„Ето я историята за човека, който срещнах днес в Делчево, за която обещах да пиша днес. Един незаменим урок за мен, защото аз много рядко съдя хората, много рядко се подигравам или се смея на някого. Не съм такава и това не ми е в природата.
Но днес се разхождахме из това невероятно красиво място Делчево с Иван, един италианец, един испанец и един холандец, и един човек ни спря. Той беше доста раздърпан, не приличаше на клошар, просто на застаряващ пияница. Даже си помислих в първия момент, че е пиян. Спря ни и ни пита: „Ходихте ли нагоре над селото?“, аз отговорих „Да, оттам се връщаме. Защо?“, и той: „Видяхте ли едни кози?“. Аз малко се опулих: „Моля?!“, и той: „Ами видяхте ли едни кози? Защото си загубих козите и сега си ги търся“, от което аз избухнах в смях и казах: „Не, съжалявам, не сме срещали загубени кози“, и продължих напред.
След няколко метра се обърнах да видя къде остана италианецът и видях, че онзи човек си говори с него. Всички започнахме да се смеем, чудейки се на какъв точно език си комуникират, и аз се върнах да попитам дали нямат нужда от превод и с изумление открих, че този човек говори много, много хубав английски.
Всъщност той разказваше на италианеца за Ошо! Можете да си представите моето изумление и как зяпнах в недоумение. Другите също дойдоха. Той се запозна с испанеца на испански и започна да му говори на испански. Аз вече тотално си глътнах граматиката.
Оказа се, че този човек е живял 2 години в Чикаго, че доста отдавна е имал приятелка от Ирландия и затова е започнал сам да учи английски. Също така е научил сам и испански. От Америка си е донесъл 300 кг книги, за които е платил по онова време 900 долара.
Започна да цитира на английски дословно стихотворенията на Дж. Бърнард Шоу и Емили Дикинсън. Извади и ни показа едно тефтерче, където си записва любими цитати, и на български, и на английски. Точно както аз правя!!!
Разказваше, че е учил за ветеринар и за библиотекар. От малък обожавал книгите и поезията… Обичал да пише много поезия самият той. Аз не можех да повярвам. Всички се почувствахме толкова, толкова мънички и глупави пред него, толкова засрамени, защото му се смеехме преди това. Всички се смълчахме. Ние не знаехме и 1/10 от това, което знаеше той… Той се оказа една невероятно интелигентна душа!
Тръгвайки си оттам и казвайки си „Чао”, се чувствах зашеметена. Обогатена. Изпълнена. Замислена. Научена.
Никога, никога повече да не съдя за някого по външния му вид. Никога да не се подхлъзвам да се смея или да се подигравам. Аз или ти, ние не сме нищо повече от никой друг. Във всеки от нас се крие един огромен, блестящ, безценен диамант! Всеки носи огромно богатство вътре в себе си! Душата си! А тя е толкова невероятно красива…
Една такава среща дава смисъл на живота ми за месеци наред. Един такъв човек е цяло съкровище! Благодаря за ценния урок и пожелавам не само на себе си, а и на всички вас да се вглеждаме по-често в малките неща, да не пропускаме красотата около себе си и винаги да слушаме с широко отворени уши, защото Мъдростта е навсякъде!…“.
СТЕФИ БОЖИЛОВА
