Георги Джолев е на 26 години, родом от Банско. На “Bulgarian, Czech & Slovak Open Championship”, който се проведе в началото на юли в Сопот, той зае първото място сред българските участници и, то съвсем заслужено! Пътешественик, скиор и парапланерист. Разговаряме с него повече за формата и на какво ниво е парапланеризмът у нас.
– Как се запали по летенето и къде се научи да летиш?
– Като бях малък, Банско беше просто едно китно планинско градче с кални улици, дива природа и място за много игри. Израствайки в малкия град, имах голям досег с природата. Къщата ми е на края на града и на няколко минути пеша до гората, което като малък смятах за проблем, но с годините го оценявам все повече. Като дете погледът ми често се спираше в пиринските върхове, които ми изглеждаха безкрайни. С годините любопитството нарастваше и често се чудех какво ли е да ги видя от високо, да полетя. Знаех, че това ще се случи някой ден, но не познавах никого в сферата, нямах възможност, или просто имах други приоритети. Това се промени през пролетта на 2016 г., когато видях няколко човека да летят с парапланери от Тодорка. Те ме насочиха към Иво Геров, при когото минах курс и започнах да летя самостоятелно. Имах моменти на застой и слаба мотивация, но след като си купих собствено крило, всичко се промени. Започнах все по-често да летя с приятели и да се старая да изминавам все по-големи разстояния. Малко по малко започнах да трупам опит, но с времето прогресът отслабна и крос-кънтри състезанията ми се сториха интересни. Реших да опитам, да предизвикам себе си.
Често човек напредва само когато излезе от зоната си на комфорт.
- Как протече “Bulgarian, Czech & Slovak Open Championship”? Mетеорологичните условия допаднаха ли на стила ти на летене?
- До този момент не бях участвал в подобен формат състезание, включващо задачи и комплексни маршрути. Имаше доста детайли, които не ми бяха ясни, но с помощ от организаторите и приятели успях да го разбера бързо.
Първоначалната прогноза за състезателните дни не беше много позитивна. В подобни дни най-вероятно не бих летял самостоятелно, но все пак реших да направя каквото мога и да натрупам опит. Оказа се, че с доброто познаване на района и метеорологичната обстановка организаторите успяха да направят няколко задачи, използвайки максимума от дните. Все пак имаше и няколко нелетателни дни от тези пет на шампионата заради силен вятър или дъжд, в които почивахме.
– На какво ниво беше конкуренцията? Видяхме, че си надминал доста по-опитни пилоти от теб?
– Участваха пилоти от Чехия, България и Словакия, повечето от които имаха голям опит в състезанията и бяха на високо ниво. Някои от тях събираха точки за световната купа. Хареса ми състезателният дух – всеки дава най-доброто от себе си. Дори и да не се класираш на челна позиция, ставаш по-добър с всеки полет.
– Трябваше ли да промениш нещо в летенето си, за да стигнеш до първото място?
– В свободното летене бях свикнал да използвам дори и най-слабите условия. Те ти гарантират дълго време във въздуха, но липсва скорост. В състезанието трябваше да се лети бързо, по най-краткия път и в най-силните качвания. Тази рецепта все пак не е универсална – опитът, емоциите, мотивацията и груповият ефект също влияят. Важен е балансът.
– Какви са плановете ти, свързани с парапланеризма, до края на годината?
– Искам да летя повече и по-далеч. Ще се постарая да използвам свободното си време през лятото максимално, а за нещата, които не зависят от мен, ще направя каквото мога. Обмислям участието си на състезанието Bansko Open 2022, което ще е първото по рода си в района, както и пътуване в Колумбия през зимата.
