Той е Бернхард Велц и е барабанист. Роден е в Грац, Австрия, свири с най-великите рок музиканти, а за свой учител и ментор сочи Ян Пейс. Феновете на рока в цяла Европа, включително България, го познават от концертите му с членовете на великите Deep Purple, Iron Maiden, Uriah Heep, Genesis, Rainbow, Whitesnake, Ozzy…
Тя е Станислава Дерилова, мениджър екип в голяма търговска компания в Благоевград. Натурализирана благоевградчанка е, родена в Самоков, но на 18 години пристига да следва в ЮЗУ „Н. Рилски“ суперактуалната нова по това време специалност „Публична администрация“. И остава, като признава: „Още като дойдох в Благоевград, се почувствах у дома си!“. Тя е „виновничката“ рок звездата Бернхард Велц да се прибира вече 8 г. в областния център на Пиринско като във „втори роден град“ и често да свири в благоевградските клубове.
Всъщност благоевградчанин е „виновен“ Бернхард Велц да дойде в България. Преди 10 г. Христо Янков го кани за първи път на турне и после гастролите зачестяват.
„Клубното свирене ми дава директен и много близък контакт с публиката. Това за мен е много важно и не става дума за пари, а за приятелство“, искрен е Бернхард Велц при последното му гостуване преди дни на музикално парти в Благоевград и допълва: „Ние сме едно семейство и близостта и обичта помежду ни е причина да свиря в малки клубове като този в Благоевград. Приемете го като вид идеализъм“.
Бернхард Велц е човекът, който накара фронтмена на Iron Maiden Брус Дикинсън да пее на български. Публиката ще го чуе за първи път на двата мащабни концерта в Зала 1 на НДК през март.
За любовта и музиката разговаряме в благоевградско заведение с Бернхард Велц и нежната му половинка Станислава Дерилова.
- Бърни, къде намери това момиче?
- Беше преди много времe. През 2014 г., преди 8 г., свирих в България с една банда Deep Purple tribute и бяхме в София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Кюстендил и в Благоевград. Тук бяхме 2 дни. С групата бяхме седнали на късен обяд и в заведението (бившето „Извора“), на друга маса имаше две момичета. Поканихме ги при нас и после на шоуто.
Съни: Те бяха толкова атрактивна компания! Стана ясно, че са музиканти. Бях със сестра ми и тя ме попита от всички тези хубави мъже на съседната маса кого бих избрала да целуна. И аз посочих него. Поканиха ни на масата си и ние приехме. По-късно отидохме в пиано бара и там го нацелувах без предупреждение. Той ми отвърна със същото.
Той: Има една песен на Rainbow „I cant let you go” (Не мога да те пусна да си отидеш), на нея танцувахме.
- По това време и двамата сте били свободни, така ли?
Тя: Впоследствие се оказа, че и двамата сме били във връзки пред разпад. Да си призная, точно по това време страдах заради това и в бара се метнах и го целунах по-скоро заради себе си, защото исках да направя нещо, от което да се почувствам по-добре.
- Магия от пръв поглед ли беше?
Тя: Да, за мен да. Той май имаше нужда от малко енергия, но за мен беше като ток.
- Как живеете толкова време между България и Австрия?
Той: Пътуваме всеки месец, най-малко веднъж.
- На това ли се дължи дългата ви връзка?
Той (смее се): Не със сигурност! Просто искаме да намерим правилното място и перфектната комбинация да сме заедно. Разстоянието всъщност никак не е много, само 1 час и 10 минути е от Виена до София. Все още обмисляме къде да се установим -в Австрия, в България или Канада.
- Канада?
Тя: Той е и канадски гражданин по линия на майка си и не успяваме все още да решим тази дилема къде да живеем. Надяваме се, че тази година това да стане.
- България стои ли в списъка ви?
Тя: Не я изключваме, но процентът не е голям.
- А Благоевград харесва ли ви?
Той: О, да. Всичко тук ми харесва! През последните 8 г. го опознах, семейството ми е тук и се влюбих в града, както и в страната. Трудно е да обясниш защо обичаш едно място. Харесват ми хората, Кръста над града… Обичам да съм тук и се чувствам във втория си роден град.
- Как започна да свириш с толкова велики музиканти?
– Всъщност беше през 1993 г., баща ми ме заведе на концерт на Deep Purple в Австрия. Бях на 15 г. Като ги чух, бях шокиран, зашеметен! Казах му, че точно това искам да правя!
– До този момент не беше ли слушал тази музика?
– Бях фен на Queen до този момент. Един неделен следобед баща ми гледаше телевизия и ме попита: „Познаваш ли тази банда?“. Deep Purple свиреха „Smoke on the water”. Казах му: „Не“. Пусна ми плоча, заслушах се и казах: „Уау! Това е брилянтно!“. След 3 седмици видях плакати, че Deep Purple идват в Австрия. Казах на баща ми, а той отвърна: „О, много интересно“. В деня на шоуто им през 1993 г. ме пита: „Какво ще правиш довечера?“, казвам му: „Нищо“, а той: „Имам 2 билета за Deep Purple. Отидохме на концерта и аз бях силно впечатлен от Ян Пейс. Толкова силно, че му казах, че искам до уча барабани. И за второто ми причастие баща ми ми направи изненада. Като се прибрахме у дома, ме чакаха барабани! След време Ян Пейс стана мой ментор, мой учител, от когото научих много.
– Как се случи?
– 10 г. по-късно започнахме да работим заедно и той ми показа много, много неща.
– Но как се срещнахте отново?
– През 2001 г. той организира обучение в Рим, мастер клас, в който се включих. После веднъж го попитах дали иска заедно да направим шоу в Австрия и той прие.
– Не ти ли беше трудно да поканиш ментора си да свирите заедно?
– Не. Мисълта ми бе: „Аз съм тук и сега! Сега или никога!“. А и той бе отворен за подобни събития.
– Кой накара Брус Дикинсън да пее на български?
– Аз. Това също е забавна история. С Дон Еъри свирим „Deep Purple” в Габрово преди доста години. Както си беше на пианото, той засвири „Ерген деде“. Цялата публика 16 000 души започна да припява тази песен. Тази мелодия никога не излезе от главата ми. След 2 г. попитах Дон Еъри коя беше тази песен и той отговори: „Ерген дядо“. Винаги съм я обичал! Миналата година, когато за първи път свирих с Брус Дикинсън…
Тя (прекъсва го): Забравяш нещо! Седим си вкъщи и слушаме „Ерген деде“ за пореден път и той каза: „Стига вече! Крайно време е тази песен да има своята рок версия!“. Казах му: „Хайде, но кой ще я изпее?“. (Знаете ли всъщност колко популярна е тази песен на Петър Льондев?! Като я потърсите в Ю тюб, ще видите, че я пеят и я обожават хорове и изпълнители по цял свят). Това беше след концерта в Унгария с Брус Дикинсън и Concerto for group end orchestra. Той направи рок аранжимента и привлече всички музиканти, участващи в събитието, да запишат рок версията на песента „Ерген деде“. И всички казаха „Да!“, което е нещо изумително!
- Кога ще я чуем?
Той: Скоро. Ще я изпълним вероятно в София тази пролет. В записите участва и Теодоси Спасов.
Тя: Помислих си, че няма как да се случи такова нещо без българско участие…
Той: Извинете ме, но аз не знаех какво е това кавал. Нарекох го дудук, но тя беше категорична, че е различно, опита да ми го обясни и като го чух, бях възхитен.
Тя: Теодоси беше толкова бърз, съгласи се и имахме записа му само 2 дни след разговора. Изпълнението му е виртуозно! От цялото европейско турне само за България има две дати за концерти, първата е разпродадена, а за втората има още места. Теодоси Спасов ще е гост.
- Съни, ти не си музикант, преди появата на Бърни в живота ти слушаше ли хард рок?
- Разбира се!
- Сега ходиш ли с него по концерти и турнета?
- Винаги, когато имам възможност, но все пак работя и имам ангажименти към фирмата. Те скоро заминават за Бразилия и много се надявам шефът ми да каже „да“ на искането ми за 3 седмици отпуск.
- Бърни, носиш на шията си прабългарски символ – розетата, считана за герба на рода Дуло, знаеш ли значението му?
- Той: Да, но не мога да го обясня (смее се).
Тя (смее се): Аз му го подарих и на няколко пъти му обяснявах символиката.
- Съни, как се чувстваш като нежната половинка на рок звезда?
- Понякога е много трудно…
- Защо?
- Защото той е много отворен, контактен, а аз не съм като него екстровертна.
- А не е ли точно това една от причините да се привличате и все още да сте влюбени?
- Не. Той непрекъснато ме кара да излизам от зоните си на комфорт и да съм различна, понякога по-смела, по-отворена, по-рискуваща… А аз го накарах да се връща тук (смее се).
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
