Храмовният празник и 90-ата годишнина от освещаването на черквата „Св. Иван Рилски“ в благоевградското село Лисия събра вчера на събор наследници на местните родове и гости от околните населени места. Организатор от 30 години на своеобразната среща е Санде Костадинов, бивш кмет на Бучино и Лисия, ексобщински съветник и бивш директор на „Напоителни системи“. Тази година за специалната годишнина теле за курбан дарили братята Георги и Сашо Начеви. Техните корени са от Лисия, а в Папровската махала отглеждат животни.
Според обичая, преди да се настанят по трапезите, съборяните се качиха до черквата да почетат св. Иван Рилски и да се помолят за здраве, а преди да вдигнат наздравица, отец Ангел удари камбаната. Любопитно е, че преди 30-ина години тя изчезна от храма заедно с част от църковната утвар и по-ценни предмети. Полицията открила голяма част крадени от храмове вещи и Санде Костадинов, по това време кмет на селото, разпознал дарената за храма в Лисия камбана по надписа.
„Радвам се, че толкова хора сме се събрали“, обърна се преди водосвета отец Ангел към солидното множество, което стана на крака за празничната служба. „Тия дни си мисля в какво време живеем, аз в какво време живея – рядко мисля за душата си, мисля за дрехи, за кола, да хапна нещо, да ида на почивка. И се чувствам все по-празен. Много често съм депресиран, отчаян, много често ме е страх. А какви са били хората, които са построили тая църква? 1933 година, след война, глад, малко мъже, много поводи за страх, обаче големи души. И тия големи души вижте какво са постигнали! И ако на тая трапеза се изпокараме, останем недоволни за ядене и пиене, че в чинията на другия има повече месо, значи бъркаме някъде. Не е това смисълът, защото на братство и любов ни учи св. Иван Рилски, това е неговият завет, и това трябва да знаем и да отнесем в домовете си“, пожела на множеството отец Ангел и отслужи водосвета.
Санде Костадинов разказа накратко историята на градежа на черквата: „Строителството на храма започнало през 1920 г. Сами виждате къде нашите дядовци и прадядовци са изкопали площадката за храма, на по-високо място над реката, за всеки случай, да не би да придойде и да направи беля. Цялото изравняване на баира е направено на ръка, с кирки и лопати. Нямало е багери и друга техника. Тогава в Лисия живеели малко над 1500 души, сега са останали едва петима. Като подготвили площадката, хората започнали да мъкнат, пак на ръка, камъни от реката за градежа и той продължил към 10 години. Всичко в храма е дарено и ако тук има наследници на Христо Мавров и съпругата му Стоянка, да знаят, че той е изработил и подарил трона, най-вероятно и останалите дървени конструкции и местата за сядане. Те са имали две дъщери – Мира и Миропа, и син Кирил. Комплект църковна утвар е бил подарен от Никола и Звезда Костадинови от Горна Джумая през 1933 г. И защото имаше коментари около годината на освещаване на храма, най-близкият до олтара стол е с надпис „На Санде Костадинов Коряченски за заслуга при изграждане на черквата, 1933 г.”. Това е дядо ми. По това време той бил кмет на Бучино и Лисия и организирал хората да довършат храма за 3 години“, каза наследникът му.
Той „поднесе“ и голямата изненада за съборяните, като им представи първото бебе, кръстено в църквата „Св. Иван Рилски“ преди 90 г. „Преди 5-6 дни случайно разбрах кое е било това дете. Този човек вече е на 90 г. и се казва Павел Йорданов Далев, по-известен като Павлин Даскало”.
Възрастният учител бе посрещнат с горещи аплодисменти и докато разказваше историята си накратко, мълчанието бе като по време на контролно в класна стая.
„На 10 ноември ще навърша 90 години и от баща ми знам, че съм първото дете, кръстено след освещаване на този храм“, разказа Павел Далев. „Като бях на квартира при Стоил Мравката, той ме задължаваше да направим плоча, на която да напишем, че е дарител на камбаната. С брат му Киро те бяха преселници от Кукуш. Завърших Педагогическото училище през 1942 г. и същата есен бях назначен за учител тук. Само 2 месеца учих децата и за мой късмет ме взеха войник преди набора да служа 3 години. Като се уволних и се върнах, имаше комсомолско събрание, на което ме избраха за секретар. Възроптах, че не съм се прибирал 3 г., не се знае къде ще съм на работа, а те секретар искат да ме правят. А те ми казаха, че на другия ден постъпвам като учител в Лисия. Учител тук тогава беше Малин Ангелов, всички го познавате, но не съм знаел, че той заминавал войник и освободил мястото. Започнах да преподавам неговите предмети география, ботаника, зоология, трудово обучение и т.н. От мен по-дългогодишен учител в селото няма. Тук съм бил 5 г., а 12 г. в училището в махала Сирачевци. През 1944-45 г. се отвори прогимназия (до 7 клас) и просъществува до 1968 г. Децата стигнаха до 160, бяхме 6-има учители. Училища имаше и в махалите Сирачевци и Веселинци. От 1956 до 1965 г. започна масово изселване на хората от селото, голяма част отидоха в Бело поле, в Рилци, в Бараково, в Кочериново, в Българчево, както и по цялата страна, най-много в Габрово и Търговище“, заключи Павел Далев.
Сред пристигналите най-отдалеч на събора бе Красимир Мирчев от Търговище. Родът му е от Лисия и всяка година за храмовия празник пътува назад към корените си. Мъжът разказа, че дядо му бил от махала Царевци, старата им къща още стои, но вече е почти срутена. Нов е само навесът, направен от него, да има къде да се подслонят при дъжд.
„Братът на баба ми бил търговец и новата власт след 9 септември го интернирала в Северна България. Той извикал близките си да отидат при него, че земята там е равнац. Баба ми и дядо ми тръгнали с една биволска каруца, на която натоварили покъщнината. Чичовците ми и баща ми за първи път ме доведоха преди години, те починаха, но аз продължавам всяка година да идвам – мило ми е, хубаво ми е, а и с роднините сме си много близки и винаги е празник, като се виждаме“, разказа Кр. Мирчев.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
