Незаконното строителство в ромската махала и пренаселените с обитатели постройки дискутираха на кръгла маса в Благоевград представители на различни институции и фондации. Работното заседание откри урбанистът Весела Митева, началник-отдел „Архитектура и проектиране“ в община Благоевград, която говори за актуалната ситуация и за устройственото планиране в ромската махала в Благоевград. Тя отбеляза, че сега действащият план за застрояване е одобрен през 1998 г., но актуалната ортофото карта на съществуващото положение е коренно различна от това, което е трябвало да бъде, а постройките буквално са една до друга.
„Като се наложи действащата регулация се вижда как сградите буквално са върху улиците, които трябва да се изградят и по които би трябвало да минат всички комуникации и ВиК. Решенията и стъпките за справяне със ситуацията като начало е изработване на нов план за регулация и застрояване, тъй като този от 1998 г. няма как да бъде реализиран. Той трябва максимално да щади съществуващите сгради, но няма как някои да не бъдат съборени, тъй като теренът е презастроен и няма откъде да минат улиците и комуникациите. Това трябва да е ясно, планът така трябва да се направи, че да се запазят максимален брой постройки, да бъде даден градоустройствен статут на квартала, за да може на тази база да се издадат удостоверения за търпимост на незаконните постройки. Надявам се всичко това да се реализира и новото строителство след това да бъде регулирано и да е спрямо предвижданията на действащия план“, каза Весела Митева.
Тя посочи, че е много важен фактът, че по- голямата част от територията в ромската махала са частна собственост и сравнително малка част е общинска. „Това е добре, защото в общински имоти няма как да се издаде удостоверение за търпимост, а пречката е, че за строеж в чужд имот преди това трябва да има издадено отстъпено право на строеж“, посочи началникът на отдел „Архитектура и проектиране“ .
Критериите за настаняване в общински жилища разясни младши експертът в направление „Жилищна политика“ в общината Виолета Калайджиева. Връзката бе, че на семействата, чиито къщи ще бъдат съборени, общината ще трябва да осигури подслон. „Общинските жилища са два вида, едните са за настаняване на граждани с жилищни нужди от уязвими, малцинствени и социални групи, а вторите са социалните жилища, изградените по ОП „Региони в растеж“. Изискванията към наемателите са сходни – кандидатстващите не трябва да притежават жилище, вила, 1/2 или повече идеални части от такива имоти, да нямат имоти за търговия или производство, да не са прехвърляли имот на други лица последните 5 г., да имат средно месечен доход не повече от минимална работна заплата на член от семейството, не трябва и да са длъжници на общината. Задължително изискване е да имат постоянен и настоящ адрес на територията на общината за 5 г. назад. Разликата за настаняване в социалните жилища, изградени по проекта, е, че адресната регистрация е достатъчно да е 3 г. назад. Целевите групи тук са многодетни семейства, често те са от ромски произход, деца с влошено здраве и увреждания, хора в риск от бедност и социално изключване, чиито среден доход за година назад е под законоустановения гарантиран минимален доход“, каза Калайджиева. Тя обясни, че потенциалните кандидати от ромската махала са запознати с изискванията и условията за настаняване в общински жилища в, случай че бъде разпоредено събаряне на незаконните постройки, в които живеят, при прилагане на бъдещия нов регулационен план. За изработването му на община Благоевград, както и за Пич махала в община Дупница, са отпуснати целеви средства.
Адвокат Кирил Илиев в качеството му на представител на фондация коментира как следва да бъде променено действащото законодателство в страната, за да се реши проблемът с незаконното строителство не само в ромските квартали.
„Последната т.нар. строителна амнистия беше проведена в периода 2012-2013 г., 10 г. по-късно с оглед променените обществено-икономически отношения в цялата държава назря моментът законодателите в лицето на НС и всичките ни представители в София да бъдат ангажирани да променят сега съществуващото законодателство“, каза Илиев и допълни, че не се изисква да се измисля нещо ново, а НС да реализира една норма, която е действала в Закона за устройство на територията до 2003 г. „Това бе направено само с волята, забележете, на 70 народни представители при положение, че те са 240 и санитарният минимум за реализиране на законова промяна е 60 души. През 2003 г. 70 души променят закона така, че да не съществува юридическа възможност строителство, което е изградено и което отговаря на нормите към момента на изграждане, да бъде узаконено. И това е непроменено вече над 20 г. Екипът ни предлага първо, да се осъвременят сроковете за търпимостта. Една постройка може да бъде обявена за такава, когато е построена преди 1987 г. или когато е изградена до 2001 г. с уточнение, че трябва да отговаря на нормите, действащи в ЗУТ към момента на изграждането, или съответно на ЗТСУ към този момент. Втората ни основна цел е обявяване на строителна амнистия. Тя не е самоцелна, задачата й е да реши едни определени проблеми към момента и да сложи точка на цялото незаконно строителство. Топката ще бъде подадена към местната администрация, която трябва по-стриктно да следи, когато такова строителство възниква навсякъде в държавата, не само в ромските квартали. Така ще избегнем риска след няколко години отново да говорим за строителни амнистии и да се търси изменения на законодателството. Третата цел е да направим законодателна инициатива, която да доведе до облекчаване на разрешителния режим на изграждане на жилищни сгради до определена квадратура и височина. Ако сега решите да построите законно една сграда, ще дойдете в администрацията на общината, ще подадете заявление, ще ви се изработи архитектурен проект, ще го внесете за разрешаване, ще го съгласувате (вече става по служебен път) с електроснабдително дружество и ВиК – една процедура, която отнема не по-малко от 8 месеца. Дали ще построите обаче една жилищна кооперация с РЗП 2000 кв.м, или еднофамилна къща от 120 кв.м, разрешителният режим е един и същ и законодателството в момента не прави разлика между стопанската инициатива и строителството на фамилна къща. Ние искаме това да бъде избегнато и хората максимално да бъдат облекчени като разрешителен режим, разбира се, със спазването на нормите. Има такива добри практики както в Европа, така и извън този континент и хората получават разрешение за строеж в рамките на седмици и започватда строят.
Ние не сме иноватори, след 2003 г. имаше множество опити да бъдат предприети действия за т.нар. строителна амнистия. Имаше промени в ЗУТ и през 2012 г. се проведе такава амнистия, но сроковете бяха изключително кратки и хората не можаха да се организират. Спомням си, че тогава в ромската махала в Благоевград се узакони само 1 къща!“.
„Точно така“, прекъсна го адвокат Миглена Михайлова и поясни: „Тогава внесохме 60 готови папки в общината с документи за къщи в ромския квартал, само една беше одобрена и на останалите получихме един и същи стандартен отговор, който не отговаряше на спецификата на искането“, каза тя.
„Но пък Благоевград стана шампион в провеждането на тази инициатива, защото един цял квартал „Освобождение“ попадна в тази норма и беше узаконен“, отбеляза и бившият общински съветник Кирил Илиев.
„Точно така, на нас ни отказаха през декември, а през април беше анонсирано, че цял друг квартал е включен в регулационния план и изградените там жилища са узаконени. Това беше много голям парадокс!“, вметна повторно адв. Михайлова.
Кирил Илиев, който също е представител на фондацията, продължи изявлението си: „Нашата цел е отново да има подобен етап в законодателството ни и община Благоевград отново да е след активните да се опре на ПУП-а , който се изработва в момента за ромския квартал и той да получи по-траен градоустройствен статут. През 2018 г. имаше опити да се осъществи подобна амнистия, но тя не стигна до парламентарни четения, защото се отнасяше предимно за сгради с РЗП от 1000 до 1500 кв.м с капацитет от 100 до 200 места за настаняване, градинки, паркове и др., а масовите случаи са жилищните сгради за обитаване V и VI категория. Какво предлагаме: първо, да има продължаване на сроковете за признаване на търпимост, второ -узаконяване на определени категории жилищни сгради, повече гъвкавост на общините при решаване на проблеми с незаконното строителство и да може да решава проблемите на хората, като създаде собствени критерии чрез наредбите на ОбС, с които да отговори на потребностите на жителите. Заложили сме и вметка, свързана със Закона за опазване на земеделските земи, защото виждаме, че огромна част от незаконното строителство е разположено върху такива терени. Казусът е свързан и с Министерство на земеделието и това, което искаме, е да бъде ревизирано за определени категории сгради, разположени и в земеделски земи, без да се засяга трайното предназначение на тези земи и те да се използват за съответните нужди. Предложението ни касае чл. 226, ал. 1 и гласи: „Незаконните строежи, идентифицирани по чл. 224 от ЗУП, представляващи жилищни смесени сгради с ниско застрояване с РЗП до 150 кв.м от V и VI категория, изградени до 31 март (не сме отбелязали година, защото това е дискусионно и трябва законодателят да го реши) не се премахват, ако са допустими по действащия ПУП, както и по ПУП, изработен и приет за съответния имот“. В следващите алинеи от 2 до 10 сме разработили една добра методика, с която режимът да е максимално облекчен. Искаме срокът да е по-гъвкъв и адекватен, за да могат заинтересованите да имат време да си набавят документи, които са им нужни. Включително сме предвидили и казусите със започнати и недовършени сгради, за да получат те по-траен статут, както и с решение на ОбС за територията на общините да се определят по-гъвкави срокове и процедури за решаване на проблема с незаконното строителство. Предлагаме също и промени в давностните срокове, ако 10 г. след изграждането на незаконна постройка никой не е възразил срещу сградата и няма проблем с нея – тя не е разположена във вододайна зона, в паркове, алеи и градинки, публична общинска собственост или върху пътища и т.н., ако не противоречи на правния мир, да бъде обявена за търпима. Всичко казано е и като закачка към общината, която няма как през всичките тези години да не е виждала Предел махала, виждаме я като вървим по улиците „14-и полк“ или „Полк. Дрангов“, както и когато ходим на разходка до зоопарка. Този квартал съществува, не можем да се правим, че го няма и че няма проблем. Не може, когато има подаден сигнал, той да се игнорира. Администрацията има своята роля и тя трябва да бъде поета в полза на хората“, заключи Кирил Илиев.
По време на дискусията се коментира доклад на прокуратурата отпреди 10-ина години за застрояването на дерето от с. Делвино до Благоевград, в част от което е разположена Предел махала. Изследването бе по повод наводнението в ромския квартал във Варна, основна причина за което се оказаха незаконни постройки в дерето, които бяха отнесени от придошли води в резултат на порой. Изводът на прокуратурата бе, че същата опасност грози и ромската махала в Благоевград при обилни валежи. Бившият общински съветник Кирил Илиев припомни, че по онова време общината е правила обследване и тъй като районът е урбанизиран, било изработено конструктивно решение за предотвратяване на евентуален подобен проблем. По аналогичен начин е решен и въпросът за застрояването на Айдаровското дере. В рамките на обсъжданията бяха коментирани няколко конкретни казуса за узаконяване на незаконни постройки, както и „дупките“ в наредбата за настаняване в общинските жилища, която не изисква от наемателите информация за банковите им спестявания, нито за притежание на автомобили.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Колко милиона откраднаха край тези цигани за годините на „демокрацията“, тези фондации и НПО-та на СДС и ГЕРБ ??? И този ли умник, Кирил Илиев, има нпо? Само с далавери се занимава!