Младият нападател на „Банско“ Роман Родопски прави приятно впечатление с постоянството и израстването си в мъжкия отбор. Юношата на „Левски“, който е племенник на екснационала Борис Галчев, дебютира в представителния тим през миналия сезон, а сега е неделима част от козлите. Банскалии се представят отлично и са сред челниците в Югожзападната Трета лига.
„Първата причина за това е, че запазихме ядрото на целия отбор, което започна да дава резултати в края на миналото първенство, а сега се вижда надграждането“, твърди 19-годишният Р. Родопски. „Опитните съотборници много помагат на нас, младите. Никога не са ни упреквали, напротив. Хората навярно не знаят, но от 7 до 15-годишна възраст бях в школата на „Левски“. Не ми е било приоритет да играя в „Левски“, но така се получи. Майка ми и баща ми ме заведоха на „Герена“. Ние живеехме почти до стадиона, а баща ми подкрепя отбора и това беше негова малка мечта – да заиграя в любимия му тим. В това няма нищо лошо, но винаги съм искал да бъда в ЦСКА. Бях в Сектор Г на онзи финал за купата на България с „Монтана“, когато ЦСКА взе трофея, въпреки че играеше във „В“ група. Тогава отидох да подкрепя вуйчо ми (б.а. Борис Галчев), което беше най-нормалното нещо. Всъщност именно той ме запали по футбола, гледах го по телевизията и исках да стана като него. Не се забравя атмосферата на този финал, националният стадион беше пълен, по трибуните бе наистина невероятно. За мен това е най-честната купа, спечелена някога. ЦСКА го направи със състав само от български футболисти. Всички мои съотборници знаеха, че съм от ЦСКА, но никога не съм смесвал нещата. Треньорите разчитаха на мен да давам най-доброто в мачовете, без значение от кой отбор съм. И когато играехме с ЦСКА, точно в тези мачове, винаги опитвах да показвам най-добрата си игра. Радвал съм се, когато им вкарвах голове. Първият ми треньор в синята школа беше Красимир Петров, след това Веселин Сърбаков, Светослав Колев и Петър Карачоров. После преминах в „Септември“ (Сф), след това в „Славия“ и вече втори сезон съм в „Банско“. Когато ми казваха, че Трета лига е голям трамплин, не бях съгласен и не вярвах. Още след първите месеци осъзнах колко е полезно да натрупаш опит, да се сблъскаш с реалността и да видиш какво представляват мъжките мачове“, завърши Р. Родопски.
ИВАН ДИМИТРОВ
