* Статутът на средищни образователни институции изчерпа своя смисъл и в момента има имиджов характер * Директорът на ПМГ – Гоце Делчев Е. Божикова: Защо учениците от професионални паралелки се возят безплатно с училищните автобуси, а от профилираните плащат? *
„Защо учениците от професионални паралелки се возят безплатно в училищните автобуси, а от профилираните паралелки си плащат?“, попита директорът на гоцеделчевската Природо-математическата гимназия Елка Божикова по време на семинара в Банско на СРСПБ /Съюза на ръководителите в системата на народната просвета/ – Благоевград.
На срещата, както „Струма” писа, бяха засегнати множество въпроси, включително и за държавния план-прием след 7 клас и училищната мрежа. Сред направените анализи бе, че за 16 години в областта са закрити 19 училища. Тази болезнена за цялото общество тема коментира и началникът на отдел „Училищна мрежа в страната“ в МОН Борис Шейнин, който говори по темата „Училището като център на общността – достъпност, безопасност, иновации“.
В началото той запозна присъстващите с работата на ръководения от него отдел, като сред основните дейности са подготвяне на проекти на списъци на средищни и защитени детски градини и училища, организиране, контролиране на безплатен транспорт на учениците, преобразуване, закриване на училища и самите процедури…
„Ако желаете вашето училище от основно да стане обединено или от обединено в средно, каквито са тенденциите през последните години, имате инициативата, но за другите процедури нямате“, посочи Б. Шейнин и сподели, че не пожелава на никого да е последният директор на която и да е образователна институция. Обясни и че когато от страна на общините постъпват предложения за закриване на училища, цялата комисия в МОН и самият министър /който и да е той/ „гледат под лупа“ въпросните предложения, защото на никого не му се иска да закрива образователна институция.
„Доколкото е възможно, влияем на тези процеси чрез нашата политика за защитени детски градини и училища. За огромно съжаление обаче не винаги ни стигат силите. И Ив. Златанов го каза много добре – изключително тъжно е, когато закрием единственото училище в даденото населено място. Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са в нашата комисия, ни дават обратна връзка и тя е следната: когато става въпрос за единственото училище в даденото населено място и то е с по-малък брой жители, около 50-60, то
периодът на закриване на самото населено място е между 5 и 10 години.
Изключително тъжно“, констатира началникът на отдел и определи темата като изключително напрягаща.
Следващият акцент бе свързан с достъпността, която се свързва със средищните образователни институции и училищните автобуси, закупувани от МОН.
„Искам да ви попитам:
според вас има ли смисъл от този статут – средищни училища и детски градини“,
обърна се към директорите лекторът, при което в залата се чуха отговори „Не“. Това потвърди и самият Б. Шейнин, като изтъкна, че за 15 години въпросният статут е изчерпал своя смисъл. В началото средищните училища са били свързвани основно с целодневната организация, обедното хранене и безплатния транспорт. Към днешна дата обаче учениците трябва да отговарят на определени условия, за да се възползват от безплатния транспорт, но не задължително да се обучават в средищни училища. От друга страна, целодневната организация вече е вкарана в наредба и не се предлага само от средищните училища.
„Така че този статут изгуби своя смисъл в годините. В момента има по-скоро имиджов характер, че по този начин дадената институция е разпознаваема в самата общност“, заключи началникът на отдел „Училищна мрежа в страната“ и продължи с транспорта, като заяви, че
няма нормативно основание, което да задължава Министерството на образованието да закупува и предоставя училищни автобуси,
но такава традиция съществува повече от 20 години. За този период от МОН са купили и дали над 1700 МПС на общини, училища, детски градини и центрове за специална образователна подкрепа.
„Вярваме, че това е най-подходящият вид превоз, особено за най-уязвимите групи пътуващи деца и ученици, а именно децата в задължителната предучилищна възраст – 4-, 5- и 6-годишните, както и учениците от 1 до 7 клас. И ние винаги закупуваме МПС-та с най-високите нива на оборудване по отношение на безопасност и винаги са съобразени с дневния режим на децата и графика на учебното време”, разясни Б. Шейнин.
Благодарение на политиката на МОН за учебната 2024/25 г. от безплатен транспорт са се възползвали общо 91 770 деца и ученици, което е с 31 661 повече спрямо 2015/16 г., когато започват да функционират училищните автобуси и не само
„Думите на министъра винаги са били, че
ако трябва, ще закупуваме и хеликоптери, що се касае до достъпността“, каза началникът на отдел и попита присъстващите какво мислят за политиката на МОН за безплатния транспорт.
Думата взе д-р Лилия Стоянова, директор на благоевградското VII СУ „Кузман Шапкарев“, което е със статут на средищно и е с най-много пътуващи ученици. Тя коментира, че при прием на 120 деца в 1 клас, 40 са пътуващи. При така направеното райониране, тоест определяне прилежащите територии на училището, съгласно общинската система за прием в 1 клас, децата от съседните села „изместват“ живущи в квартала.
Казано с две думи, казусът е следният: и кандидат-първолаци, например от Рилци и Бело поле, и тези от квартала са в най-високата първа група и съответно при класирането получават най-много точки, защото както улиците в непосредствена близост до VII СУ, така и селата са в прилежащата територия на училището. Така
не един и два пъти се стига до ситуации, в които бъдещи първокласници от селата са класирани и приети, а живущи до оградата на училището „остават под чертата”.
„Много пъти съм предлагала на общината, защото те имат право, да направят разпределение и да насочат към кои училища да пътуват децата от едно или друго населено място“, каза д-р Стоянова.
Запознавайки се с казуса, Б. Шейнин обясни, че след като VII СУ не е единствената образователна институция в града, а и повече от половината училища, реализиращи прием в 1 клас, са със статут на средищни, то
въпросът е изцяло в ръцете и правомощията на местната изпълнителна власт.
Обясни, че нормативно при закриване на училище в дадено село учениците се насочват към най-близкото училище в града. Когато обаче има повече от 6-7 образователни институции, както е в Благоевград, то не се прави разграничение и самият град се приема като обща точка. Тоест от общината зависи къде и как да бъдат разпределени пътуващите ученици.
Б. Шейнин отново се върна на транспортната схема и анализира, че след промените в ЗПУО /Закона за предучилищното и училищно образование/ се наблюдава скок на пътуващите ученици. Това се дължи на факта, че е дадена възможност
от безплатен транспорт да се възползват не само ученици до 16-г. възраст, но и тези, които се обучават за придобиване на квалификация по професия.
„След промените в нормативната база първата жалба, която дойде, беше от Благоевград“, коментира началникът на отдел.
Отношение взе директорът на ПМГ „Яне Сандански“ Елка Божикова, която попита
защо ученици от професионални паралелки се возят безплатно, а от профилираните си плащат,
и сподели, че е поставила въпроса и пред министъра на образованието Красимир Вълчев, който неотдавна бе в Гоце Делчев.
„Когато при мен дойдат родителите на такива деца, а те са вече много, аз трудно мога да им обясня защо едното дете в семейството пътува безплатно, а за другото се плаща. В такива случаи започват поредици от жалби, защото на практика се оказва, че обучението в профилирана паралелка е свързано с ощетяване на семейния бюджет. Ще цитирам и министъра, който казва, че трябва да развиваме паралелките с профил „Математически“ и „Природни науки“, а в същото време не даваме никаква дотация в тази посока по отношение на пътуващите ученици.
А на семействата, които нямат доходи, това им действа много зле.
И след като професионалното образование вече има достатъчно акумулирана енергия, не виждам защо продължава тази несправедливост”, заяви Елка Божикова и допълни, че вече няколко години поставя този въпрос пред министерството.
А иначе, макар и да не бе споменато, Природо-математическата гимназия в Гоце Делчев е с три профилирани и две професионални паралелки и в този смисъл е нагледен пример за несправедливо разделение на ученици от гледна точка на безплатния транспорт.
Б. Шейнин потвърди, че безплатният превоз за ученици от професионалните паралелки е бил въведен като подкрепа за този вид образование.
„Промените в закона все още не са приети. Ние сме подкрепяли това
да върнем стария режим и както няма за профилирано, така да няма безплатен транспорт и за професионалното образование.
Ако има политическа воля, това ще се изпълни”, посочи в качеството си на експерт Б. Шейнин и изрази мнение, че безплатният транспорт за учениците от професионалните гимназии/паралелки трябва да отпадне, или по същия начин – чрез безплатно превозване с училищните автобуси, да бъдат подкрепени и ученици от профилирани паралелки.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
