И началото на 10-то десетилетие от житейските й години не се оказа време, което може да накара четките и боите на доайена на българските художници Калина Тасева да засъхнат. Родовите й корени са от пиринското село Влахи. Тя е потомка на известния тук род Харизанови. Правнучка е на участника в Кресненско-Разложкото въстание Спас Харизанов, виден общественик и юрист, чиито синове са Любомир, известен журналист, и Иван, народен представител, политик и един от водачите на партия „Звено“, и двамата участници в борбите за освобождение на Македония като четници в четата на първия им братовчед Яне Сандански, син на тяхната стринка Милка.
Калина Тасева се отдава на четките и боите още от ранна възраст. През 1952 година завършва Художествената академия в класа на проф. Дечко Узунов. По това време вече е с много изяви и от следващата година става член на СБФ. Работи главно в областта на фигуралната композиция, природа и пейзаж. Преобладаващите й мотиви и теми са свързани с борбите за освобождение на Македония.
Съпругът й Юли Минчев е известен с много национални изяви в областта на графиката, а дъщеря й проф. Десислава Минчева е учила в класа на проф. Светлин Русев. Творбите й са прескочили границите поне на 30 държави. С образи, но в света на фотоизкуството, пък се изявява внукът на Калина Тасева – Сандро Арабян. В този фамилен свят на изкуство е и художникът Никола Вълчев, съпруг на сестрата на Калина – Иванка, чийто син пък е известният художник и график Васил Вълчев, участвал и с илюстрации в много учебници по история.
С новото си участие в художествената галелия „Арти“ Калина Тасева показва отново съвършеност на техника в различни теми, по думите на ценители на изкуството тя може да се приеме като едно златно покритие на думата герой. И наистина е много похвално, че и в 91-та година може да впечатлява, да радва и да вдъхновява. Това потвърждава в изказване за нея и галеристката Гергана Борисова, като отбелязва факта, че творческите й възможности и новите й творби са атестат за всеотдайността й към изкуството.
Основните мотиви и теми в творчеството на Калина Тасева вече повече от 70 години са от живота и съдбините на Македония. Нейните главни герои са хора, отдали се до смърт на народните дела, комити и войводи, техните страдащи майки, бащи и сестри. И това е съчетано с одухотвореността и природната обаятелност на Пирин планина.
Има още една причина Калина Тасева да е всеотдайна в творчеството към голготата на Македония. Наред с участието на много нейни родственици в тези борби, тук се вписва и името на Петър Тасев, съпруг на майка й, който е бил тапицер в Кукуш. В един от изработените от него тапицирани столове е било укрито част от злато в турски лири, взето като откуп при аферата „Мис Стоун“ от 1901 година, чиито автори са войводите Яне Сандански, Христо Чернопеев, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, и този стол сега се пази като ценна семейна реликва.
Не е нужно, а не е и възможно да се прави статистика на сътвореното от Каина Тасева. Хиляди са платната, върху които са изгрели всевъзможни образи, пейзажи. И най-хубавото е, че много от тях са напуснали страната и са намерили своето място в частни и обществени галерии. Десетки са изложбите й из САЩ, Канада, Франция, Италия, Германия, Унгария, Русия.
Признание за творчеството на Калина Тасева е и утвърждаването й за заместник-председател на СБХ. Тя е носител на престижните награди „Владимир Димитров-Майстора“, „Никола Петков“, „Захари Зограф“. Лауреат е на „“ триенале на реалистичната живопис, член-кореспондент е на Съюза на австрийските художници „Кюнстаер Хоус-Виена“.
Признание за дълголетния й труд в света на изкуството е и направеният за нея през 2015 г. документален филм под заглавие „Калина и комитите“, заснет в дома й в Пиринския край и най-вече в село Влахи.
Творчеството на Калина Тасева непрестанно е било обект на обследване, вдъхновявало е перата на художници и изкуствоведи. Ето някои изречения, но в съкратен и телеграмен вид:
Десислава Минчева /дъщеря й/: „Майка ми притежава изтънчената праволинейност и прецизност на избор на съдби и хора“.
Станислав Памукчиев: „Живопистта на Калина Тасева се ражда от дълбочината на нейната човешка и артистична природа, от творчески морал и духовно живеене, пропити с памет за род и земя“.
Светлин Русев: „Изкуството на Калина Тасева – едно изкуство, ритуално тържествено, вътрешно напрегнато и тревожно, живее в света на някакво странно равновесие между реалното и нереалното, между статиката и динамиката, между възрожденското начало и духа на съвременната импресия…“.
Борис Данаилов: „Творчеството на Калина Тасева е неизменно и стойностно и поради това – предопределено, донякъде обременено да е важно от гледна точка на развитието на съвременната живопис“.
Петър Змийчаров: „Би могло да се каже, че Калина Тасева е по-скоро изпитание, отколкото удоволствие. Става въпрос, разбира се, за сложно съчетание на две емоции, защото самата тя е сложна композиционна личност. Мека и ласкава, от една страна, и донякъде хладно аристократична – от друга“.
Кирил Кръстев: „Едни от най-интересните творби на Калина Тасева са нейните стилни декоративни пейзажи – хълмове, чудновати дървета и храсти в живи или наситени колоритни хармонии, сякаш бленувани и сънувани картини на светове, една чисто живописна романтика, резултат от творческо вживяване“.
Борис Костадинов: „Творчеството на Калина Тасева е нещо като духовен разговор със Създателя, то е посредник между историята и реалния свят, с илюзията и легендатата, съчетава живота в измеримост на дух и образ и затова ще е вечно“.
БОРИС САНДАНСКИ
