Тя е от творците, които познавам от малка. Крехка, нежна, влюбена в изкуството от дете, а днес с желание да се развива и да наложи своята естетика в областта на интериорния дизайн, живописта, керамиката в световен мащаб.
Родена е в Благоевград с името Десислава Грънчарова. Дъщеря е на известното семейство Камелия и Кирил Грънчарови – тя етнолог и директор на Регионалния исторически музей в града, а Кирил – завеждащ отдел „ Паметници на културата ” към Историческия музей, дългогодишен член на ИКОМОС. Като творческа личност Деси смята, че генетично е наследила от баща си и от майка си интереса към изкуството. Когато другите деца са си играели на улицата, тя е прекарвала времето си в библиотеката на Регионалния исторически музей и там се докосва до много книги, свързани с различните видове изкуство, както и до литературата в семейната им библиотека. Допирът й до приятелите на майка й и баща й и престоят им в Роженския манастир, срещата с реставратори и художници е важно начало за нея. От баща си е научила доста техники от реставраторското изкуство. Насърчавал я е да работи бързо, да бъде смела, да не се колебае, давал й е много съвети за по-скулптурно усещане в изкуството. От майка си е взела отношението към тъканите и цветовете. И всичко това й е помогнало да се утвърди като самостоятелен творец със свое по-особено виждане за произведенията на изкуството.
Десислава в ателието на жилището си в Благоевград 
Даян Грант е френското име на Десислава Грънчарова. Избира си го, когато се жени за французина Анри. Запознават се в Монпелие, град в Южна Франция, където и двамата учат „История на изкуството”. Той завършва и „Търговия на произведенията на изкуството” в Париж. Когато приема френска националност, й дават възможност да си смени името. Тя решава да запази първата буквата Д, а Грант е съкращение от Грънчарова. По мъж има друго име, но във Франция не е задължително фамилията на мъжа да бъде носена от съпругата. Дори във всички техни нормативни актове и документи се слага моминското име на жената. Избира си това име, защото е кратко и се харесва на бизнес партньорите й от Европа и Америка. Анри е запознат час по час и ден по ден с това, което прави и се вълнува от развитието й, насърчава я и има невероятно око, което вижда това, което другите не могат да видят. Даян казва, че на нея понякога й трябват седмици и месеци да осъзнае, че е направила грешка, а той веднага може да каже кое е добре и кое трябва да се поправи. Анри е важна част от нейното обучение в изкуството. Той също работи в областта на модерното изкуство, но е потомствен антиквар. Произхожда от семейство антиквари в три поредни поколения. Заедно с него Даян попада в един свят, в който може да докосне и да усети красотата на един предмет. Петнайсет години работят заедно и тя успява да тренира окото си за красивия предмет, за изяществото, за пропорциите, нещо, което се създава с години. Всичко това по-късно й помага да създаде своята колекция мебели, с нейна визия за жилищния интериор. Преди години това бяха мебелите, с които тя искаше да живее. Нейният дом в центъра на София беше изключителен с фантазната си атмосфера, създадена от лудото й въображение. Изненадата е, че влизате в сюрреалистичен свят, който безстрашно преминава границата на общоприетото, в търсене на фантастични образи и форми. Първоначално ревниво пази мебелите само за себе си, за да види докъде са техническите й възможности, докъде ще й стигне въображението и смелостта, докато в един момент решава да се покаже на бял свят и колекцията й за първи път може да бъде видяна от публиката в списание „Брава Каза”. Авторката Лидия Манолова пише: ”Последното, което очакваме да видим в центъра на София, е интериор, в който мебелите, лампите, аксесоарите, не напомнят за нищо, което познаваме нито от списанията, нито от домовете, снимани от нас досега. По-скоро бихме си представили този апартамент в Париж, или в Барселона, макар че и там би бил изключителен с фантазната си атмосфера. Превърнат в артистичен манифест до последния си детайл, той е географски, културно и емоционално космополитен – лудото въображение на Даян Грант събира всичко под покрива на една софийска кооперация”.
Първата й неокласическа колекция успешно се продава в Европа и в САЩ. Мебелите й стоят като в приказен свят и ги купуват множество галерии и акционни къщи. За да изработи един предмет, първо избира скеле от метална конструкция, върху която наслагва гипс, който я облагородява. Изключително трудни за изработка са тези мебели и имат сложен технологичен процес. Един предмет от интериора, или една лампа се нуждае минимум от един месец обработване, шлайфане, боядисване, патиниране. Първите й мебели са доста тежки и веднъж поставени на мястото си, имат излъчване на скулптури. Това е основната идея на автора им – мебели с усещането за скулптури. Тя търси фантастичните мебели или различни от това, което сме свикнали да виждаме. Това са мебели, които имат собствен живот и собствено присъствие. Понякога Даян им слага крака на лъв, което е повлияно от антикварството в началото, след това използва причудливи космически елементи, които поставя на всички мебели от колекцията „Вибрации”. Търси как детските й играчки могат да стоят добре в изкуството. Едно от огледалата й е покрито с гущери и всякакви влечуги, като формата му е от 18 век и усещането е за едно бароково златно огледало. По-късно започва сама да си прави живописните картини, защото изложбите, които посещава, не й предлагат подходящи картини за нейния интериорен дизайн. И тогава с едно склптурно усещане за картините започва да работи с текстури, с обеми, с релефи. Подбира ботанически елементи, камъни, причудливи елементи, които никой друг в България не използва като стиропор, тежки картони и от тези напластявания картините й метър на два тежат около 20 кг. Но за нея по-важно е, когато снима мебелите с картините, те добре да си взаимодействат. Усещането е все едно не ги е правила една ръка, защото всички са различни, но те перфектно взаимодействат едни с други. Темата, която много отдавна я вълнува, са четирите елемента на земята и тяхната връзка с духовното и езотеричното. Търси начин да вгради в творбите си и нещо вселенско, космическо. ”Това не може да се обясни”, казва тя, „тези картини са по-скоро за хора, които могат да вникнат в тях, да усетят енергията им и това, което те носят като емоция”. Голяма част от картините й заминават за Ню Йорк. Една от тях е закупена от актрисата Катрин Зита-Джоунс за имението, в което живее със съпруга си Майкъл Дъглас.
Даян се радва, защото този стил, който се налага в интериорния дизайн в момента, е усещане за релефи и абстрактност, без да има фигурални изображения. Горда е, че точно в САЩ оценяват нейните неща. Тя е творец на самостоятелна практика. Експериментира все нови техники и материали. За последните пет години определено се промянат материалите, с които изработва мебелите си. Ако в началото са по-тежки и крехки, сега търсенията й са към по-леки и ефектни материали. Използва дори гума, различни полиетиленови пени за фиксиране, материали, които позволяват обем и са по-леки, което е важно за изпращането на предметите. Постепенно Даян развива възможностите си за пластичност, иска да вижда обемите по-раздвижени. Първата си колекция определя като по-скована, с основни геометрични форми, върху които поставя неин личен елемент. „Той въздейства със светлината по особен начин, а сега искам мебелите ми да бъдат по-смели, по-леки, по-гъвкави и използвам нова техника, която позволява да се наслояват различни смоли и лепила върху метал и ефектът да бъде като отлят бронз”, споделя Даян. Мисленото й е в посока 3D технологиите, където мебелите да са изработени със съвсем нови материали, измислени в България и отпечатани като 3D на другия край на света.
Даян Грант вече е популярен дизайнер на авторски мебели, повече в Европа и САЩ, отколкото у нас. Днес тя е изкуствовед, антиквар, дизайнер и творец с невероятно усещане за красивото и нестандартното.
„Един творец винаги трябва да се развива и когато прави нещо, да му е интересно”, смята тя, и съвсем наскоро започва да се занимава и с керамика. Първата й серия вази е на тема „Вавилонската кула ”. За да стигне до тази изработка, се е занимавала с урбанизъм, археология, проучила е структурата и изображенията на вавилонските кули и сега има интересни предмети за една бъдеща изложба. В момента се занимава с рисуване и новата й тематика е иконографски абстракции. Вдъхновява се от ренесансови композиции и ги преработва и изчиства до семпли абстрактни форми. Това е една тема, която отдавна й се върти в главата и чак сега започва да се конкретизира. Заварих я в благоевградското ателие как прави подготовката за тази серия. На първо време в нея ще има 12 маслени рисунки, много цветни. Завръща се към цвета отскоро, след дългия период на черно-бели абстракции, които са голямата мода на световния пазар, но нея черно-бялото вече я оттегчава и се е заела да преработи част от черно-белите платна в цветни. Всичко, което прави, е скъпо удоволствие и Даян продава своите творби на един американски сайт за интериорни дизайнери. В момента там нейните работи се реализират успешно. Публиката ги харесва и ги търси. И този интерес я кара да се замисли дали да не отиде да поживее в САЩ.
Докосването й до различни материали я карат да търси синтез от всички и комбинация от различни техники в едни много мащабни произведения на изкуството. Очаква отговора от една от най-престижните американски фондации за керамика, където е кандидатствала. Ако спечели, те предоставят ателието им за керамика за дългосрочно ползване от един до шест месеца, където й се иска да направи много мащабни неща. Малко по малко мебелите й заминават за престижни колекции в САЩ. Имала е нужда да ги опакова и да ги сложи настрани, за да си отвори пространство и хъс за нови идеи. Сега замисля колекция от осветителни тела, по-съвременни и с нови материали. Преди години тя живееше в приказната среда на своите авторски мебели, но сега е решила да живее в минималистична среда, в която да няма почти нищо, или много малко неща, за да може да преосмисли виждането си и да си промени погледа. Казва, че от няколко месеца това действително се получава. Вече е убедена, че един творец не трябва да бъде заобиколен от много неща, за да има пространство и желание да създава нещо ново.
Картини и мебели, дело на дизайнерката 
А дали лесно се налага един българин в Европа като творец – тя казва, че се чувства гражданин на света и международен дизайнер. За нея е важно един творец да бъде мобилен в днешния свят. Нейният творчески път започва във Франция, минава през София, но се надява да продължи в различни дестинации по света. Има уговорка с директора на Благоевградската художествена галерия в Благоевград Иван Милушев следващата година да покаже свото изкуство и в родния си град.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
