Мартин Васев е роден в гр. Дупница през 1995 г. Завършил е основно образование в ОУ „Св.св. Кирил и Методий”, средно – в СEУ „Св. П. Хилендарски” в родния си град. Той е възпитаник на един от най-престижните университети в света Yale-NUS College – Сингапур. Бакалавър по специалността „Политика, философия и икономика”. През април 2021 г. се премества да живее в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ), тъй като получил отлична оферта за работа там – в института на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър. Консултира правителства и лидери от Близкия изток по теми, свързани с климатичните промени, икономиката, технологиите и дори по космическите им програми. Мартин Васев посрещна Коледа и Нова година със семейството си в Дупница.
– Г-н Васев, как изкарахте коледните и новогодишните празници в България и в родния си град Дупница?
– Изкарах празниците със семейството си – с майка ми и баба ми. Бъдни вечер и Коледа винаги са били специални семейни празници за мен от малък. Вкъщи спазваме доста стриктно традициите на тези дни – като се започне от софрата с нечетните ястия, та до семейните игри, подаръците и любимите филми. Затова много държах да остана вкъщи за празниците. Иначе се видях и с приятелите ми от ученическите години. Все още сме доста близки. Някои от тях вече създадоха семейства – беше ми много приятно техните деца да се запознаят с чичо Марти.
– Откога не сте си идвали в България и как се чувствате в родината си?
– Чувствам се чудесно. Прибирам се за пръв път от две години заради пандемията от Covid-19 и очаквах с нетърпение това пътуване от доста време. Да си призная, липсваха ми близките и приятелите, българската кухня и студеното време! Все пак от 7 години живея в тропически държави със средногодишни температури над 30 градуса.
В Сингапур, където живеех, мерките бяха много стриктни и напускането на държавата беше трудно, особено заради работната виза. През април 2021 г. се преместих в Абу Даби, Обединените арабски емирства, тъй като получих отлична оферта за работа там – в института на Тони Блеър, премиер на Великобритания за 10 години – от 1997 до 2007. Тъй като Абу Даби е доста по-близо до България, сега се надявам да имам възможността да се прибирам по-често.
– Разкажете за работата си в Абу Даби!
– Много съм доволен от работата си. Консултираме правителства и лидери от Близкия изток по теми, свързани с климатичните промени, икономиката, технологиите и дори по космическите им програми. Докато предишната ми работа беше свързана с консултиране на големите корпорации и банки, сегашната е концентрирана върху публичния сектор. Когато ми предложиха тази оферта, нямаше как да откажа – винаги съм се интересувал от политика. Колегите ми са от 15 различни националности – от Франция, Великобритания, Корея, Пакистан, Китай и т.н. Имаме и ежемесечни разговори с Тони Блеър, на когото съм презентирал няколко пъти вече.
Иначе като място за живот Абу Даби е интересно. Богато емирство благодарение на петрола. По-спокойно от лъскавия, но пренаселен Дубай. Единственият проблем е, че през лятото е страшно топло – температурата стига до 50 градуса и всякакви дейности на открито са немислими.
– Какви са хората там?
– Това е един от негативите там – местните са дистанцирани от чужденците и почти нямаме контакт с емиратите, както се казват гражданите на ОАЕ. Те са постоянно облечени в местните дрехи – кандура за мъжете и абая за жените. Но пък две неща трябва да се отбележат. Културата е изключително интересна – празнувахме миналата година Рамазан Байрам и Курбан Байрам в ОАЕ. Аз започнах да уча арабски език, тъй като ми харесват езиците, и вече мога да чета – красиви са буквите им. Другото е, че държавата се променя много бързо. През последните години се либерализира със скоростни темпове. Миналата година разрешиха пиенето на алкохол без лиценз, тази година смениха почивните дни да са в събота и неделя, а не както е прието в исляма – петък и събота. Това са големи промени в контекста на Арабския полуостров.
– Как са там мерките, ваксинацията?
– Мерките са много стриктни в Абу Даби. Ходим навсякъде с маски – и вътре, и навън. Това се спазва на 99% – има глоби дори за неправилно носене на маски. На публични места се влиза само със зелен сертификат, но той се издава само на ваксинирани или възстановили се. Не се издава за антитела или тестове. Абу Даби беше едно от първите места в света, които въведоха зеления сертификат – още през август 2021 г. Ваксинацията беше много бърза и достъпна. В момента около 93% са с 2 дози. Тъй като поддържам връзка с колегите ми от Сингапур, знам, че и там нещата са подобни. Около 90% са ваксинирани и със зелен сертификат. Вероятно комбинацията от мерки, ваксини, добро здравеопазване, по-младо и здраво население е допринесла за добрите резултати на тези две държави – ОАЕ имат 15 пъти (Сингапур 30 пъти) по-малко смъртни случаи от България. Нищо че и двете държави имат сравнимо население с това на България.
– През последната година кои дестинации по работа сте посетили?
– Миналата година успях да посетя Мароко (Маракеш, Казабланка и Фес), Египет (Кайро, Луксор и Асван) и Оман (Мускат) в Близкия изток. Успях да попътувам и до Франция и Швейцария. Дано са повече през 2022 г., с по-малко Covid-19.
– Какви са личните Ви впечатления за България след отсъствието Ви?
– Аз следя отблизо случващото се в България от чужбина, така че не бих казал, че е имало големи изненади. Натъжи ме обезлюдяването на моя град. Зарадва ме подобрената инфраструктура в Дупница.
– Какво е мнението Ви за новото правителство в България – като човек, който работи на висока позиция в Абу Даби?
– Надявам се, че ще има съществена промяна с дълбоки реформи – особено в правосъдието и дигитализацията. Радва ме, че повечето хора са млади, почти на моя възраст и с добра квалификация в престижни университети. Харвард е изключително селективен университет. Пожелавам им късмет, макар че ще бъде доста трудно с такава разноцветна коалиция.
– Като човек от бизнеса, мислите ли, че има промяна в България?
– Надявам се. Време е България да спре да бъде най-корумпираната и бедна държава в ЕС, и най-бързо изчезващата и застаряваща нация в цял свят. А времето ни буквално изтича, ако не сега – няма кога.
Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Намерил Мартин, че родната му Дупница – обезлюдява.
Голямо откритие, забележително.
А защо е така.
Ти самият Мартине, какво правиш по света?
Защо не си живееш в родната Дупница?
Е, като си отговориш на този въпрос – обясни го и на мистър Тони Блеър, който също има принос за обезлюдяването на родната ти Дупница!
И за обезлюдяването на България – не виждаш ли?
……..
И да знаеш – човешкият принос в промените на климата е … нищожен, да не кажем никакъв.
Ама требе не само да се чете, ами и да се мисли!