Павел Головодов е един от младоците в „Пирин“ (ГД), на които се залага от завръщането на тима в ЮЗ Трета лига след двегодишното изгнание в селската група. Нападателят започна професионалния си път в ЦСКА и влезе в историята на червените като най-младия армеец с хеттрик за мъжете. Постижението си записа преди 5 сезона, когато на 17 г. и 258 дни вкара три гола във „В“ група за 11:0 срещу „Ботев“ /Ихт/. След това мина през „Ботев“(Вр), „Локомотив“(ГО), „Банско“, преди да се озове в отбора от родния си град.
– Успя ли да си върнеш желаната кондиция след контузията, която те мъчеше през почти целия февруари, а и малко след това?
– Опитвам се постепенно да вляза във форма. Това не е никак лесно след месец и половина отсъствие от терена, но знам, че трябва да съм търпелив и да не избързвам. Хубавото е, че с всеки изминал ден се чувствам все по-добре. На този етап съм готов за натоварване на 100% и да давам нужното, за да съм на ниво.
– Започна да бележиш отново. Казано на футболен език, „отпуши се“ срещу „Надежда“. Това ли е индикацията, че лошото вече е зад гърба ти?
– Може да се каже, че е така. Но за да стигнеш до гол, това не е само твое усилие, а на целия отбор. Така че не трябва да коментираме само голмайстора. Да, той отбелязва, но е изключително важно какво е свършил отборът, за да се стигне до попадението.
– Преимущество или недостатък е младостта във футбола?
– Ще говоря за нашия отбор. Вижда се, че старши треньорът разчита на млади футболисти и мисля, че това е правилният подход. Трябва обаче всеки един млад футболист, след като получи шанс, да направи всичко необходимо, за да се възползва от него и да помогне на отбора да върви напред. Със сигурност не е лесно, но това прави постиженията след това по-сладки. Хубавото е, че има и по-опитни играчи, от които да се учим и да трупаме знания. Много важно е и че те самите се стремят да помогнат на нас, по-младите. Футболът не се играе само с краката, а с разум и душа.
– На младите не им липсва самочувствие, но невинаги има покритие…
– Разбира се, че трябва да има самочувствие у всеки играч. Когато липсва, липсват и резултатите. Неопитността също оказва своето влияние. Много лесно е да летиш в облаците, да се възприемаш за голямата работа, а всъщност да си безполезен.
– Кое е най-трудното за един млад футболист?
– Не само за младия футболист, но и за всеки един спортист е най-трудно да бъде далеч от любимия спорт. Затова мога да кажа, че всяка една травма е не само страдание за тялото, но и изпитание за духа.
– На какво те научи футболът?
– На постоянство, дисциплина, уважение към противника. Футболът ми помогна страшно много и ме научи никога да не се отказвам от това, което наистина желая, и никога да не спирам да се боря за него. Човек трябва да се стреми към усъвършенстване. Да се учи от грешките си. Аз също се уча и се стремя никога да не повтарям едни и същи.
– Има ли спойка между футболистите, треньорите и ръководството?
– Мога да кажа, че в клуба има атмосфера на разбирателство. Всички се стремят да направят така, че да се създаде възможно най-добрата атмосфера за работа. Има много добра организация, а управата прави всичко нужно, за да стане още по-добра. Най-важното е, че се води разговор, диалог, има колектив и всеки дава това, което се изисква от него. Клубът следва своя програма за развитие. Треньорът ни е амбициозен и също като ръководството дава пример за професионализъм и отдаденост към „Пирин“. Именно амбицията, желанието за усъвършенстване и надграждане е онзи фактор, който повлия да избера да се върна в родния Гоце Делчев.
– Говориш за новото начало за „Пирин“, което те е накарало да се завърнеш. Според теб може ли клубът пак да се превърне в трамплин за играчите към големите отбори, както е било преди години?
– Мисля, че може. Това е и един от мотивите ми да се върна, да възродя своята кариера и отново да заиграя на по-високо ниво. Както вече казах, тук се дава възможност за развитие и ползотворна работа, а това е в основата на прогреса Тук съм си у дома, всичко ми е познато, хората ме приемат, щастлив съм…
– Възможно ли е в обозримото бъдеще „Пирин“ да се върне в по-горните нива на футбола ни?
– Всичко това е един комплексен процес, в който влизат различни компоненти. Зависи от много неща, но всичко трябва да се гради поетапно и да се поставят стабилни основи, а не да се създават сламени къщи, които много бързо могат да бъдат разрушени. В „Пирин“ се работи, а когато има работа, има и резултати. Вярвам, че някой ден клубът ще заиграе отново при професионалистите.
– Ако говорим за настоящия сезон, „Пирин“ свърши ли си работата в първенството, след като вече е много близо до теоретичния минимум за оцеляване?
– Не мисля, че сме си свършили работата. Има още мачове до края. В тях сме длъжни да се борим и да се стремим да завършим възможно най-напред в класирането. Още сме в разгара на пролетния дял и никой не мисли да доиграва първенството. Когато шампионатът свърши, тогава може да се правят анализи доколко и как целият отбор си е свършил работата.
– Минава ли ти мисълта за скорошно завръщане в професионалния футбол?
– Аз съм професионалист и винаги готов за нови предизвикателства. Разбира се, бих бил много доволен да играя отново в ЦСКА. Това е най-големият отбор в България, там съм израснал и е естествено да искам някой ден пак да стъпя на „Армията“.
Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
