Младият наставник на „Беласица“ Венцеслав Иванов превъртя отборите от Втора лига, след като дебютира начело на комитите в края на август срещу „Етър“ в Симитли, а днес му престои отново битка срещу болярите, този път във Велико Търново. Във връзка с това 40-годишният футболен специалист от Монтана отговори на въпросите на вестник „Струма“.
– Венци, 17 мача начело на „Беласица“, срещу всички съперници от Втора лига, в които записахте 7 победи, 5 равенства и 5 загуби, при 17:13 голова разлика. Доколко тези цифри се разминават или пък се доближават до твоите предварителни очаквания от момента, в който пое отбора?
– Предварително не се натоварвам с определени очаквания, но считам, че към момента точковият актив на отбора е повече от приличен. Едва ли някой в началото на сезона си е мислил, че ще имаме толкова точки в края на март. Да, някои от последните мачове не се развиха според плановете ни, но пък радващо е, че след двете последователни загуби, които инкасирахме, успяхме да се върнем на победния път срещу един действително добре играещ противник като „Спортист“ (Своге).
– Ти повтаряш постоянно, че всички мачове са трудни, всяка точка е извоювана с кръв и пот, нищо не се спечелили даром… И все пак коя е най-изстраданата победа и най-нелепата загуба на „Беласица“ под твое ръководство?
– Продължавам да твърдя, че всички наши съперници са срещали сериозен отпор от наша страна, независимо как е завършил даден мач. Всички наши победи са изстрадани, не мога да отлича някоя. Като нелепи загуби определям последните две – срещу „Монтана“ и „Крумовград“. Отборът ни не трябваше да загуби, но явно не сме били достатъчно добри, за да си заслужим точките.
– 5 равенства, от които 3 като гост – на „Спартак“ (Пл), „Созопол“ и „Добруджа“, и 2 у дома срещу „Етър“ при твоя дебют и „Марица“ (Пд). В кои от тези мачове „Беласица“ спечели една точка и в кои загуби две?
– Със сигурност загубихме две срещу „Марица“. С „Етър“ равенството изглеждаше справедливо, независимо от дузпата фантом, след която гостите изравниха. Трябва да съжаляваме и за двете нули след мача със „Созопол“, но там не се игра футбол, беше нещо различно от тази игра. Мачът в Плевен можеше да завърши по всякакъв начин, докато в Добрич по-скоро спечелихме 1 точка, защото играхме срещу вдъхновен, опрян до стената съперник, който се раздаде докрай в търсене на победата. Успяхме да измъкнем равенството в мач, в който домакините стояха по-добре, няма да си кривя душата.
– В кой от мачовете, които отборът загуби, си чувствал, че нямаш полезен ход и не можеш да промениш нищо на терена?
– Трябва да се върна назад и да посоча мача с дубъла на ЦСКА 1948. Може би това бе двубоят, в който бяхме надиграни, макар че получихме гол в момент, в който игрово се бяхме вдигнали. После срещу дубъла на „Лудогорец“ самият резултат 0:3 показва, че не заслужавахме да вземем нещо от Разград, макар че преди това гостуване бяхме в много добра серия.
– Да се върнем на последния мач със „Спортист“. С човек по-малко победихте с класически резултат отбор, който дни по-късно не се даде на кандидат-шампиона ЦСКА…
– Ключът тук беше в рано падналите голове. Ние и с 10 човека имахме по-опасните атаки в този мач, всички си спомнят, че пропуснахме трети гол малко след червения картон. Да, изгонването на наш футболист ни стъписа, но пък момчетата твърде бързо се окопитиха и продължиха да следват игровия ни план. Отборът проведе двубоя близо до оптималното.
– Как премина паузата без официални мачове, по твое решение не играхте контрола през това време?
– Така реших, защото играхме последни в предишния кръг и нашата пауза беше 10-ина дни. По-важно беше да се съберем, да преодолеем болежките и да поработим заедно, насочвайки усилията си към предстоящия мач.
– Ситуацията около контузения бразилец Игор Фелипе и котдивоареца Аксел Сантанома, който все още няма права да играе за „Беласица“, живо интересува всички петрички фенове. Какви са най-оптимистичните ти очаквания, кога двамата ще могат да помогнат на отбора?
– Игор тепърва прави упражнения в басейн, разходки, после следва финтесът и същинските тренировки с топка. С други думи, още е доста далече от терена. Що се касае до Аксел, доколкото знам, нещата са придвижени до определен етап. Най-оптимистичният вариант е той да бъде на разположение за следващия ни мач с „Миньор“ в Перник.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
