На 12 април 1961 г. на борда на космическия кораб „Восток“ съветският военен пилот Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 г. е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
12 април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката от 1969 г. с решение на Международната федерация по авиация (ФАИ). На 7 април 2011 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, според която Международният ден на човешкия полет в космоса 12 април се чества като начало на космическата ера за човечеството.
България сред звездите
Мечтата за изпращане на космонавти става реалност през 1977 г., когато в рамките на програмата „Интеркосмос“ втората група (след първата: Чехословакия, Полша, ГДР) страни (състояща се от България, Куба, Монголия, Румъния, Унгария), изпраща своите кандидати за космонавти в съветския Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.
Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование (училището го дава от 1964 г.) и поне 3 години летателен стаж.
Заявление подават стотици военни летци. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души. Те, заедно с екип с началник-щаб на Националната комисия по програмата на Българска Космонавтика Йордан Миланов заминават за Москва. Окончателно се решава, че двойката ще включва:
- Георги Иванов Какалов – основен кандидат
- Александър Александров – дубльор
Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава за фамилия да бъде ползвано неговото бащино име Иванов.
Полетът на Георги Иванов
На 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време Георги Иванов е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
Втори българин в космоса
България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души. В Москва окончателно са избрани 2 кандидати:
- Александър Александров – основен кандидат
- Красимир Стоянов – дубльор
Полетът на Александър Александров
Вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ (излитане) заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних, Станция Мир и Союз ТМ-4 е Александър Александров. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Космонавтиката в България
Космонавтиката в България води началото си от космическите изследвания в страната, чиито върхове са полетите с български космонавти през 1979 и 1988 г.
Народна република България (НРБ) е единствената държава от членовете на международната програма „Интеркосмос“, която е изпратила двама космонавти в Космоса на околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания (днес Институт за космически изследвания и технологии) на Българската академия на науките.
Износът на космическо оборудване от ЕС достига 1,217 млрд. евро през 2024 г., България е осма сред страните членки с 5,6 млн
Европейският съюз е изнесъл космическо оборудване на стойност 1,217 млрд. евро през миналата година, съобщи Евростат. Публикацията на официалната статистическа служба на ЕС е във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката. Спрямо предпандемичната 2019 г. износът е нараснал със 17 млн. евро (2%), докато стойността на вноса на тези продукти в ЕС се е увеличила с 41% от 117 млн. евро до 166 млн. евро.
Основният дял от износа на космическо оборудване на ЕС, за страните за които има данни, е бил от Германия, която е доставила на своите международни партньори стоки в тази област за близо 825 млн. евро.
Износът на космическите продукти от България е бил на стойност 5,6 млн. евро през 2024 г. През 2023 г. той е бил за значително по-малка сума – 853 889 евро. От 17-те страни от ЕС, за които има налични данни, България е била на осмо място по паричен обем на износа на космическо оборудване през 2024 г., като преди нас освен Германия е Франция (223 млн. евро), Белгия (61 млн. евро), Финландия (30 млн. евро), Италия (25 млн. евро), Нидерландия (19 млн. евро) и Швеция (17 млн. евро).
В посоченото оборудване влизат продукти за космически кораби, сателити, ракети носители и други, уточнява Евростат. Най-голяма дестинация за износа на европейско космическо оборудване през миналата година е била САЩ, накъдето е насочен 77,3 от сто експорта. Индонезия е на второ място, допринасяйки за 9,7 на сто от износа, докато Южна Корея е трета с 8,6 на сто. vesti.bg
