Наследници на родове от симитлийското село Сушица, изселили се преди десетилетия в Търговище, се събраха на емоционална среща на преселническите фамилии. Началото на сбирките било сложено преди 10 г., но прекъснало по време на Ковид епидемията.
„Всяка година изселниците заедно с фамилиите си се връщаме в Сушица обикновено за празника на Св. Дух, когато на село се прави събор“ , разказа организаторката Галина Василева. Сбирките в Търговище започнали да организират заради по-възрастните хора, които вече не можели да пътуват, но им е свидно да си спомнят за родното място и близките. „Навремето е имало масово изселване на семейства от Сушица в Търговище. Поминък още е имало, но се разчуло, че в Търговище се продават евтино имоти. Не знам ходили ли сте в Сушица, но там каруци няма, всичко е кози пътеки и хората, зажаднели за чернозем, тръгнали да се изселват в края на 30-те години на миналия век. Баща ми е бил 8-9- -годишен, когато родителите му се преселват. Баба ми е от Гьоргьовци, а дядо ми от Младеновци. С майка ми били съседи на село, но се запознали чак когато тя, вече мома, им отишла на гости. Било 1959 г., харесали се и на следващата година се оженили. Преселението продължило чак до 70-те години, спомням си, че тогава дойдоха лелите ми, на майка ми сестрите“, разказа Галина. Признава, че любовта й към Сушица е огромна, макар самата тя да е родена в Търговище, но най- хубавите й детски спомени са от летните ваканции в Симитлийско при баба й по майчина линия.
Около 70 души се отзовали тази година на поканата на Галина Василева за поредната сбирка на родовете от Сушица в Търговище. „Идват и стари, и млади да знаят откъде са корените и чия кръв носят. Докато съм жива, всичко ще правя да се говори и да се знае за това селце!“, вълнува се организаторката и отбелязва, че за първи път сега на срещата са дошли под 100 души, като сред тях били и близки, специално пристигнали от Полена, Сушица и Черниче.
10-ина души са останали вече постоянните жители в Сушица, но на празника на Св. Дух Галина Василева очаква в селото да се съберат поне 150-200 души, наследници на местните фамилии. „За жалост пътят до село след дъждовете през последните години вече е много опасен, разбрах, че са направили отбивка през Тросково, но ние продължаваме да пътуваме на риск по стария. Хубавото е, че в това село с 10 жители църквата се поддържа, а преди няколко години бе ремонтирана с финансовата помощ на общината. Там всяка година на 14 януари, по стар стил Васильовден, хора от местните родове, които живеят в околните населени места се качват на Сурва да поддържат традицията, такова нещо не се случва там, където няма любов и дълбоки корени“, емоционална е Галина Василева.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
