Наследници на земеделски имоти в община Благоевград сигнализират! Крупни арендатори обработват чужди ниви за субсидии без разрешение от собствениците, държавата прибира рентата, ако не си я потърсят

Без знанието на собствениците земи в района на община Благоевград се дават за обработване на арендатори, сигнализираха читатели във вестник „Струма“. В такава ситуация се оказват напоследък доста хора. Те питат кой се разпорежда със земите им без тяхно разрешение, кой определя размера на рентата, защо не се уведомяват собствениците, за да си получат арендата, и не е ли това посегателство върху частната собственост „на ръба на закона”?Потърсихме отговори от експертите в Общинската служба по земеделие в Благоевград. На въпросите ни отговориха Исмаил Ниньов, старши експерт в благоевградската служба по земеделие, и колегата му Марио Харизанов, главен експерт.

– Г-н Ниньов, как така земи, за които собствениците им притежават нотариален акт, се обработват без тяхно знание от лица, които дори ползват евросубсидии за тях?

– Това е описано в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В член. 37 „в“ е отбелязано, че имотите, които не се обработват от техните собственици и те не са подали декларация по чл. 69 от правилника за прилагане на същия закон, в която да отразят желанието си за стопанисване на земите, е възможно те да бъдат разпределени на ползватели, които са заявили желание да ги обработват по споразумение.

– Кой ги разпределя тези имоти?

– Комисия, определена със заповед на директора на Областна дирекция  „Земеделие“.

– Т.е. прави го държавата, не общините. Защо се разпределят чужди земи?

– Защото целта е всички имоти да се ползват. Да няма пустеещи земи. Така е в цяла Европа.

– Няма ли значение дали земята е частна собственост, или не?

– Когато собственикът не ползва земята, държавата има право да я разпределя на ползватели по споразумение. Споразуменията се сключват всяка година и са за срок от 1 година.

– Ако собственикът иска сам да се разпорежда със земята си, без посредничеството на държавата, какво трябва да направи?

– Всяка година до 31 юли собствениците имат право да подадат декларация по чл. 69, че те ще си обработват земята. Декларациите се пускат всяка година. При липса на такава декларация земите, за да не остават пустеещи, могат да се разпределят на ползватели като „бели петна”. Тези ползватели се задължават да платят рента по сметка, определена със заповед на директора на Областната дирекция по земеделие.

– Тази рента в държавата ли отива?

– Собствениците или техните наследници имат право в 10-годишен срок да си получат тази рента чрез общинските служби по земеделие.

– Какво трябва да направят хората, които днес например са разбрали, че земята им е дадена за ползване от държавата на арендатори?

– Трябва да си подадат заявление по образец в общинската служба. Ако това е собственикът, прилага само банкова сметка, ако е наследник, се прилага и удостоверение за наследници.

– А някакъв документ за собственост?

– Ние имаме регистър на имотите и регистър на собствениците, затова такъв документ не ни е нужен.

– Собствениците могат ли сами да сключват договори с ползвателите, без посредничеството на държавата, и как става това?

– Да, хората могат сами да определят по какъв начин да се обработват имотите, т.е. дали сами да ги обработват, или да си сключат договори с ползватели. Разпределението на т.нар. „бели петна” става, когато за имотите няма подадени декларации, те не се обработват и така попадат в списъка на „бели петна“. Законът на практика защитава собствениците, чиито имоти се ползват. Преди време се подписваха договори, но имаше немалко ползватели, които не плащаха редовно рентата и собствениците трудно си взимаха парите. Затова сега много от тях предпочитат чрез нас да си получават рентата, без да имат контакт с ползвателите.

– Държавата на какви цени преотстъпва за ползване пустеещите земи?

– Цените също се определят от закона в допълнителните разпоредби. Това става на базата повече от половината договори за съответното землище, вписани в Службата по вписвания и регистрирани в Общинската служба по земеделие.

– Какви са цените за тази година?

– Те се определят до 31 януари всяка година и протоколът за средна рентна цена се обявява на сайта на Областна дирекция „Земеделие”.

– Цените за земите от държавния поземлен фонд определящи ли са за тези от общинските поземлени фондове?

– Да. Те са базови, но на общински търгове наемната цена може да скочи няколко пъти.

– От какво зависи дали догодина цената за наемането на земята в едно или друго землище ще се увеличи, намали или ще остане същата?

– От договорите, вписани в Службата по вписвания. Ако цените са по-високи, нормално е да се вдигне и базовата цена за съответното землище, и обратно.

– Значи затова земята в землището на село Мощанец падна почти двойно за 2018 г.?

– Да, в землището на Мощанец почти няма многогодишни договори, които да са вписани в Службата по вписванията. Най-важното, което трябва да знаят хората, е, че ако искат да стопанисват земите си, трябва да подават декларации в Общинската служба по земеделие до 31 юли на всяка календарна година. Тези декларации важат за следващата стопанска година. Така, ако са подали декларация до 31.06.2017 г., тя важи от 1 октомври 2017 до 30 септември 2018 г. В случай че те не са подали такава декларация, а техните земи се обработват, тогава имат право да си получат рентата в 10-г. срок и трябва всяка година да си подават заявления за това.

– Когато са повече наследници, всички ли трябва да подадат заявления за рентата?

– По закон има право само един от наследниците да получи цялата рента.

– Няма ли опасност това да доведе до конфликти?

– Законът защитава другите, но един има право да получи рентата, като се задължава да я разпредели и на останалите. Ако не го направи, правата могат да се търсят съдебно.

– А хората как могат да разберат дали земята им е дадена на ползватели, или не?

– Протокол за всички сключени споразумения заедно със заповедта, с която те са одобрени, се качват на сайта на Областна дирекция по земеделие. Там е описано по какъв начин е отдаден имотът – дали по договор, или е попаднал като „бяло петно” по споразумение, заедно с информация за сумата, която имат да получават собствениците. Същите протоколи се обявяват и в кметствата в населените места. Всяка година споразуменията се предават до 30 август и се одобряват до 31 септември. 14 дни е срокът за обжалване на тази заповед и после в 3-месечен срок ползвателите се задължават да платят рентата.

– Има ли много бели петна в община Благоевград?

Марио Харизанов: – Има доста. Най-много са в землището на Благоевград, защото то е по-голямо и има повече обработваеми земи около „Метро”, до река Струма, на Баларбаши, в землището на с. Падеш също са повече.

– Земеделските земи в община Благоевград са разпокъсани, а добивите, особено на зърно, са далеч под тези в района на Добруджа например. За какво се наемат най-често земи по дългогодишните договори?

– За кандидатстване по европроекти. „Белите петна” се наемат основно за засаждане с едногодишни култури като пшеница, овес, ечемик, напоследък и лимец…

– Лимецът навлиза заради доста по-високата му изкупна цена, но пък добивите са много ниски. Къде се отглежда лимец в общината?

Исмаил Ниньов: – В Благоевград и в селата Падеш и Логодаж. Слънчоглед също напоследък доста се засява в общината. Както и рапица – в Падеш, Лешко, Благоевград, Бучино, има и малко в Логодаж. Рапицата навлиза най-мощно напоследък, защото и тя е по-скъпа при изкупуване.

– Имате ли информация каква е изкупната цена на рапицата, на слънчогледа, на пшеницата?

– Различна е, не мога точно да кажа, но това, което споменават ползвателите, е от 60-75 ст. до 80 ст. на килограм. Цената е много относително нещо и зависи от годината и от търсенето. При слънчогледа е по същия начин. Докато на пшеницата е между 30-40 стотинки. Цените тук не са като в Северна България, но за необлагодетелстваните райони, каквито са повечето тук, има допълнителни плащания по мярка НР 1 и НР 2. Марио Харизанов: – Дългогодишните договори се сключват основно за кандидатстване по европроекти, тъй като едно от изискванията е договорите да са за над 5 г. Те са за различни култури: и за овошки, и за полски култури като домати, краставици, има и за пънчета с гъби, които доскоро бяха доста актуални по програмата за млади земеделски стопани. Благодарение на плащанията за необлагодетелствани райони нашите земеделци все още оцеляват.

– Кои землища в община Благоевград са изключени от списъка на необлагодетелстваните райони?

Исмаил Ниньов: – Землището на Благоевград и на селата  Рилци и Бело поле, те са по-ниско и не влизат в районите по мерки НР 1 и НР 2. Землищата, за които стопаните получават европейски средства по НР 2 като необлагодетелствани райони, но ниско планински, от 500 до 800 м височина (по 10-12 лв. на декар) са Бучино, Българчево и Зелен дол. Всички останали землища в община Благоевград са с НР 1 и за обработването им се дават евросубсидии от 15 до 25 лв. в зависимост дали обработваемите площи са до 500 дка, или повече. Има наредба, с която се определят субсидиите.

– Откога в община Благоевград започнаха да се правят споразумения за ползване на необработваемите и пустеещи земеделски земи?

– От стопанската 2014-2015 г. Преди това не се правеха. Тогава ползвателите бяха задължени да представят в общинските служби по земеделие правно основание за ползване на площите. Преди това ги представяха в Разплащателна агенция, когато се получаваха припокривания на площи.

– Кои са най-големите арендатори в общината, които обработват най-мащабни площи?

– Информацията не е тайна, публикува се на сайта на земеделската служба с точни данни за това кой колко обработва и кой колко пари е платил.

Справката показва, че сред най-големите ползватели на земеделски земи в община Благоевград са фирма „Проминвест“ на покойния Милчо Янудов и съпругата му Верка, която сега се развива от сина им Ангел и отглежда доста житни култури освен в района на община Благоевград и в землищата на Банско, Разлог и с. Баня; фирмите „Електрик гарант ЙД“ на Йордан Димитров-Кенеди и сина му Димитър Димитров „Електрик гарант ДД“, чиито обработваеми площи са основно в землището на с. Дъбрава; „Мелниклийски-3“ СД на братята Петър и Иван Мелниклийски; „Калин Ив“ на Калин Мелниклийски; братята Станислав и Димитър Михайлови, които обработват над 1200 дка в землището на с. Логодаж, и др.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

loading...


 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *