Сънародникът ни Тодор Георгиев от Гоце Делчев отвори кафене, наречено „София”, в малкото японско градче Нишио, близо до Нагоя. Любовта в лицето на Акари показва на Тодор откъде изгрява всъщност слънцето и го отвежда в… Япония.
„Живеех в Англия, в Кентърбъри. На събитие срещнах моята жена. Не знаех нищо за Япония в този момент. Знаех само за суши и спагетите нудълс, които японците ядат. Аз съм от Гоце Делчев, градът е 30 000 души. Исках да изпитам какво е да живееш в град с 20 млн. души като Токио. Имаше само един начин да стигна до Япония – изучаване на японския език и отиване на японско училище. Една година учих в японско училище, беше доста трудно”, разказва той.
Сърцето му завладява не само Акари, но и японската култура и начин на живот. „От първия път, когато дойдох да живея тук, се почувствах, сякаш съм у дома. Местейки се от Европа в Япония, има един културен шок – за храна, за това как хората се държат, влизайки във влака, как никой не говори. Хората се опитват да помогнат, хората се опитват да бъдат мили. Това ме накара да остана в Япония”, спомня си Тодор.
Неврокопчанинът остава в Япония, където всеки ден доставя и по малко България в своето кафене „София”. „Идеята за кафенето дойде преди 4-5 години. В мястото, където се намираме, има студио за йога. Бащата на моята съпруга има това място от 10 години и винаги, посещавайки семейството, влизаме в разговор, че съм работил в кухня и искам да направя български ресторант или кафене. Моята идеята беше да се предлага френски киш и да има няколко български десерта – като например българско кисело мляко с мед. Местата, в които се готви мусака в Япония, са доста малко. В района на Нагоя и префектура Айчи няма такова заведение. И предлагайки мусака, мисля, че е нещо 100% уникално, което правим в момента. Популяризираме България и популяризираме храната, която идва от българските земи”, казва още той.
Вместо да стартират своя бизнес в един от световните мегаполиси – Токио, Тодор и Акари решават да се върнат обратно в провинцията. „Както всички хора в Япония от провинцията отиват в Токио да работят, ние искахме да се върнем от Токио в провинцията. Мислехме да продаваме вътре българска розова вода”, посочва още Тодор.
Кафене „София” е най-посещавано от японци, които нямат търпение да опитат от българските ястия. „Хората искат винаги да има мусака. Казвам им, че за декември ще правим друго българско ястие, а те ме питат: „Ама няма да има мусака ли?”, на което отговарям: „И мусака ще има, няма да се притеснявате”. Печели ги това, че съм чужденец, че съм българин. Казват ми: „Готвиш добре, но изглеждайки така, храната идва много по-вкусна”, допълва той.
Освен вкусната храна японците са любопитни и за родината на Тодор – България. „Работейки в кухнята, мога да говоря с клиентите, докато ядат или пият нещо, което го прави много по-интересно. Доста повече хора, влизайки тук, научават да българската култура и това, че София е столица на България, което ме радва”, добавя Тодор.
На големите порции в кафене „София” обаче изненадващо не се зарадвали първите клиенти. „Първия път аз слагам много мусака и салата. И излизайки от кафенето, първите клиенти не бяха чак толкова щастливи. Мислех си защо – оказа се, че мусаката е доста като обем. В Япония трябва да е нещо средно – не да преяждаш, но не и да оставаш гладен”, спомня си Тодор.
И все пак, за да не остане никой гладен за българска кухня, Тодор планира да разшири бизнеса си. „Има пазари, на които мислим да предлагаме нашите стоки и всичко, което правим в магазина. Приготвяш всичко преди това и на събитието го продаваш. Мислим да разширим бизнеса и оттам и българската култура”, казва още сънародникът ни пред НОВА ТВ.
Но да правиш бизнес в Япония не е лека задача. „Доста трудно се прави бизнес в Япония. Жена ми прави на 50% от нещата, тя прави всичко откъм документи. Не знам как е да се прави бизнес в България, това е моят първи бизнес. Както всички хора спят по 8 часа, аз съм спал по 3-4 часа. И до ден-днешен не можеш да се наспиш, ако искаш да правиш бизнес”, споделя Тодор.
