Народната певица с дъщеря си Надя
Синът на Сп. Борисова - младият художник Атанас
Дуо "Настроение"
Народната певица Спаска Борисова
Спаска Борисова във военна униформа по време на военно обучение
Спаска Борисова е родена в Дупница, живее в китното село Бистрица. Пее още от малка, а кариерата й стартира от певческия народен хор към НЧ „Зора 1858“ – Дупница. С музиканта Венцислав Джаджаров сформират дуо „Настроение“ към Клуба на пенсионера в село Ресилово, община Сапарева баня. Имат много участия и златни медали от фестивали. Спаска Борисова и съпругът й Генчо Борисов имат две деца – Надя и Атанас.
– Г-жо Борисова, откъде идва любовта Ви към българската народна песен?
– Родена съм в Дупница, но живея в село Бистрица. Моите родители ме запалиха по народната музика. Баща ми дълги години е работил като каменоделец, а майка ми в детската градина в село Бистрица, след това в зъболечението в Дупница. Спомням си, че майка ми още като малка ми пускаше народна музика по радиото, а с баща ми от Благоевград купихме грамофон и грамофонни плочи с българска народна музика. Завърших основното си образование в училището в село Бистрица, а средното в ПГ по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница. Започнах първо да пея в моето родно село още като ученичка, а след това се записах в хора по народно пеене в НЧ „Зора 1858“ – Дупница с ръководител Георги Генов, след това го смени Стоян Стоянов, който идваше от Благоевград. Участвала съм в певческия хор към Профсъюзния дом на културата в Дупница с ръководител г-н Илчев. Като ученичка съм ходила в Горхим на военно обучение. Ставахме в 6 часа сутринта, физзарядка, закуска. Спомням си, че дежурехме вечерта, учеха ни да сглобявахме оръжие, но наравно с ученето, аз продължавах да се занимавам с българска народна музика.
– Имате ли участия в чужбина и как Ви посрещна там публиката?
– Да, имам участия в чужбина. Когато бях в певческия хор заедно с ансамбъла за народни танци към читалището с ръководител Георги Жеков, бяхме една седмица на турне в Брянск. Посрещнаха ни много добре и радушно. Публиката ни ставаше на крака. Опитахме от руската храна и пихме руски чай. Разгледахме забележителностите на града. Беше прекрасно. Била съм на турне с ансамбъла за народни танци с ръководител Войн Войнов в Битоля. Там също ни посрещнаха много добре, и до днес имам мили спомени от тези прекрасни години.
– С музиканта Венцислав Джаджаров сте създали дуо „Настроение“, имате участия в много фестивали и конкурси. Как се запознахте с него?
– Да, с музиканта Венцислав Джаджаров създадохме дуо „Настроение“ към Клуб на пенсионера в село Ресилово, община Сапарева баня. С него се познаваме от доста години. Още пеех в село Бистрица. Имахме участие на празника Покров Богородичен на Ресиловския манастир, трябваше да пеем, но на нашия музикант му се наложи да отсъства и тогава ни свири Венцислав Джаджаров. Така се запознахме и решихме да работим заедно. Участвали сме в много фестивали, от които сме взимали златни медали. От международния фестивал „Мома пее, гора се люлее“ в Сапарева баня взехме първо място и златен медал. В село Кладница във „Витошки напеви“ взехме два златни медала, единият за мое индивидуално изпълнение, а другият за дуо „Настроение“. На Шестия балкански шампионат по евро фолк „Жива вода 2017“ имаме златен медал от Хисаря. На 16 юли 2017 г. участвахме в Петия национален фолклорен събор-конкурс на сватбената обредност в село Пещера, община Земен, от там си дойдохме със златен медал. Участвахме в конкурс в село Говедарци, откъдето също имаме два златни медала. От фестивала „Пауталия“ в Кюстендил спечелихме първо място за дует и за индивидуално изпълнение, в Китен – първа степен, а в село Радуил спечелихме „Златен фасулицър“.
– Жива ли е българската народна песен и обичат ли я младите хора?
– Да, жива е българската народна песен, защото като ходим на фестивали и събори, наред с възрастните, има и много млади хора и дечица, които слушат с голям интерес и се хващат на хорото.
– Какво Ви е мнението за попфолка? – Харесвам някои текстове на попфолка, защото и там има хубави песни?
– Вие сте работила като гладачка и шивашка. Какви бяха условията на работа и изплащаха ли Ви редовно трудовите възнаграждения?
– След като завърших средното си образование, продължих с пеенето, но започнах и работа в шивашкия сектор. Работила съм в една гръцка фирма машинна бродерия, а след това бях гладачка, в момента съм безработна. Работех в нормални условия, плащаха ни редовно, но бяхме на минимална работна заплата.
– Със съпруга Ви, който работи като строител, сте родени в един и същи ден. Имате 25 години щастлив брачен живот и две прекрасни деца. Разкажете за тях.
– Със съпруга ми Генчо сме родени в един и същи ден, месец и година. Той също е израснал в село Бистрица, завършихме заедно основното си образование в едно и също училище. Още в ученическите ни години пламна искрицата на любовта между нас. Имаме две деца. Дъщерята Надя завърши специалност „Икономика и маркетинг“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Живее и работи в Благоевград. Синът Атанас е в 12-и клас в НГПИ „Свети Лука“ в София, специалност „Художествена дърворезба“. Децата ни обичат българската народна песен. – Наред с пеенето, обичате ли да бродирате гоблени? – Запалих се по гобленарството, след като родих дъщеря си. Ходила съм на курс в София, имам и диплом. Избродирала съм много гоблени като „Лунна зима“, „Момиче с куче“, „Момичето с шапката“ и много други, но любимият ми гоблен, който ми е най-близо до сърцето, е „Исус чука на вратата“.
– Имате ли желание да имигрирате в чужбина?
– Не съм се замисляла по този въпрос, но на този етап не.
– Като човек на изкуството какво ще посъветвате българските политици?
– Да се отпускат повече средства за култура, защото много често, когато ходим на фестивали, таксата си я плащаме от джоба. А за много самодейни състави е трудно да си отделят от залъка, за да заплатят таксата за участие. Всички знаем, че благодарение на българската народна музика, българските народни танци и българския фолклор, обичаи и култура се е запазила и до днес българщината.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
