Известната ни народна певица Татяна Сърбинска прелетя през океана, за да дойде в Благоевград да участва в последните два юбилейни концерта на ансамбъл „Пирин” и да изпее авторската си песен „Катерино моме”. Текстът и музиката са нейни, а аранжиментът е на проф. Кирил Стефанов. Такива събития я връщат в хубавите и в трудните моменти, през които е минала по своя творчески път, за да бъде днес там, където с труд и дарба е успяла да стигне. И в такива дни споменава първите, които създават този ансамбъл. Винаги, когато идва в Благоевград, ги събира на по един обяд, да се видят, защото един по един си отиват и това е някакъв шанс да се почувстват значими, макар и на преклонна възраст.
„На 21 декември пак ще събера на обяд онези, които са останали и могат да дойдат, ще поканя и близки на тези, които вече ги няма, за да ги почетем. Поканих певиците Мария Томова, Зонка Николова, Елена Каракашева, няма да изреждам всички, но ми се иска да ги видя, защото животът много бързо отлита. Сега разбирам, че Мария и Зонка няма да могат да дойдат по здравословни причини, но тези, които могат и искат, ще дойдат и ще ни бъде хубаво заедно. Този път обядът не е само от мен, но и от хора от моите три фолклорни групи, които изпратиха и послание за тях. Поздравяват успехите на ансамбъл „Пирин” и казват, че са съпричастни с всичко, което артистите постигат на сцените в България и по света. Чрез мен следят турнетата им и цялостното им развитие. Казват, че обичат българския фолклор и са благодарни, че чрез мен имат възможност да се докосват до него!”.
Питам я каква промяна вижда в България, откакто не си е идвала през последните години. „Тази политическа неразбория в страната ни се отразява на цялото общество. Нищо че съм далече, измъчвам се, когато слушам за толкова много избори, и се питам – за какво са необходими? Но като че ли целия свят се обърка. И в Америка е същото, но САЩ е голяма страна, с повече възможности, а ние трябва да пазим това, което имаме, а не да го грабим, защото няма по-богат народ на древна история от нашия”.
Татяна Сърбинска е родена в град Рила, в подножието на Рилския манастир. Завършила е Пловдивската музикална академия за народна музика и втори отдел за класическа музика, специалност „Педагогика”. Едновременно учи и работи като певица в ансамбъла за народни песни и танци „Пирин”, Благоевград. През цялото време успява да съчетае теорията с практиката на сцената и с помощта на главния художествен ръководител проф. Кирил Стефанов израства като една от най-добрите солистки на ансамбъл „Пирин”, покрай чиито турнета е пяла в зали като Ла Скала, Ковънт Гардън, Карнеги Хол, Кенеди Център и други.
Таня става преподавател в Школата по изкуствата в Благоевград. И точно там изпращат при нея една американка да я обучава на български фолклор. През 1986 година тя й предлага да замине за Америка, защото много американци искат да научат българските фолклорни ритми, както и народните ни традиции и обичаи. От Комитета за култура й забраняват, защото американците тогава са смятани за врагове на народа.
След демократичните промени у нас през 1991 година Татяна заминава за Америка сама, без семейството си и без да знае една английска дума. За кратко време става един от най-популярните педагози на българска народна музика в САЩ. През 1992 година основава своята първа мъжка фолклорна група. Нарича я „Зорница”. Много й е трудно, но постепенно успява да създаде една малка България в Америка, като заразява американците с любов към фолклора ни и ги побългарява. Започва да преподава в Бостънската консерватория по източноевропейска музика. Изучавала е не само балканската, но и руската, полската, чешката музика. Особено скъпа й е старата сръбска песен, защото нейният корен е от Белград, Сърбия. Затова се казва Сърбинска. Дядо й Михалко Сърбински имал много красива дъщеря и когато разбрал, че беят е решил да я краде, цялото семейство се събрало в три каруци и тръгнали за България. Заселили се в Рила и там всички им казвали сърбите, Сърбински…
След 35 години в Америка Таня споделя: „В личен план работата ми в Америка върви. Имам много майсторски класове. Миналата година направих няколко новогодишни програми в Торонто, Канада, където също имам майсторски класове. Покани ме Ели Йорданова – организаторка на българите в Торонто. Продължавам да работя с ансамбъл „Орфея” във Вашингтон, с мъжката фолклорна група „Зорница” и с „Диви жени” в Бостън. На 24 януари ще правим българска вечер в Бостън, на която идват и много родолюбиви българи. Сега вече има повече групи, особено след като пуснаха зелените карти за САЩ. Преди 1997 година бяха малко. Само аз и Петър Илиев – организатор на Културен център „Българика”, Чикаго, предлагахме на американците докосване до българския фолклор. Сега вече няма град без български танци, по-малко са тези, които се занимават и с песни”.
През 2019 година Таня издава на английски език своята първа книга „Песни от планината”, в която публикува 30 български песни от репертоара на ансамбъл „Орфея”. Тя представя нотни партитури, текстове, преводи и аудиозаписи, така че и без да знаеш да четеш ноти, да можеш да пееш тези песни. Учи ги как да пеят, как да дишат, как да постигнат необходимото звукоизвличане чрез гласовите си данни. Тя вярва, че традиционната храна е част от живота на хората, както и музиката. Затова в книгата има и готварска част с около 30 нашенски рецепти.
„Продължавам да работя върху втората си книга „Вокална техника на фолклорна основа”, споделя Таня. „Мисля, че ще бъде много полезна, защото наблюдавам, че народните певци изпитват затруднение при звукоизвличането, и искам да споделя моя опит. Идеята е да се освободят повече от напрежение при пеене и да запазят гласовете си по-дълго време. Аз не съм спряла да работя върху гласа си. Моята теория е, че щом имаш глас да говориш, ти имаш глас и да пееш, стига някой правилно да го постави. Имам студенти в Америка, които започват на 80 години да се учат да пеят и стават солисти. Естествено, трябва да се съобразяваме с възрастта, но има голяма зрялост и красота в гласовете им. Надявам се през лятото на 2025-а да дойдем да участваме на събора в Копривщица. Те пеят по-добре от някои българи в страната ни. Може би защото в преподаването влагам цялата си душа и изливам всичко, което чувствам, и те го усещат. Запознавам ги не само с песните, но и с традициите, с българската кухня. Обичат България повече от някои българи, които са се преселили в Америка и забравят родината си. Не всички, но има и такива. Те не говорят на български в семействата си и това е загуба за децата им. Така прекъсват връзката с корена си. А какво по-хубаво от това децата им да знаят повече езици. Създала съм една голяма своя общност в щата Мериленд, близо до Вашингтон, където живея, и съседите ми са американци, но всички ме познават и обичат. По цялата улица се чувствам много добре и срещите с тези хора ме вдъхновяват. Живея на брега на едно много красиво езеро и там ми е тихо и спокойно. Събираме се през лятото, а понякога и през зимата, изваждат едни подвижни кръгли печки пред къщите си и сядаме на раздумка с чаша вино и ни е хубаво. Това е наша си, българска традиция. И цялата тази атмосфера аз я създадох на тази улица. Когато имам нужда от творчество, отивам в Бостън. Направих много нови записи в моето студио в Америка. Само в началото се чувствах емигрантка там, сега имам подкрепата от всички мои групи, от студентите и от съседите на моята улица. Всички български посланици са се отнасяли с голямо уважение към мен. Там сме доста известни с моята група „Орфея” и често ни търсят за изяви, защото тези момичета, които не знаят български език, говорят с такова възхищение за България. Всяка година през май, когато е Денят на Европа, в Америка се отварят вратите на посолствата на всички европейски столици и тогава с тази моя група пеем по 5 часа пред българското посолство. Минава върволица от близо 3000 души и на тях моите момичета разказват за красотите на България и за традициите на нашата многовековна държава”.
Пиринската певица успява да опитоми американците с чар и с възможността да им предаде знанията си на достъпен език. „Това са хора с различни професии, обединени от интереса си към българската народна песен, която ги кара да настръхват и да обичат нашата древна земя. И въпреки че днес хората в България са обезверени заради политическата криза, не трябва да забравяме хубавите неща от миналото си. Иначе това води до отчуждаване и свиване в гнездото, което се забелязва навсякъде. След коронавирусната пандемия започнах да помагам на повече ценностни български народни изпълнители, като водя едно музикално предаване и ги включвам по интернет за участие в него, за да ги популяризирам по цял свят. Канила съм Даниел Спасов и Милен Иванов, които са народни певци и водещи на фолклорното предаване „Иде нашенската музика” по БНТ, Стойка Германова, Петър Кирилов от Добруджа, Дарина Славчева и много други. Идеята е не само да ги популяризирам, но и малко финансово да им помагам.
Работя и за фолклорната телевизия на Николина Чакърдъкова. Там също направих много клипове. Последният беше на песента „Македонско девойче”, което заснехме в село Лещен. Току-що гледах готовия клип, пусна ми го режисьорката Любка Борисова, с която работим от дълги години. Чувствам се част от тяхното фолклорно семейство и имаме вече реализирани 50 клипа. Те са най-близо до извора, до истинските фолклорни образци”.
Питам я как влияят на хората фолклорни школи, които напоследък станаха много и в които съвременните поколения се обучават на българските традиции.
„Това, което забелязвам, е, че има много школи за изучаване на народни танци и те са много хубави, защото възраждат нашите традиции. Скоро бях в едно заведение, където пее Захари Костов – един от моите солисти на групата „Детска песен”, който ми беше ученик от 4-годишна възраст. В моята младост на забавленията танцуваха предимно модерни танци, а сега всички играят българските хора, за което допринасят и тези фолклорни клубове. Преди да тръгна за Америка, имах 49 деца от 3- до 18-годишна възраст и бяхме изявената група „Детска песен” в Благоевград.
Първата среща преди години с тях беше много трогателна със спомените и красивите мигове, които сме изживявали заедно. На 5 януари ще направя отново среща с тях. Много е мило да се виждаме, защото взаимно сме си дали много. Всеки един от тях е станал свестен човек и аз се гордея с тези пораснали деца, които сега са известни адвокати, доктори, бизнесмени, учители, певци… Те ме трогват с думите, че моето отношение към тях и дисциплината, която съм изисквала, са им помогнали в живота. Само това ми е достатъчно, за да се чувствам добре и да ми даде криле да полетя от радост. Душата ми се разтапя от удоволствие!”.
За първи път от началото на 90-те години на миналия век Таня ще посрещне Коледа и Нова година с децата и внуците си, с които се чувства щастлива. Тя вече има и правнуци, защото внучката й Дамяна роди преди една година близнаците Иван и Александър. Дъщерята на Таня – Петя, и съпругът й Иван Тодоров са най-щастливите баба и дядо. Иван Тодоров всички познаваме като създателя на първата бутикова изба в България и основоположник на модерното винопроизводство, а Петя е дългогодишна солистка на ансамбъл „Пирин”, но сега има собствена туристическа компания. Дъщеря им Дамяна е актриса в Хасковския театър и е омъжена за Цанислав Петков. Той е роден в Русе в семейство на пианисти и е диригент и художествен ръководител на Камерен оркестър в Хасково, а от 2017-а е диригент на Държавна опера – Бургас.
За него Таня споделя: „Много надежден млад диригент е и често го канят в цяла България и зад граница. Дирижира понякога и Софийската филхармония, а за Новата 2025 година е поканен в Германия, да дирижира техния национален симфоничен оркестър за новогодишните празници. Проф. Кирил Стефанов написа една прекрасна песен за моята внучка – „Моя Дамяна”, която Петя изпя с любов”, а когато се роди вторият ми внук Димитър Тодоров, аз написах песента „Ой, Димитре”. Той беше първото родено бебе в община Благоевград на 1 януари 1999 година. Неговата сватба ще бъде догодина през месец юни. Той си намери красиво и много добро момиче – Ива от Варна. Димитър завърши бизнес с китайски и английски език в Англия и сега работи за американска компания. Ива също работи за друга американска компания като човешки ресурси. Когато те са добре, и аз съм добре.
Сега за първи път от много години ще посрещна празниците със семейството си. На Коледа ще дойдат новите сватове да се запознаем. Става дума за родителите на Ива. На Нова година ще бъдем заедно всички. Ще дойде Дамяна с близнаците и близките на Цанислав, но без него, защото той ще дирижира в Германия. Такъв е компромисът на хората, отдадени на изкуството. Така съм била и аз през целия ми живот. На празници съм ходила да веселя другите, но винаги съм изпитвала удоволствие и радост от това, което правя. Това е моята карма, моята любов и моят живот!”.
Питам я какви подаръци е приготвила за любимите си хора. Всичко е подбрала с вкус и с много любов, но споделеният празник е най-големият подарък за всички. „Бяхме заедно през 1992 година, когато Дамяна се роди в Благоевград на 3 декември. Оттогава не сме се събирали на тези празници. Най-хубавото е, че заедно ще правим питка за Бъдни вечер, ще раздаваме баница с късметчета, това е най-големият подарък за мен и за тях”.
Любовта към нашето фолклорно богатство, която Татяна Сърбинска успява да предаде на американците, й носи много награди. Една от най-ценните получава от президента Румен Радев, който през 2020 година й връчи най-високото отличие – държавния орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие. Но с времето човек осъзнава колко е ценна близостта на хората, на които иска да подари повече топлота, уют и пропуснати взаимни коледни и новогодишни мигове.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
