Бившият кмет на Покровник Марин Топузов /вдясно/ преди 35 г. видял златна монета от района в Ермитажа
Цанка Попова /в средата/ е на разкопките, защото пенсията й от театъра е малка
Дългогодишният секретар на благоевградското читалище „Н. Вапцаров“, вече пенсионер, Михаил Цонев и бившият кмет на село Покровник от годините на соца Марин Топузов са сред 150-те работници, които заедно с екипа от 30 археолози, студенти и стажанти възобновиха разкопките в района на автомагистрала „Струма“ при благоевградското село Покровник.
„Интересно ми е, затова пак дойдох“, обясни читалищният активист М. Цонев. „Сигурно съм най-старият тук, на 77 г. съм, предполагам, че няма по-възрастен от мен. Уплътнявам си свободното време като пенсионер, а и вече няколко години участвам в разкопки, преди това бях при Мурсалево и при Кочериново, наистина ми е интересно да се ровим в неизвестното и да откриваме интересни неща“, обясни Мишо Цонев.
„Не знам за годините, ама не можем да му смогнем“, похвали енергията му колегата му Георги Лазаров, който е на 51 г. „Тук намираме предимно керамика и монети. Групата ни (работим на квадрат по трима души) през пролетта още в първия ден откри медна монета от античната епоха. До края на сезона към колекцията прибавихме още две, плюс доста керамика и стена на сграда.
Г. Лазаров останал без работа, затова се хванал на разкопките. Завършил е Икономическия техникум, но довършителните дейности в строителството, включително по електрическата част, му идват отръки.
„Няма сериозни оферти за работа, намира се по нещо, ама слабо. Тук ми е по-добре: няма ролетка, няма бъркане на размери, няма псувни, а и надничката е добра“, обобщи Лазаров, но М. Цонев побърза да го поправи: „Хубава е, ама за пенсионери като мен, не за млади хора като него. Малко са парите, но пак са нещо. Виж колко женици има тук, а те не могат да се сравнят като работа с тази на мъжете. Нашата група се води някак си елитна. Ценят ни, че си вършим добре и съвестно работата, затова ни харесаха. Първия ден работихме като хамали, 72 колички пръст изкарахме. Това е много“, обясни М. Цонев. Той бе искрен, че ако е здрав, ще продължи да работи на обекта до приключването му догодина. „Има смисъл, тук сме сутрин от 8 до 14.30 часа следобед с 30 минути обедна почивка. Не е много тежко, не си на норма, а и не ни поставят ултиматум – докато не си свършиш изкопа, да не си тръгваш, както беше при Мурсалево например. Там по-младите редовно помагаха на един възрастен човек, който не смогваше, пък и беше малко мързеливичък май“, разказа за работата на разкопките бившият читалищен секретар.
„За 2 месеца през пролетта на разкопките изкарах 1100 лв., по 550 на месец“ , декларира 47-годишен мъж от Кочериново. Парите отишли за ремонта на къщата му, сега събира за следващ ремонт.
Цанка Попова, пенсионираната бивша завеждаща на гардероба и реквизита на Драматичния театър, също е на археорогическия терен. На 71 години е, но пенсията й е малка и се принудила да търси вариант да я допълва. „За първи път съм тук, ама ще траем. Ще видя как ще се чувствам и тогава ще реша да дойда ли пак напролет“, призна жената. Още не е наместила парите, дето ще изкара. „Да видим какво ще вземем. 22 лв. са ни чистите пари на ден, спират ни 3 лв. за данъци. После ще ги наместваме“, откровена е Цанка Попова.
Колежката, с която са в една група – Сулихана Ковачева, е на 36 г. „Работех в шивалня в Пороминово, но останах без работа и дойдох тук“, обяснява тя.
Тодор Батев е сред най-младите на терена. На 28 г. е, но е без работа и често му се налага да разчита на родителите си за джобни. Завършил е Механотехникум и няколко години е работил по бензиностанции. Бил на разкопките в Мощанец през пролетта, но се преместил с колеги на съседните при Покровник. „С парите телефона си плащам, интернета също, на нашите давам“, изброява младият мъж. Надява се да си намери постоянна работа и е доволен, че покрай физическия труд на разкопките спестява от тренировки във фитнес залите.
Марин Топузов е на 64 г. и му остава още година до пенсия. Израснал е в района, живее на 300 метра от района на разкопките, бил е кмет на Покровник до 1992 г. „Тук съм заради историята и защото ми е интересно какво може да се открие, не толкова заради парите и не от любов към работата“, демонстрира отличното си чувство за хумор някогашният управник на с. Покровник. „Знам, че има голямо селище, което е съществувало тук. Около 1970 г. тук се правиха първи разкопки и се разкриха зидове. Иманяри идват от години почти всяка вечер зимата, когато няма движение. От пътя се виждаха като светулки да се движат в тъмното“, разказва Топузов. С колегата му пенсионир и бивш строител, с когото работят заедно, предполагат, че в района са намирани много монети и всички говорят, че били златни. „Преди 30-35 г. в Ермитража в Петербург съм видял изложена златна монета, намерена край с. Покровник. Това беше една от най-големите изненади за мен. Тези ниви навремето се обработваха и се стопанисваха от АПК. И след закриването на АПК иманярите получиха поле за изява“, разказва бившият управник. Надява се намереното да е достатъчно атрактивно, че да привлича туристи и да остане изложено в селото.
След кметуването се занимавал с много неща – дървообработване, изкупуване на билки и диворастящи гъби, строителство… Не го е страх от работа и обяснява, че и като кмет не е бил чиновник, а по-скоро работник. Разликата между управлението на кметовете някога и днес Марин Топузов обяснява така: „Сега повечето неща се правят от фирми и с повече пари, докато навремето същите неща ставаха по стопански начин, с повече участие на населението и с по-малко пари. Хората бяха по-организирани, не като сега разединени, и можеше да се спестяват средства от труда. Никой не е задължаван, всеки по собствено желание е участвал, защото знае, че го прави за себе си. Например канализацията някога е направена с 1/10 част от парите, с които сега би се направила. Но сега няма да има нито желаещи, нито желание да излязат всички и да участват със собствен труд за общото благо, убеден е някогашният кмет на Покровник.
„На археологическия обект край Покровник ще се работи до края на ноември или началото на декември, както и следващата пролет, общо 7 месеца“, съобщи заместник-ръководителят на обекта Николай Русев, който преди няколко дни успешно защити научната степен доктор.
Археолозите и строителите работят в синхрон и са се договорили да не си пречат. След предварителните сондажни проучвания една част от обекта бе освободена за магистралата, чието строителство стартира преди дни. Вече се разкрива римско селище, съществувало най-вероятно от І до V век, с много големи сгради, пещи за метал и за керамика, монети, тежести за стан, керамични съдове…
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
