Обредната шарена питка на специалиста по средновековна литература доц. Азманова заслужи първа награда
Традиции около българската трапеза представиха преподаватели и студенти от Филологическия факултет на Югозападния университет в Благоевград. Тазгодишното, четвърто издание на празника, организиран от клубовете по фолклористика и етнология „А. Попстоилов“, по „Старобългаристика“ и доц. д-р Елена Азманова-Рударска, бе под надслов „Хляб и ритуали“ и предизвика голям интерес. Фоайето пред заседателната 114 зала на Първи учебен корпус събра студенти, представители на академичната общност, гости и се превърна в арена на „кулинарна битка“, изпълнена с образователни елементи. В унисон с темата акцент бяха многообразни питки, приготвяни за различни празници и поводи. И тъй като пред хляба се произнасят най- съкровените слова за здраве, щастие, берекет, първокурсникът по българска филология Атанас Божурски изпълни Господната молитва „Отче наш“. Последва и ритуално разчупване на пита на трапезата, шествие, музикално изпълнение на „Събирайте се моми на седенкя“, хореография, представена от пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ с ръководител Борислав Мутафчийски, който е и докторант във Филологическия факултет.
Преподавателите от Катедрата по литература и етнология ас. д-р Павлина Солачка и гл. ас. д-р Венцислав Божинов изнесоха кратки лекции за значението, символиката и обредните измерения на хляба – религиозно, институционално, фолклорно…
Присъстващите или поне неспециалистите с интерес научиха, че според народните вярвания хлябът не бива да се реже с нож, защото е жив организъм.
„Трапезата, на която се е хранело традиционното българско семейство, се свързва с много правила и забрани. Най- важното е тя да не остава празна, това е на сиромашия и вещае кавга в дома. Затова веднага при слагането на софрата на нея първо са се поставяли хляб и сол“, обясни ас. д-р П. Солачка.
Изключително интересно бе и казаното от гл. ас. д-р В. Божинов. Специалистът по етнология посочи, че хлябът има определена функционалност. Проследяването на историята на цивилизацията показва, че там, където първи са започнали да ядат хляб, са започнали и най-много да се развиват. Причината е, че хлябът дава енергия и наред с това е останал най-дълго време непроменен. „Тоест, хлябът такъв, какъвто са го правили някога, го правят и сега. Даже имаме и един елемент на връщане към първоосновите на правенето на хляб – пълнозърнест, от лимец /диво жито/“, анализира гл. ас. Божинов и допълни, че хлябът присъства в целия жизнен цикъл на човека, дори и преди раждането и при погребалните и поменални обреди.
И докато течеше лекцията, безпристрастно жури, съставено от двама от зам. ректорите проф. д-р Вяра Кюрова, доц. д-р Илия Недин и проф. д-р Ана Лулева оцени приготвените погачи. Пред микрофона застана деканът на факултета доц. д-р Радослав Цонев, кой коментира, че умишлено не участва в конкурса и в журито, за да не е в конфликт на интереси. Сред отличените бяха питките, направени от брата на декана, гл. ас. д-р Петър Цонев, от докторанта Борислав Мутафчийски, специалната великденска питка с вградено червено яйце и изобразена подкова, символизираща късмет и щастие, християнски кръст и топченца – зооморфни фигурки, сътворена от ас. д-р Павлина Солачка. Признание заслужи и гл.ас. д-р Венцислав Божинов, който опроверга битуващото в миналото мнение, че мъжете не месят, и собственоръчно бе приготвил пита, характерна за Ямболския регион, давана на Великден на кръстника. Специфичното е, че питката бе съставена от две окръжности, соларен знак /предхристиянски символ/ в средата и четири топчета, изобразяващи посоките на света. Безапелационно първото място бе за шарената питка от Югозападна България на доц. Елена Азманова-Рударска. Тя разказа, че питката се приготвя за Бъдни вечер и съдържа конкретни изображения – орач, който задължително трябва да има гега, куче, кокошка и квачка с пиленца, свиня с прасенцата и агнета с овца. В средата се слага кръст, а всички фигури се ограждат отстрани с кръг като идея за дома.
„По принцип питката е постна, прави се със сода, което е предизвикателство, защото по-често сме свикнали да месим с мая“, сподели авторката на уникалната питка, научила рецептата от своята баба.
Присъстващите имаха възможност да опитат от прекрасните питки и баници, солени и сладки изкушения, а зам. ректорът д-р Илия Недин посъветва организаторите догодина да поканят и преподаватели от други факултети и така празникът да стане още по-мащабен.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
