Въпреки че „нарцисите“ са убедени, че превъзхождат другите, те не е задължително да се чувстват добре по отношение на себе си. За разлика от тях, хората с високо самочувствие естествено одобряват и харесват себе си, но не чувстват, че превъзхождат другите.
Ново изследване подчертава тази разлика, като показва как високото самочувствие и нарцисизмът се различават.
„На пръв поглед нарцисизмът и високото самочувствие изглеждат еднакво, но те се различават по своята същност“, казва водещият автор на изследването д-р Еди Брумелман.
Нарцисистите се чувстват по-добри от другите, но не е задължително да са доволни от себе си. Обикновено хората, които имат високо самочувствие, ценят високо себе си, но не гледат на себе си като на по-ценни от другите. Нарцисът същевременно има желание да му се възхищават и може бързо да се ядоса и да стане агресивен.
Авторите на изследването обясняват, че надценяването на децата може да предизвика високи равнища на нарцисизъм: Родитеите и възпитателите трябва да изразяват обич и признание към децата, без да ги обявяват за по-добри от другите. Така те ще помогнат на децата да са доволни от себе си, без да се смятат да по-добри от останалите.
Има начини, по които може да се помогне на хората с ниско самочувствие и да се „отклонят“ други хора от нарцистичните убеждения за себе си, твърдят учените. Един от тези начини е да ги накараш да помислят за нещата, по които си приличат с другите хора. Това според авторите на изследването намалява равнищата на нарцисизъм.
От друга страна, когато се помогне на хората да интернализират чуждото признание (например, когато трябва да опишат смисъла и значимостта на добрите думи, изказани за тях), това повишава равнището на самочувствието им, особено при хората, които най-много имат нужда от това: тези с ниско самочувствие.
През последните десетилетия западните младежи стават все по-нарцистични. Ето защо е важно да се разработят интервенции, които ограничават нарцисизма и повишават самочувствието.
