Отборът на „Банско“ се превърна в приятната изненада на първенството в Югозападната Трета лига през есенния полусезон. През лятото никой не поставяше козлите сред първите пет в класирането, но тимът от зимния топ курорт под Тодорка опроверга скептиците и излезе във ваканция като трети в подреждането. Хората на Борислав Хазуров дори оглавяваха таблицата повече от месец, преди да отстъпят челото на фаворизираните „Вихрен“ и „Кюстендил“. Само „Пирин“ /ГД/ успя да превземе крепостта „Свети Петър“, а първото поражение дойде чак в 17-ия кръг от санданчани. Равносметката сочи, че защитата и вратарите на банскалии са с най-добри показатели от всички останали съперници в групата с едва 9 допуснати гола. За изтеклата есен и за амбициите занапред разговаряме със старши треньора Б. Хазуров.
– Г-н Хазуров, „Банско“ изпраща един ползотворен есенен полусезон, в който показа забележително представяне, класирайки се в тройката. Как мина този период през Вашия поглед?
– Нашата цел, която коментирахме с ръководството преди началото на кампанията, бе да зимуваме в шестицата. С течение на мачовете обаче набрахме скорост и постепенно се изкачихме на върха в класирането. Дори и аз не очаквах през целия октомври да бъдем на първото място. Това не означава, че трябва да изпадаме в някаква еуфория, а да гледаме по-обективно на нещата. Имахме мачове, в които не демонстрирахме нужното ниво. Това са двубоите срещу „Вихрен“ и „Пирин“ (ГД), както и с дубъла на „Пирин“ (Бл), срещу който завършихме наравно, но ако трябва да бъдем честни, противникът ни заслужаваше да спечели. Освен тези три мача момчетата демонстрираха дух, желание, тактическа дисциплина и добър стил на игра. С всеки мач надграждахме. Не мога да пренебрегна колектива, който изградихме. Създаде се желаната сплав между по-младите и по-опитните футболисти.
– Казахте, че не сте очаквали толкова добро представяне на вашия отбор. Мнозина ви поставяха в края на юли сред средняците с оглед на предишната година и най-вече след резултатите в подготовката, но успяхте да ги опровергаете. Как се случи това?
– По време на подготовката изпробвах различен състав, играхме с различни схеми, поставяхме играчи на непривични за тях позиции, за да видим при нужда дали може да имаме повече варианти на определени постове. Това се случваше срещу силни отбори, а и, честно казано, в контролите не е важно цифровото изражение. По-важното бе да видим резултата от даден експеримент, приложен към игровия стил, и изпълнението на първоначалните показатели, които сме заложили. В тези мачове играехме добре, създавахме положения, но КПД-то пред гола не бе високо. В крайна сметка обаче има една максима, че за да отбележиш гол, трябва да създаваш положения, а щом това се случва, рано или късно ще се отпушат нещата. Още в първия мач срещу „Пирин“ (Разлог) показахме своя потенциал. Вярно е, че завършихме наравно, имахме доста положения, изпуснахме и дузпа, но с играта си още тогава показахме, че можем да опровергаем песимистичните прогнози.
– Вие заехте треньорския пост преди година и през пролетта представянето не бе достатъчно убедително. Не Ви ли мина през ума да се откажете?
– Вярно е, че през пролетта имахме мачове, в които не бе никак лесно, все нещо не се получаваше, каквото и да правим. Това не означава, че ми е минавало през ума да се отказвам. Не мога в това отношение да не кажа, а и никога да забравя, че независимо от тези резултати цялото ръководство, футболистите и феновете не свалиха подкрепата си от мен. Със съвместни усилия успяхме да се справим.
– Всеки, който е гледал вашия отбор, не може да не отчете нападателния стил на игра. Доколко това е резултат от факта, че бяхте нападател в състезателната си кариера?
– Лично аз харесвам скоростния, атрактивния, агресивния футбол с едно докосване. Крилата и бековете трябва да бъдат бързи, за да се получат нещата и в предни позиции, където да помагат и захранват нападателите с топки. Важни са играчите, които мислят, които знаят как да застанат в определени ситуации, но и как да задържат топката, когато се наложи.
– Споменахте мачовете, в които „Банско“ не е играл според възможностите си, представил се е слабо, но кои са двубоите, от които сте доволен?
– Най-добрият ни мач бе срещу „Сливнишки герой“. Да не забравим и мача срещу „Рилски спортист“ на наш терен. Тогава ни отбелязаха гол още във втората минута, но след това момчетата се мобилизираха, вдигнаха се, казано на футболен език. След попадението през целия мач доминирахме, натикахме ги в собственото им наказателно поле, организирахме атаки от всички посоки, не се получаваше, но през второто полувреме съперникът ни не успя да издържи на темпото и натиска и в крайна сметка успяхме да победим с 2:1.
– Дисциплина, дух, колектив… Кое е на първо място във Вашата работа?
– Всеки един от тези компоненти е важен и не може да се определи кой от тях да е на първо място. Според мен не по-маловажно е подходът към футболистите. Лично аз доскоро бях активен футболист и това ми помага. Имам идея какво трябва да си кажем и какво трябва да чуят състезателите. Говоря с всеки индивидуално, познаваме се добре, аз не ги лъжа, казвам нещата честно и реално в очите. Не ги обиждам, а се опитвам да ги надъхвам и те ми вярват, аз също им вярвам. Дори и да играят не на нивото, което се изисква, аз знам те какво могат и как могат да се представят. Тук искам да отбележа, че изключително важна е и приемствеността в отбора ни. Не говорим само между по-опитни и по-млади състезатели, а и между треньорите. Боби Галчев бе направил една сериозна основа, бе направил един добър отбор, а след него и аз продължих върху тези темели да изграждам нагоре. Не избрах нещо, което немалко треньори правят – идват и след бившия си колега започват на практика да градят наново. Това не е моето виждане.
– В треньорския занаят кой е моделът, който следвате или на когото искате да подражавате?
– Искам да следвам свой път. Никой не може да прилича на никого, защото всеки човек е индивидуалност със свои виждания. Ако трябва да кажем до това кой стил на работа ми харесва, то мога да кажа най-напред „Ливърпул“ по времето на Юрген Клоп. Един динамичен, скоростен, страхотен футбол, който гледаш и не можеш да си затвориш очите. Нека не забравя и „Манчестър Сити“ на Гуардиола, който в момента може и да не печели толкова редовно, но има забележителен начин на игра.
– Видимо е, че вярвате на младите, възнамерявате ли в зимната селекция да привлечете още такива състезатели?
– Да, мисля го всеки ден това и в интерес на истината не виждам защо да вземаме някой футболист от Втора лига да речем. За мен няма смисъл. Наложихме няколко млади момчета – и Боби Галчев, и аз след това не спряхме да вярваме в тях и им давахме шанс за игра, а вие видяхте какво направиха те. Сега имам няколко момчета от школата, които наблюдавах и обмислям да взема да тренират с нас по време на зимната подготовка. След това съвсем нормално е да започнем лека-полека да даваме шансове на тези 15-16-годишни момчета да се изявяват и да навлизат в мъжкия футбол. Аз ще бъда упорит в тази си идея, но е важно и те да бъдат упорити и да не спират да полагат усилия, за да успеят да се развият, а „Банско“ да се превърне в трамплин за големия футбол за тях. Това е пътят, особено за отбор като нашия. Ние не сме някой голям клуб като ЦСКА, „Левски“, „Лудогорец… трябва да си произведем футболисти. За мен, а и за ръководството това е пътят. Не само за нашия тим, но и за българския футбол. Иначе няма как. Виждам „Пирин“ (Благоевград), които са на първо място във Втора лига, и не може да не ме радва. Те представят Югозападна България, играл съм в този клуб, допринесъл е за формирането ми като характер и футболист. За мен обаче, без да се бъркам в работата на Иво Тренчев, който освен че е бил мой треньор, е и мой приятел, но трябва повече да се налагат български футболисти, момчета от втория отбор.
– Напусна ви Виктор Ергин, който премина в ЦСКА 1948, за там се е запътил и Роман Родопски. Какво се случва със селекцията?
– За момента нямаме други футболисти, които да напускат, но нека изчакаме началото на подготовката, защото е клише, но ще го кажа – в Трета лига до последно може да има изненади в това отношение. Що се отнася до Виктор Ергин, мога да кажа, че при нас той успя да вдигне собственото си ниво, но и нивото на отбора ни, и в тази връзка със сигурност ще ни липсва, но в крайна сметка преминаването в ЦСКА 1948 е крачка напред в развитието му и можем да го поздравим. Можем и да сме горди, защото допринесохме това да се случи. Това е футболистът, който се представи най-добре през този полусезон. Разполага с изключителни качества и ако треньорът му вярва, може да играе с успех в елита. Агресивен футболист, в Първа лига няма толкова бърз състезател с толкова добра техника с топка в крака. Ако бъде развит правилно, може да стигне до високо ниво. Играта му бе и причината да бъде привикан в аматьорския национален отбор. Нека не забравяме и другите момчета, които получиха повиквателни със своето силно представяне – Жоро Рошков и Роман Родопски. Тук е мястото да обърна вниманието и към Теодор Чолев, към Ибрахим Шериф, който независимо от своите 18 години получава шанс за изява във всеки двубой. Момчета, които могат много и имат добро бъдеще. За тях тепърва ще се говори.
– Нека се върнем към входящата селекция. Колко нови състезатели искате да привлечете и ще заложите ли отново на такива от региона?
– Ако видим наистина добър футболист, който може да допринесе за това да бъдем по-добри, ще го вземем. Иначе ще залагаме на момчета от школата в първия отбор. Не предвиждаме някаква мащабна селекция с външни хора. И, естествено, ще продължим да залагаме на регионалния принцип.
– Как ще протече подготовката на отбора?
– За момента имаме идея да се готвим изцяло у дома. Тепърва ще разговаряме с ръководството и за евентуален лагер, който може да стане факт, ако условията не позволяват да се готвим в Банско. Знаете, че тук зимата винаги може да поднесе изненада.
– Кои са отборите фаворити за промоция?
– От това, което видях, „Вихрен“ са балансиран и силен отбор, независимо от загубата от „Левски“ в последния им двубой. Нека не отписваме „Кюстендил“. Двата тима неслучайно се открояват в подреждането и са с равни точки. Мисля, че и „Оборище“ може да се намеси в борбата, а защо не и „Рилски спортист“…
– Не споменахте „Банско“ в групата на фаворитите?
– Нашата цел е да бъдем фактор в групата и да бъдем в челото. Ние ще дадем всичко от себе си, за да показваме прогрес в своето представяне. Очаквам интересна пролет, в която до последно първенецът може да остане неизвестен и да се реши в преките двубои, не изключвам да има и изненади.
– Нека все пак да разгледаме хипотезата „Банско“ на първото място. Тогава какво следва?
– Тогава ще говорим. Ясно е, че няма да свиваме знамената и да даваме назад. Това не е нито в моя характер, нито в характера на отбора, нито в характера на ръководството и хората в Банско.
– Напред във времето виждате ли „Банско“ отново във Втора лига?
– Защо не. Нека обаче да бъде направено нужното за базите. В плановете на кмета на града, на ръководството на клуба влиза построяването на нов стадион, изграждане на терени. Това е най-важното, върху което да се стъпи, за да се търси по-горна дивизия. Искам да изпреваря едно питане, което винаги се поставя на полусезона или преди началото на първенството – финансирането. Нямаме никакви проблеми в това отношение. Ръководството прави всичко възможно отборът да се радва на максимален комфорт и да мисли само за футбол. Обещаното се дава навреме. Общината е неотлъчно зад отбора, търсят се спонсори… Разбира се, че винаги може да се иска още, но всичко с времето си. Просто трябва да се подхожда с разбиране към настоящата ситуация – дали е възможно, дали условията позволяват. Не може просто хей така да искаш, без да се съобразяваш със ситуацията.
Записа ВАСИЛ БОРИСОВ
