33-годишният лекар в болница „Св. Анна“ защити европейска диплома, която му бе връчена на 24-ия европейски конгрес по неврохирургия в София
Д-р Георги Красимиров е на 33 г. Роден е в Плевен, където е завършил средно образование в СУ „Иван Вазов”. През 2017 г. се дипломира като лекар от Медицинския университет в София. Специализирал е неврохирургия във ВМА. Работи в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Анна“. Завършил е успешно 4-годишен курс на обучение към Европейската асоциация по неврохирургия, провел се в Испания, Португалия и Холандия. Дипломата му бе връчена в понеделник на 24-ия европейски конгрес по неврохирургия, който се провежда от 13 до 17 октомври в София с участието на над 1600 специалисти от целия свят.
България е за първи път домакин на толкова престижен форум, събрал светила на медицината. На церемонията, която се проведе на 14 октомври в зала 1 на НДК, д-р Красимиров получи дипломата си от председателя на Европейската организация по неврохирургия д-р Тростейн Мейлинг, гл. неврохирург на Дания, д-р Марсел Иванов от Обединеното кралство, председател на Европейския борд на неврохирурзите, и проф. Вилко Пеул от Холандия, ръководител на секцията по неврохирургия на UEMS (Съюз на европейските медицински специалисти), отговорен за координацията и регулирането на образованието, стандартите и професионалното развитие на неврохирурзите в цяла Европа. С тази европейска диплома д-р Георги Красимиров стана член на Европейския борд на неврохирурзите.
– Д-р Красимиров, защо решихте да станете лекар? Какво Ви мотивира?
– Като малък често боледувах и често лежах в болницата. Може би още оттогава в моето детско съзнание са се запечатали ярките фигури на хора с бели престилки, които се появяват и като супергерои, използвайки своята „свръхсила“, правят така, че да оздравея и да мога отново да съм на училище и сред своите приятели. Медицината, колкото и клиширно да звучи, е не само професия, но и призвание, и това го осъзнаваш още от първия си ден като специализант.
– Още като студент ли се ориентирахте към специалността неврохирургия?
– Да, още като студент бях привлечен от комплексността и предизвикателствата на неврохирургията. Човешкият мозък е най-загадъчният и сложен орган и възможността да работя пряко върху лечението на заболявания, свързани с него, беше изключително привлекателна за мен, като и до днес е обгърнато с лека доза романтизъм. Реших, че искам да посветя кариерата си на това да помагам на хора с тежки мозъчни и гръбначни патологии.
– Кои са Вашите учители – лекари по неврохирургия?
– Имах привилегията да съм специализант към Военномедицинска академия в гр. София, благодарение на което усвоих много ключови аспекти както от практическа, така и от теоретична гледна точка. Благодарност изказвам към всеки един от тях, като тяхната прецизност и отдаденост на работата са пример за всеки млад лекар. С част от тях продължавам да работя и да се уча и до днес в УМБАЛ „Св. Анна”. Един от най-важните житейски уроци, които успява да научи младият неврохирург, е, че това е една от най-сложните медицински специалности и екипната работа е единственият начин за успех. И второ, за да помогнеш на пациента, често трябва да поставиш него пред собственото здраве и семейство.
– Какво научихте от обучението си в Европейската асоциация по неврохирургия? Разкажете повече за опита, който придобихте?
– Европейската асоциация по неврохирургия е обединение на неврохирурзите от цяла Европа и Близкия изток. Придобиването на диплома по неврохирургия е на базата на четиригодишно обучение, провежда се от най-добрите специалисти за нашето съвремие, като радостното е, че има и доста българи. Това дава уникална възможност за досег с най-актуалните и модерни тенденции, както и с хората, които ги създават. Също така това е мястото за обмяна на ценен опит, създаване на познанства и приятелства. Целта на курса е стандартизиране на знанията, уменията и подхода на неврохирурзите към заболяванията, независимо на кое място в Европа се намират. Последващият двуетапен изпит от независими и доказани водещи специалисти в Европа и Близкия изток дава право на по-малко от 80 човека за получаване на подобно признание – член на Европейския борд по неврохирургия.
– Кои са най-тежките заболявания във Вашата специалност?
– Неврохирургията обхваща някои от най-сложните и животозастрашаващи заболявания, като мозъчни тумори, аневризми, черепно-мозъчни травми и гръбначни патологии. Всеки случай изисква индивидуален подход, а пациентите често имат нужда от комплексна грижа и дълъг период на възстановяване. Тези заболявания са трудни както за пациента, така и за лекаря, тъй като изискват висока прецизност и внимание към всеки детайл. Все пак съществуват някои онкологични заболявания на мозъка, при които започнал злокачествен процес на обхващане на мозъка може да бъде отложен, но не и напълно излекуван. Дори и перфектните хирургични резултати в тези случаи не могат до доведат до тяхното излекуване в наши дни.
– Пада ли възрастовата граница на болните, които се нуждаят от неврохирургична помощ?
– За съжаление забелязваме тенденция към намаляване на възрастовата граница на пациентите, които се нуждаят от неврохирургична помощ. Млади хора страдат от заболявания като гръбначни дискови хернии, травми и дори мозъчни тумори, което е тревожна тенденция. Начинът на живот и стресът, на който сме подложени, вероятно са фактори, които допринасят за това.
– Кои съвременни технологии за лечение прилагате във Вашата лекарска практика?
– Все по-актуални стават минимално инвазивните методи, роботизираните технологии, започват да се изработват и неврохирургична техника, в която се включва изкуствен интелект. В момента разполагаме с иновативните методи за лечение на гръбначни и мозъчни заболявания – невронавигация, роботизирана ръка, един от водещите центрове на Балканите за лечение на мозъчно-съдови заболявания (мозъчни аневризми, артировенозни малформации, инсулти и т.н.). Относно някои гръбначни заболявания нашият екип използва актуални, но утвърдени методи, като радиочестотната терапия, крионевролизата (замразяване на нерв) при лечение на болката на стълб, които могат да спестят познатата отворена оперативна интервенция. Тези технологии позволяват на пациента да се възстановява по-бързо и с по-малко рискове.
– Докъде стигат амбициите Ви в медицината? Какви са Вашите цели в професионален план като млад лекар?
– Моите амбиции в медицината са насочени към постоянно усъвършенстване. По този начин мога да помагам на своите пациенти по-пълноценно.
Интервюто взе БЕТИНА АПОСТОЛОВА
