Пътуваме по тъмно към Струма за първи риболов през новата година. Целта ни е големия вир при с. Крупник, току преди реката да навлезе в Кресненското дефиле. Трябва да сме там преди развиделяване, за да се класираме до най- перспективните места. Мястото е популярно и се посещава от много рибари. Разсъмне ли, прииждат отвсякъде. Пътят ни от София е все по магистрала. Сухо е и пристигнахме даже доста преди зазоряване. Първи сме на вира. Тримата се разставихме в централната му част, около тръстиковите пояси, където има обособени просеки. Първата част от мисията е изпълнена, остава сега и рибата да кълве. Ще видим скоро, разказват от slrb.bg.
И тримата сме подготвени за специфичния скобарски риболов. Всеки си е нарендил (настъргал на ренде) трохи за захранване, имаме и специално хлебче за стръв. Разполагаме с 6-метрови болонези с адекватно построена линия. Двамата сме от по-старото поколение, а сред нас е и Сашко – младок, но вече усвоил тънкостите на скобарския риболов.
На ранина се вижда да проиграват скобари тук-там из вира. Поне са пред нас, това ни дава надежди. Подадохме първи топки и заметнахме в трепетно очакване. Няма бърза реакция. Плувките изтичат добре по трасето, имаме добра видимост, но засега не пипа. Дълбочината при мен е около метър, а Сашко е малко по-надолу и при него е към 80 см. Водата е нормална за зимата, зеленикава, нито мътна, нито бистра.
Опитвах да замятам в средата на течението, но след като нямах пипане леко скъсих дистанцията. Това веднага даде резултат и отчетох първо кълване. Засякох по всички правила и ето го този ефектно свит и потрепващ връх на болонезата. Красота за окото, наслада за душата. Солиден първи скобар влезе в кепа ми. Време е да разпъвам живарника. Докато се оправям с уловената риба Сашко също направи сефте с добра „тупалка“. Последва ялова засечка при мен, при която само го усетих за миг и се откачи. После няколко изтичания без емоции и втори скобар пое към брега след солидна доза съпротива. По някое време и Илко подвикна, че е направил сефте. Към него нямах пряка видимост.
Рибите обаче пипаха някак плашливо и регистрирахме ялови засечки, имаше и откачени при ваденето. Но ни държаха в напрежение и докъм обяд стана доста приятен риболов. Каквото извадихме беше все класни скобари. Повечето по кило или близо до него. Е, с периодично подаване на топки захранка, това си е неизменна част от тактиката на струмския риболов и всеки го знае. Спреш ли да храниш, активността се размива и в един момент рибите изцяло спират да се интересуват от трохата на куката.
Времето беше при Крупник облачно, но меко и приятно. По обяд обаче излезе един ветрец, който постепенно се усили. Духа по течението и ни пречи да контролираме линията. Това веднага се отрази на кълването. В моментите на затишие изпъвах влакното и повеждах правилно плувката. Тогава регистрирах по някое кълване. При поривите на вятъра си возех трохата по трасето без да й обръщат внимание. Знам ги тези скобарски номера, толкова години вече съм натрупал стаж по Струма, та не се учудвам на нищо в поведението на тези странници. В по-късния следобед вятърът още се усили и това ни принуди да приключваме с риболова. Направихме кратка фотосесия и изсипахме рибите там, където им е мястото. За да има и за следващия път. Ние бяхме доволни, макар и да не сме направили най-големия улов на света. Но чувам колеги да коментират, че този ден бил куц и рибата не кълве. Е, ще дойдем пак в следващи дни, да проверим какво е когато кълве…
