Обилните валежи пред последните седмици само за дни удвоиха и утроиха обема на водите на Благоевградска Бистрица. Реката излиза от обичайното си русло и вече се покачва и е заляла голяма част от декоративните стълби и обособените алеи за пешеходни разходки, изградени в коритото в зоната, в която тя преминава през централната градска част.
Проводимостта на речното корито на качествено изградената корекция на реката от години е болна тема за проектанта с близо 50 г. стаж инж. Кирил Станоев. Десетки пъти той е сигнализирал на всички институции с отношение по темата за спешната нужда коритото да се почисти от всякаква висока растителност и екстериорни „закачки“, за да не се повтори ужасът от 1954 г., когато наводнение причинява щети за над 3 млн. лв. и взема 16 жертви. Първият проект за изграждане на новото корито на реката след бедствието е правен същата 1954 г. По време на мащабното строителство в Благоевград за посещението на Дипломатическия корпус през 1987 г. в коритото на реката в централната градска зона са обособени пешеходни алеи, изградени са вътрешни басейнчета, зони за плажуване и стълбища към руслото, за да се слиза до водата през лятото, когато тя обикновено е плитка.
През 2013 г. с нов проект се цели стабилизиране на речното корито в участъка от моста при „Кауфланд” до баражите над плажа. Последният проект е капката, която прелива чашата на търпението на хидроинженера К. Станоев и той е категоричен, че близо 1 млн. лв. са прахосани на вятъра, а опасността от повторение на наводнението през 1954 г. продължава да тегне над града и жителите му. Ето професионалния му коментар и становище:
„Проектът от 2013 г., по време на управлението на екипа „Камбитов”, е със съществени нарушения на Закона за водите и технически правила и норми за проектиране на корекции на реки. Доказвам го с подробен анализ, който съм изпратил на всички кметове, на всички контролни органи и министерства, дори предложих от БАН да направят независима експертиза, но никой не реагира. Проектирани са нови прагове в коритото на р. Бистрица на мястото на съществуващи, които пък не са отбелязани. Посочените коти в разрешителното от Басейнова дирекция Западнобеломорски район са с груби грешки и според тях в някои участъци реката тече нагоре към планината. Корекцията на реката е проектирана и строена да преведе 380 литра в секунда, а заложените количества да го напълнят догоре са 680 л в секунда. След изпълнение на проекта от 2013 г. единствено
ПЪРВИЯТ УЧАСТЪК ОТ 800 М ОТ МОСТА ПРИ „КАУФЛАНД” ДО ТОЗИ ПРИ ПАЗАРА
е пример как трябва да изглежда и да се поддържа коритото. След 60-годишна експлоатация в този участък дъното на реката е стабилно, в равновесно състояние. То е на ниво проектно дъно от 1954 г., на места с колебания до + – 30см. и локално, в отделни участъци, до -50см. Подпорните стени и праговете не са застрашени от подкопаване Проектантът от 1954 г. си е свършил както трябва работата и неговите прагове са от единия до другия край по широчината на коритото, като всеки по-долен защитава следващия над него. Новите прагове са напълно излишни, те са направени на 4 м под старите, без да има никаква техническа необходимост да се правят, но 400 000 лв. са похарчени на вятъра. Реката продължава да си тече, както е текла 60 г. и новите прагове нямат никаква роля.
ВТОРИЯТ УЧАСТЪК В РАЙОНА НА ЦГЧ ОТ МОСТА ПРИ ПАЗАРА ДО ТОЗИ КЪМ ДЖАМИЯТА
е пример как не трябва да се проектира иподдържа корекцията на реката. По проекта от 1954 г. в този участък има изградени 10 бр. прагове. Те са здрави, в добро състояние. Само 3 бр. са с частично нарушена горна част. Подпорните стени и праговете не са застрашени от подкопаване. В проекта от 2013 г. съществуващите прагове не са посочени. Невярно се твърди, че сегашното дъно на реката е с 50 см по-дълбоко от това по проекта от 1954 г. и без никаква необходимост са проектирани допълнително 13 бр. частични (къси) прагове.
По време на мащабното строителство заради Дипломатическия корпус в тази зона се разреши вътре в коритото на р. Бистрица да се направят алеи за пешеходци, басейнчета за къпане и „острови“ за плажуване, което е абсолютно недопустимо и в противоречие с всички законови изисквания за осигуряване на нормално провеждане на оразмерителните водни количества. Разреши го Причкапов, той командваше тогава. По това време работех в Проектантска организация и проектирахме благоустрояване на коритото на р. Бистрица. Групата ни предложи всичко да бъде почистено, като може да се оставят две зелени ивици с по 8 м широчина за затревяване, цветя. Когато започнаха да правят всички тези недопустими по закон градинки и зони за плажуване, издадох заповед да се изпълни нашият проект и всичко да се почисти. Няколко дни по-късно разбрах, че Причкапов е разпоредил да не ме допускат до обекта, одобрен бил друг проект, с който обаче се нарушава проводимостта на корекцията и тя не може да изпълни предназначението си. Факт е, че направените тогава вътрешни басейни и места за плажуване никога не са ползвани от благоевградчани за тази цел. Дървесната растителност в коритото в този участък не се чисти с години, има огромни дървета отпреди 1966 г., дори се е оформила горичка. Представяте ли си при една буря, ако някои от тези дървета паднат и задръстят моста, какво ще стане?! Разбирам, че е красиво, но е изключително опасно! Да не говорим, че в продължение на 800 метра през града над реката има 6 моста, а те са най-опасните места при задръстване на една река, затова в коритото е абсолютно недопустимо да има подобна растителност.
При изпълнението на проекта от 2013 г. не бяха почистени насипаните през годините земни почви и на няколко места в този участък 4-метровите подпорни стени са засипани до 3,2 м височина. Не се премахнаха стеничките, стълбищата, плочниците и басейните, нито остатъците от бетонови стени, не се отсякоха дърветата, някои от тях високи до 25 м, а по- голямата част от заведението „Шанс“ продължава да е в коритото на реката. За сметка на това обаче са изградени 13 нови прага напълно излишно и са похарчени още 240 000 лв. без никаква нужда!
Условно нареченият
ТРЕТИ УЧАСТЪК СЛЕД МОСТА КЪМ ДЖАМИЯТА ДО БАРАЖИТЕ
е пример как не бива да се проектира и строи! Показателен за качеството на проекта и изпълнението е състоянието на участъка от дънен праг ДП6, през ДП7 до хидравличен праг ХП15 по проекта от 2013 г. Дънен праг ДП7 е лошо проектиран, а и не е изпълнен. Изпълнението е крайно наложително. Старият праг на това място е напълно унищожен и дъното на реката се е понижило близо до кота фундиране на подпорната стена В руслото на реката са изпълнени буни, които насочват водите на реката към основите на подпорната стена, чиято стабилност е реално застрашена. Основният проблем в третия участък идва и от факта, че когато през 1954 г. е правен първият проект за корекция, районът над сегашното заведение „Дива“ е бил извън регулацията на града и там е имало ниви. Затова и за да излезе по-евтино строителството, предвид опасността, когато придойде реката да залее само земеделски земи, т.е. щетите няма да са значими, коритото е оразмерено за по-малка обезпеченост, като поеме наполовина количеството вода, заложено за ЦГЧ. Сега обаче този район е в регулация и проектът от 2013 г. би трябвало да се съобрази с това и коритото да се преоразмери, но не е направено. В този участък новите прагове, изградени по въпросния проект, не са направени открай докрай по цялата широчина на коритото и не завършват с коритообразен елемент в левия неукрепен стръмен бряг, заради което реката е започнала да подкопава ската под пътя, т.е. много скоро ерозията ще предизвика свлачище и ако не се направи укрепване с подпорна стена или напречни укрепвания, пътят ще се разруши. Този нов проблем в момента ясно се вижда при заведение „Рай“, чиято тераса е подкопана и малко по-нагоре, срещу плажа, по десния бряг. Заради липсата на адекватен проект, който да отчете разрастването на града, намаленото напречно сечение на коритото в някои участъци до 50 % и съществено увеличеният коефициента на грапавост не е осигурено провеждането на оразмерителното водно количество от 381 куб.м/сек. Това означава, че при катастрофално наводнение ресторантите край реката „Рай“, „Шери“ и „Дива“ ще бъдат пометени, както някога стихията е унищожила големия магазин със складове за конфекция и платове срещу сегашния Младежки дом.
При реализацията на проекта от 2013 г. за този участък са похарчени към 340 000 лв., има полезни неща в зоната на баража, но от цялата сума близо 200 000 лв. са хвърлени отново на вятъра.
Малко подробности ще дам за въпросния проект, анализиран от мен в детайли, той е възложен от Общината на „Водпроект 2000“ ООД – София, строителен надзор е „Стройинвестконсулт 2013“ ЕООД – София, а строители са благоевградските фирми „Растер-юг“ ООД и „Пиринстройинженеринг“ ЕАД. Строителството започва в края на август 2015 г. и приключва през зимата на 2017 г., по информационна табела изразходваните средства са 498 125 евро. Ако тези средства бяха вложени ефективно,
БЛАГОЕВГРАД ЩЕШЕ ДА Е ЗАЩИТЕН ОТ НАВОДНЕНИЯ ОТ Р. БИСТРИЦА. НО НЕ Е!
Твърдя и мога да докажа, че този проект е абсолютно безсмислен по начина, по който е направен. Това, от което наистина има нужда, и то спешно да се направи, е да се осигури проводимостта на речното корито в участъка на централната градска част и нагоре. Но не е направено. Задължението по Закона за водите за това е на кметовете, които са длъжни да осигурят проводимостта на реките. Контролът е задължение на директорите на Басейнова дирекция. Наводненията, които станаха и продължават да се случват в много населени места в България, са заради неглижиране и неизпълнение на закона.
След като нито една институция и министерство не реагираха на сигналите ми, правих консултация и в прокуратурата, исках да внеса експертизата си, за да се повдигнат обвинения и да се потърси отговорност от виновните. Но една млада дама там ме посъветва да намеря институция, която да ме подкрепи, защото сам няма да мога да се преборя със системата. А аз до днес не мога да намеря такова ведомство. Щом държавните институции не защитават интереса на държавата и гражданите, кой да го направи?! Проблемът с управлението на страната ни идва от качеството на политическите ръководства на партиите. Принципно държавите се управляват от организации, наречени партии, и от тяхното качество зависи качеството на живота на хората и на цялата държава. В момента у нас сме свидетели на недопустимо ниско качество на политическите партии без изключение.
Всеки си мисли: „По мое време няма да се случи втора трагедия като тази през 1954 г. Но гаранции няма, а последствията ще са страховити!
А като споменах за отговорност, в конкретния случай не са си свършили работата един куп контролни органи: проектантите, строителният надзор, Общинският експертен съвет по устройство на територията, Басейнова дирекция, ДНСК… Толкова инженери и специалисти има в тези институции, чудя се всички ли са неграмотни или никой не го интересува какво ще стане утре?!“, отчаян е от безхаберието инж. Кирил Станоев.
Той е известен с гражданската си активност по темите, по които има експертиза. Разказа как в активната си кариера два пъти успял да спре опити да се изпишат повече средства от нужните за строителни обекти. При първия му помогнал журналист от „Работническо дело“ и касаел строителни дейности в района на „Бялата висота“ в Благоевград. Строителите му предоставили за подпис сметка за направени допълнителни разходи за 200 000 лв. с мотив – 70% от почвите, които работили, били скални, и 30% земни. В проекта му обаче било описано, че там 100% почвите са земни и успял да защита становището на проектантския екип. Вторият случай бил по време на обновлението на областния център на Пиринско заради Дипломатическия корпус. Колега от Петрич му представил сметка за направени изкопни дейности по главната търговска улица. Върнал му я с коментар, че ако описаното наистина е направено, сградите няма да ги има, защото щяха да са подкопани и срутени. Икономисал на държавата 150 000 лв. да не се похарчат излишно. Обобщава със заслужена гордост, че по онова време годишната му заплата на проектант била 2500 лв. и ако събере спестените на държавата общо 350 000 лв., излиза, че не е позволил да се прахосат 140 годишни заплати на експерт инженер.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
