам. Когато човек става част от нещо, трябва да тръгва с чисто и отворено сърце. Поне така го усещам аз. Готова съм за предизвикателствата, които ме очакват на сцената на ДТ „Невена Коканова“ и съм безкрайно щастлива от факта, че ще имам тази възможност да играя и да се уча от толкова добри и утвърдени актьори. Надявам се творческият ни път заедно да бъде дълъг и успешен.
– Кой откри таланта Ви, а може би е семейна черта? Откъде идва тази интересна фамилия Левордашка?
– Аз съм родена в семейство на артисти. Майка ми Оля Ангелакова и дядо ми Никола Ангелаков са художници, а баща ми Румен Левордашки е тромпетист, а неговият баща Любомир Левордашки свиреше на туба. Отначало съм захранена с любов към изкуството във всяка една негова област. Още като дете родителите ми ме записаха на танци, на пеене, рисуване и какво ли още не… Бях едва на три, когато ме записаха в хор “Пим-Пам”, където бях 12 години. Почти до 12-и клас беше ясно, че ще кандидатствам с рисуване „Мода“ в академията. Но няма да забравя, бях пред училището, когато през двора минаха двама мъже. Веднага щом ги видях, си казах, че са актьори. Догоних ги и така разбрах, че ще правят актьорска школа в училището. Казах, че ще се запиша. Тогава единият от тях (Асен Левов) се обърна към мен и ме попита дали ще кандидатствам в НАТФИЗ. Аз съвсем небрежно отговорих „да“, а никога преди не се бях замисляла за тази възможност. И оттам тръгна всичко, от тази школа в училище и от Асен Левов. Това е човекът, който пръв ми показа пътя и откри зародиша на актрисата в мен. През целия ми път дотук съм имала прекрасни преподаватели и приятели, които са ми помагали и са ме учили, както и семейството ми, родителите ми, бабите ми Гинка Левордашка и Невена Ангелакова, брат ми Никола Делчев. Фамилията ми идва от див чесън леворда. А ето и каква е легендата: Прапрапра прадядо ми станал хаджия и когато се върнал в родното си село, вдигнал голям пир. Три дни яли, пили и се веселили, но изведнъж мезето свършило и хаджията изпратил дясната си ръка да набере от гората леворда. Направил голяма салата и всички страшно харесали левордата, която не била много позната като храна все още. И така започнали да го наричат Левордашки…
– Коя е първата Ви роля и с кои колеги актьори сте играли на една сцена?
– Първите ми роли бяха в НАТФИЗ. Ролята, в която за първи път усетих истинската магия на сцената, беше във втори курс – „Кралят умира“. На сцената играх младата му съпруга Мария. До този момент съм била основно с млади и тепърва прохождащи актьори като мен.
– Снимали сте се в няколко късометражни филма, както и в два пълнометражни – „Привличане“ и приключенския „6 и 1 наум“ на режисьора и продуцент Лъчезар Петров, който получи четири номинации на Международния кинофестивал в Ница. Кой Ви покани да участвате във филма и как Ви прие публиката в гр. Ница?
– За филма „6 и 1 наум“ се явих на кастинг, който беше отворен за всеки желаещ. Човекът, който ме избра, беше Лъчезар Петров, който е режисьор и сценарист на филма. Филмът се прие доста добре в Ница.
– Какво Ви направи най-силно впечатление от живота във Франция и имахте ли възможност да се срещнете с българи, живеещи в гр. Ница?
– Много българи, живеещи там, дойдоха да ни подкрепят и да гледат филма. Най-силно впечатление ми направи спокойствието на хората там. Тук това доста ни липсва.
– Имахте ли време и възможност да опитате от френската кухня и да се докоснете до френската култура?
– На тема храна съм си патриот, но френската култура и изтънченост винаги ми е допадала, както и страхотното им отношение към изкуството. В Ница се запознах с българин музикант. Той ме разведе из Ница и ми разказа наистина колко различен е стандартът на живот там, за хората на изкуството.
– Вие сте се снимали в клипа на песента на обичания български певец Миро „Дочупи сърцето ми“. С кои наши и чуждестранни изпълнители сте пели на една сцена?
– С пеене по-професионално се занимавам сравнително отскоро, година и малко. Пея в трио „HEARTZ BEAT“, а човекът, с когото пея и е главен вокал на бандата, е Йонко Неделчев. Все още не сме имали щастието да сме на една сцена с чуждестранни изпълнители, но кой знае… Дано!
– Според Вас съвременното българско кино има ли условия за развитие?
– Киното е много скъпо изкуство, а българският пазар сам по себе си е доста скромен. Чисто финансово нещата стоят доста сложно и тежко. Но в крайна сметка смятам, че след една голяма криза и дупка, която претърпя българското кино, в последните години е във възход. Да, бавен и труден, но го има.
– Според Вас младите актьори намират ли реализация в България и може ли днес човек да се изхранва от актьорство, или трябва и нещо допълнително да работи, за да живее нормално? – Реализацията за младите е трудна, но я има. Просто изисква много търпение, труд и любов. И за жалост наистина доста често го има момента, в който младите актьори се налага да работят и нещо допълнително, за да живеят нормално. Животът става все по-скъп“
– Имате ли желание да работите в чужбина?
– Да, естествено, да пътуваш винаги е щастие. А да пътуваш и да работиш това, което обичаш, още по-голямо. Да участваш в международни проекти е прекрасно, но винаги бих се връщала. Искам да живея в България.
– Според Вас какво трябва да се направи още за развитието на съвременния български театър и кино?
– Мисля, че българското кино и театърът вървят в правилната посока. Прави ми впечатление, че хората отново започват да ходят на театър. Да се вълнуват от българските филми, което много ме радва. Има още път да се извърви, но смятам, че с любов и отдаденост от страна на гилдията няма невъзможни неща. Нещото, което ми липсва, е единствено усещането за цяло. Има го момента, че всеки тегли само за себе си, но това не е само в българското кино и театъра. Това е масов проблем, с който трябва да се бори всеки един от нас“ Започвайки от себе си, просто трябва да се научим да бъдем общност. Да бъдем цяло, оттам идва и силата. Оттам ще дойде и възходът във всичко – и в изкуството, и в театъра, и в киното, навсякъде.
– Българските политици ходят ли на театър и какво ще ги посъветвате?
– Не искам да ги поставям под общ знаменател, но за тези, които не ходят, ще им препоръчам да го направят, защото вярвам, че театърът прави хората малко по-добри.
– За Вас театърът и киното са?
– Щастие.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
