Слаб, почти нулев интерес проявиха вчера благоевградчани към общественото обсъждане на идеята мостът към Младежкия дом, известен като Битраковия, по името на архитекта, който го е проектирал, да се превърне в Мост на генералите с монтиране на паметници в четирите му страни. Преди месец около това предложение се обединили присъстващите на първата среща, проведена в Регионалния исторически музей. На нея кметският екип изложил идея за поставяне на паметници на четирима възрожденци, повлияли на развитието на града, но в хода на дискусията изкристализирало предложение на моста да се монтират паметниците на генералите Спас Георгиев, Георги Тодоров, Стилян Ковачев и Костадин Жостов заради ролята им в освобождението на Горна Джумая. Снощи на поредната дискусия по идеята залата бе почти празна, присъстваха няколко служители в отдел „Култура“ на Общинската администрация, директорът на общинската галерия – художникът Иван Милушев, временният директор на музея Кирил Алексиев, на когото след дни му предстои конкурс за мястото, и историчка в същата институция. Единственият „външен“ бе новоизбраният председател на Регионалната камара на архитектите в Пиринско арх. Александър Сандев, който бе натоварен от колегите си да заяви тяхното становище по темата. В очакване да дойдат още хора кметът инж. Румен Томов отложи началото с 15-ина минути и не скри разочарованието си от почти празната зала: „Датата беше определена преди месец, явно благоевградчани обичат да имат претенции, че никой не им търси мнението, а като ги потърсим за становище, си намират други ангажименти”, каза той.
Целта на срещата накратко представи вр.и.д. директорът на РИМ К. Алексиев, като отбеляза, че идейната концепция не е окончателна, но мястото идеално се връзвало с паметника „Признателна България“ пред Младежкия дом и така градът щял да получи по отношение на паметните места един доста по-завършен вид.
Арх. Александър Сандев поля със студен душ ентусиазма на директора на музея с категоричното становище на архитектурната колегия, че мястото не е подходящо за мащабни пластични елементи.
„Мостът е завършен композиционен елемент, начало на пешеходна зона, прави връзка с реката, той е място за срещи и релакс и няма място за паметници, монументалност, шпалир и т.н. Мястото е крайно неподходящо. Повечето колеги смятат, че е по-добре да се потърси експозиция на паметници на исторически личности в една паркова среда като Ловния дом или в музейна среда. Като цяло не намираме, че поставянето на бюстове и паметници в цял ръст е съвременен градски дизайн, това е малко остаряла методика, а самият мост не може да понесе такова тежко допълнително натоварване. Освен това мостът е част от груповия паметник „Централно градско ядро“ и всяка намеса трябва да се съгласува с Комисията по паметниците на културата към министерството“, каза арх. Ал. Сандев.
Нуждата от съгласуване определено изненада зам. кмета по хуманитарните дейности инж. Василиса Павлова, но председателят на Регионалната камара на архитектите подчерта, че смята мнението на колегите си за по-важно от чисто административните спънки. Шефът на РИМ К. Алексиев опита да измести центъра на диалога, като излезе от неловката ситуация с уточнение, че въпрос на вчерашната дискусията бил само идейният проект, а не реализацията му и изразните средства. На помощ му се притече служителката му Михаела Василева, която с патос повтори извода от първото обсъждане, че мястото на паметници на генералите било точно в тази част на града и заради близостта на Историческия музей.
„Не смятам, че паметниците са отживелица, синът ми знае всички паметници в града на кои герои са и с какво са свързани“, каза историчката.
До седмица от Регионалната камара на архитектите да представят писмено в общината становището си поиска кметът Р. Томов, като насрочи трета сбирка след половин месец за взимане на окончателно решение. „Доколкото усещам, ще се прави композиция на генералите“, заключи недвусмислено той, преди да закрие срещата заради липса на други желаещи да изложат становище по темата .
Мнение на експерти
Арх. К. Сандев: Този мост е оформен страхотно, парапетът му е произведение на изкуството и не може да понесе нова намеса с 4 фигури в четирите му края
„Мостът към Младежкия дом е изпълнен страхотно, парапетът му е произведение на изкуството с герба на Благоевград, дело на Хр. Бараковски, и той не може да понесе нова намеса на 4 фигури в четирите му края“, коментира арх. Костадин Сандев идеята на кмета Томов пространството да се оформи като „Мост на бойната слава“ с поставянето на четири нови паметника на бойци за свободата на Пиринска Македония. Като специалист с огромен опит арх. Сандев посочи още: „От архитектурно-художествена гледна точка този мост не може да понесе допълнителна украса. Нямам против да се правят такива мемориали, но нека да са на едно добро място, защо например не се възстанови старият черковен мост, който беше на 50-60 метра над Моста на влюбените, но защото бе дървен, прояден и вече опасен, бе съборен. Там би могло с проектирането да се заложи подобна украса с паметници, въпреки че лично аз съм силно резервиран относно художествения резултат, а това е толкова важно, колкото и заслугите на хората, на които ще се вдигнат тези паметници. Не върви в ъглите на един мост да се полагат венци, нали?! В България има скулптурни фигури по мостове, но те не са персонифицирани като бюст паметник, а са обобщаващ образ например на работника, на работничката и т.н., и което е много важно, те не са привнасяни, а са заложени още с проектирането.
Смятам решението за монтиране на паметници на моста към Младежкия дом за необосновано, прибързано и необмислено, още повече че в оста на този мост е паметникът на Македоно-одринското опълчение. Колкото до освобождението на Горна Джумая, историята е категорична, то е дело на отряда на майор Орлински. Сигурно е имало още много герои и хора, заслужили да се помнят имената им, но ми се ще да припомня, че след махане на бюстовете на партизаните пиедесталите на паметниците им продължават да стърчат празни…“, посочи арх. К. Сандев.
Председателят на СБХ в Благоевград, художникът дизайнер Георги Стойчев, лаконично коментира, че приема пространството на моста към Младежкия дом за подобна идея, но едва ли мястото на пластични знаци е на четирите ъгли, а по-скоро само от едната. Той отбеляза, че площадното пространство около театъра също би понесло паметници, но подчерта, че никой от общината не е искал мнението му, нито е бил канен на сериозно обсъждане на темата.
„ На среща от такъв характер бих попитал какво се случва с подписката, внесена от мен преди време, за изграждане на надлез, който да свързва Моста на влюбените с площадката пред Историческия музей. Идеята на арх. Битраков е била точно такава, но не е реализирана докрай. С изграждането на продължение на моста на него ще може да се обособи галерия, там е мястото на туристическият информационен център, оттам ще минава литийното шествие от църквата на празници, а не както сега, полицейски палки да отцепват движението заради него“, посочи Г. Стойчев.
„Като творец съм категорично против на този мост да се монтират паметници!“, декларира председателят на Сдружението на благоевградските художници „Македония Арт“ Живко Янев и се обоснова: „Когато се работи на парче и се прави нещо само да се каже, че е направено, а не защото е имало нужда, не се получава нищо добро. Пример в това отношение е фигуралната композиция на Павел Койчев „Движение“, която от едно място на площада при театъра беше преместена 50-60 метра напред по негова идея, но всички виждаме, че не стои добре там, защото тази композиция се нуждае от „гръб“ и би била великолепна на друго, та дори и по-странично място. Разбираемо е един художник да иска творбата му да е на централен площад, но тя губи силата си, като не е на подходящото място. Или се обмисля една цялостна идея, която да се реализира, или по-добре да не се прави нищо. С какво наоколо ще се „вържат“ тези паметници?! При толкова много художници в града, архитекти и специалисти по градоустройство кметът би трябвало да сформира първо един консултативен съвет от специалисти, преди да обявява публични обсъждания на подобни идеи. А първите въпроси са има ли нужда Благоевград от такъв мемориал и какви ще са ползите за града, защото реализирането му ще струва доста пари, а едва ли сме толкова богати, че да хвърляме средства за експерименти. Целта не е само да се прави нещо, за да се тупа някой в гърдите, че е оставил нещо след себе си, а това нещо да е наистина стойностно и да не се срамуват благоевградчани от управленците си заради него“, пределно яден бе Ж. Янев.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Браво арх.Сандев. Чак сега прочетох, но благодаря, че сте спасили моста от скулптури.