Село Падала се намирара на 1026 м надморска височина в Рила планина, близо до Рилския манастир. В него живеят 12 мъже и жени. Най-възрастният е на 85 г., а най-младата жена е на 22 г. Училище отдавна няма, няма и магазин. До селото се стига по криволичещ асфалтиран път, който отвежда до няколко обитаеми къщи, строени преди много години с кал и чатма.
Репортер на „Струма“ гостува на няколкото души, останали да пазят спомените за някогашното рилско село с около 340 жители.
Всяка вечер на централната улица в Падала се събират жителите му и си споделят как е преминал денят им. Някой беше дал десетина чифта обувки на 64-годишния Латин Стефанов, които той мереше пред дома си, докато съселяните му си бъбреха на пейката. Латин работи като пастир, за да изкарва прехраната си. Пред репортер на „Струма“ той се представи с името Дон Лацио и се оплака: „Не мога да вземам пенсия, имам само 20 г. трудов стаж. Работих в несъществуващото вече предприятие в Дупница „Рилска малина”. Аз съм шофьор и монтьор, но къде да работя, за да направя стажа, затвориха всички предприятия. Пася кравите на Вельо Николов и получавам заплата, за да живея“, заяви Л. Стефанов.
Той се подготви за снимка, като си сложи слънчеви очила, сламена шапка, а отнякъде извади и лула. Къщата, в която живее заедно със семейството на брат си Васил, е на около 100 години, но на всяко стъпало на стълбището до втория етаж съпругата на брат му Васил – Кирка, е наредила саксии с цветя ,а на терасата е сложила да суши нанизани червени чушки. До пипера се мъдри сателитна чиния, за да научават новините от телевизора.
В селото не идва лекар, разчитат на Спешен център – Рила, нямат и магазин. По телефона си поръчват на търговец от Рила, който идва два пъти в седмицата, каква храна да им достави. Кметският нместник на селото Невена Йовева също играе ролята на доставчик понякога. В селото няма и сграда на кметството, то било продадено още през 90-те години на миналия век. Кметският наместник има канцелария в затвореното от много години училище. Една от стаите пък се използва за секция по време на избори. Тема на разговор на жителите на малкото селце бяха и предстоящите избори. 85-г. Иванка Христова, която е живяла и работила в София и след пенсионирането си се върнал да живее в родното си село, призова съселяните си: „Хайде този път да не ходим да гласуваме. Гласувахме два пъти и какво, в парламента ще се избият за облаги, а за нас някой помисли ли?! По време на предизборна кампания ни идват на крака и ни обещават какво ли не, за да гласуваме за тях, и после ни забравят. Всички обещават, че ще направят така, че да имаме постоянно вода, но от колко години имаме проблем и никой не го решава“, заяви Христова.
Млада дупничанка, която има къща в селото, заяви: „Някога на доброволни начала жителите на селото са изградили водопровод и са хванали вода високо в планинита. Водопроводът се нуждае от ремонт, но вместо това изградиха нов, който все още не е пуснат в действие. Той ще обслужва вилната зона на селото, а за къщите в селото няма да има вода. Водопроводът беше направен заради Братя Галеви, които купиха имоти и искаха да строят къщи за гости тук“, заяви дупничанката.
От 30 г. в село Падала живее 85-г. Али Сеирски, бивш учител, роден в с. Краище, община Белица. 40- г. от живота си той е отдал да учи децата в селото, в което е роден. Съпругата на бай Али починала преди около година и половина. Заради любовта му към Йорданка, която е християнка, той бил низвергнат от своите близки, които и до днес не го искат. С болка в сърцето той разказа житейската си история : „С покойната ми съпруга бяхме учители в Белица. Там се запознахме и решихме да се оженим. Като я заведох при родителите ми и те разбраха, че тя е християнка, майки ми взе въже и отиде да се беси. Сестра ми и брат ми не искаха да ме погледнат. И до днес е така, след толкова години. Имам двуетажна къща в с. Краище и съм я обявил да продан, не мога да отида да живея там, а и синът ми не иска. Фанатизмът е лошо нещо. Със съпругата ми празнувахме и християнските, и мюсюлманските празници, бяхме щастливи и никой от нас двамата не е мислил кой каква вяра изповядва. По време на Възродителния процес бях интерниран в Плевенско, защото не исках да си сменя името. От 30 г. живея в село Падала в наследствената къща на съпругата ми. Преди да почине, тя ми заръча да се грижа за четирите котки и цветята. Те сега са ми дружинка. Когато имам проблем, ми помага съседката Кирка и кметицата Невена Йовева. Тук се чувствам добре. Живеем си мирно и спокойно, кой на когото с каквото може помага. Селото е отдалечено от град Рила, но два пъти седмично ни дакарват хляб и храна по заявка по телефона. Кметицата също ни доставя продукти и лекарства“, разказа Али Сеирски.
Той има син, който живее в Благоевград и го навестява, когато може.
48-г. Кирка, която е от Благоевград, но любовта я довела в безлюдното село, работи като социален асистент, когато има спечелен проект от общината в Рила.
Почти всеки ден в селото идва фермерът Вельо Николов, който е роден в Падала, учил е до 4 клас в селското училище, но родителите му се пренасят да живеят в град Рила.
„Работих на рецепцията в хотела в Рила. Напуснах работа и се отдадох на земята. Тя ме привлича. В полето се чувствам на моето си място. Обработвам 3000 дка земя. Отглеждам 70 крави и телета на свободна паша. През пролетта бях запленен от нова порода свине Марангалица. Те са със сини уши и имат вълна на гърба. Купих едно прасе от село Ковачевци, Самоковско. Продавам ги за месо, продавам и телешко месо… Земеделието започнах с един трактор с пари назаем. Сега имам 4 трактора и с тях обработвам земята. Аз съм роден в селото. Тук учих до 4 клас. Всички деца от 1-ви до 4-ти клас учихме в една класна стая. Преди години класовете са били пълни с по 30-ина и повече деца. Напоследък има желаещи да купуват къщи в селото. Живко Борисов от София има вила в тук, купи и още две, предполагам, че ще ги прави къщи за гости. Къща има и португалец , професор по музика, но той почина. Идваше всяко лято на почивка във вилата си. Селото е безлюдно. Няма магазин, два пъти седмично им докарват хляб и хранителни продукти. Имаше автобус, който идваше два пъти в седмицата. Сега за да не пътува автобус до селото, от фирмата изпращат лек автомобил. Звънят на кметския наместник и ако има желаещи да пътуват, изпращат автомобил, ако няма, не изпращат“, разказа фермерът Вельо Николов.
Въпреки несгодите, липса на лекар, хранителен магазин, аптека… хората в селото живеят задружно и си помагат в трудни моменти, за да оцелеят.
Трима от жителите са прекарали Ковид. Местните коментират, че са близо до закрилника на България – светеца Йоан Рилски, и той ги е спасил от смъртта.
В малкото селце, разположено върху 13,5 км площ, има и параклис на името на Свети пророк Илия. В него служи свещеник само на големи празници.
На около 30-40 минути пеша се намира така нареченият квартал на богатите. В него столичани са си построили вили, които посещават само през лятото.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
