Хайдушко хоро пред жп гарата
Румена войвода с четата
Среща
Иван Петракиев
В последните дни на месец юли пограничното село Гюешево се изпълни с живот, глъч на млади и стари, веселби и приповдигнато настроение. Причината за това е традиционният събор, събиращ ежегодно хора от близко и далеч – хора, свързани с населеното място. Иначе обезлюдялото селце, чиито жители наброяват около 230 души, се е изпълнило с живот – по улиците се разхождат любопитни гости, тичат малки деца, прозорците на изоставените къщи отново светват, а в центъра пред железопътната гара, строена през далечната 1910 година, кипи усилена подготовка за предстоящата общоселска среща. От десетилетия единствено тук се почита паметта на Румена войвода, хайдутката станала изключително популярна след тазгодишната премиера на българския исторически филм „Войвода“, събрал в киносалоните завидна публика и продължаващ да се радва на зрителски интерес от малки и големи. Кинопродукцията, снимана по разказите на Николай Хайтов, бледнее пред спомените, разказвани от възрастните жители на пограничното селце.
Иван Петракиев е сред най-старите жители на Гюешево. На 84 години е, пази тези спомени и ги разказва на всеки, пожелал да научи повече за красивата, но и страшна Румена войвода. „Нашата съселянка, Румена войвода, е раждана 1828 година. Така е по данни, с които разполагаме. Тя е родена в Гюешево и родителите й са родени тук. Нейният баща се казва Георги, дядо й – Павле. За нея се говори, че е била много буйна като малка, баща й е бил на границата, тоест не е имало граница тогава в Гюешево, но е имало кула и на кулата баща й е бил като пазач през времето на турското робство. Това е в местността Равна нива. И тя е ходила там още от малка, много точно е стреляла с пушка. По-късно, когато е станала 17-18 годишна, се оженила за Георги. Първото дете се казва Испирдон, Андон. Имала е много буен характер, недоволствала е от поведението на турското влияние, турското робство в този край и създава после чета да се борят против турската тирания. Четата я избира като най-смела за войвода. И тя действително е развивала голяма дейност тук във връзка с поведението на турците в този район, в Кюстендилския край, Крива паланка, чак до Куманово. Тогава в този район е върлувала“, разказва Иван Петракиев.
„Румена войвода е била закрилник на населението от Каменичкия край, който е включвал и районите през сегашната граница в Македонско. Според хората в Гюешево тя се е родила в най-неподходящото време, когато времената са били тъмни и смътни. Местните още разказват преданието за това как Румена победила в състезание по стрелба. Младата мома жънела в полето, когато по пътя минали ергени от Щип. Решили да се поперчат пред момите и организирали състезание по стрелба по яйце, Румена хвърлила сърпа, отишла при един от ергените и взела пушката. Премерила се и първа гръмнала яйцето, а момъкът й рекъл: „От тебе моме дом и семейство няма да излязат“. Тя е гордостта на Гюешево и в прослава на нея ние тук преди няколко години най-голямата улица сме я кръстили на нея в знак на признателност, затова че тя се е борила против турската тирания в този район“, разказва Иван Петракиев.
Румена била воевода в продължение на четири години. С това я помнят местните в Гюешево. За нея и песен пеят:
„Румена мома войвода,
турнала пръстен във бука.
Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде.
Румена пръстен удари.
Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!“.
Хората от селото помнят, че къщата на Румена, която имала и още един син, била в близост до сегашния асфалтов път за граничния пункт, семейството й имало и воденица, но с построяването на жп линията всички се преместили към нея и от къщата сега няма и спомен. Преди 20-ина години по време на хайдушката вечер хората от пограничното селце пресъздавали идването на Румена войвода и нейната чета в центъра на населеното място. Имало е история, коне, преоблечени като хайдути мъже и, разбира се, най-личната мома била натъкмена като Румена войвода. Сега, дали заради липсата на средства, или заради малкото останали хора, в годините назад селото наброявало над 1 000 жители, а сега малко над 230, по време на хайдушката вечер се организира родова среща, рецитал и концерт в името на войводката. Хората с умиление си спомнят за нея, за да бъде вечна паметта й са нарекли най-дългата улица в селото на нейното име. В читалището се пази и бюст на храбрата Румена, а в края на месец юли тази година съветниците в Кюстендил дадоха съгласие за изработване и монтиране на паметна плоча на Румена войвода. Нейните родственици ежегодно идват на организираната хайдушка вечер, но заради далечното разстояние и броят им през годините става по-малко.
„Ние каним и нейните потомци, които преди години, още по времето на турското робство, са се изселили, може би от това, че върху тях от страна на турската власт тогава са правили разни своеволия, и те са напуснали селото и са се заселили в село Стражица, Великотърновско, и във Варненско. Тогава нейният син Испирдон и неговите роднини са заминали във Великотърновско и Варна. Интересуват се за нейното житие и битие от времето“, казва Иван Петракиев.
Кметът на пограничното село Татяна Георгиева, през чиито ръце преминава голяма част от организацията на събора, чака времето, в което железопътната линия от София през Кюстендил и Гюешево ще стигне и до Скопие.
„Това са нашите надежди, че от крайна спирка на линията ние ще се превърнем в едно райско кътче за пътуващите, за туристите. Надявам се, че след подписването на договореностите между правителствата на България и Македония нещата ще се случат“, казва Татяна Георгиева. Кметицата с гордост разказва за славещия се като най-бавния влак в България Кюстендил- Гюешево, че преди седмица група финландци най-изненадващо се качили на влака в неделния ден. Скандинавците си правели нещо като жп туризъм. Жадно снимали природните красоти от двете страни на линията, гари и спирки, облепени с некролози на починали от селцата. Поради напълно износения релсов път, траверсите са още дървени, някои са отпреди 100 години, тренът се движи с 20 километра в час и взима разстоянието до най-западната ни гара Гюешево – 36 километра, за два часа. Има предостатъчно време да снимаш. Спира на 14 спирки, където я се качи някой, я не – по цялото направление паланките са тотално обезлюдени. Надеждите на хората от пограничното село са свързани именно с договора за добросъседство между България и македонската страна, както и продължението на Коридор №8 и развитие на железопътната линия. Иначе в Гюешево си имат не само железопътна гара, но и построена модерна митница, която може да обслужва превозваните товари с влаковите композиции. И докато чакат модерното европейско развитие, хората от пограничната бразда пазят и тачат миналото – паметта на защитницата на Осоговския балкан Румена войвода. Събраха се тази година, ще се съберат и в следващата, без значение дали ще бъдат прокопани и последните тунели по започната още през 1910 година жп линия, свързваща свободните български земи с останалите под чужда власт наши сънародници.
ТОНИ ПЕТРОВА
