Съпругата на покойния шеф на „Пиринско пиво“ Борислав Ангелов – Ненка, от 23 г. бродира картини, най-скъпо й е мишлето, което направила за домашно по трудово на малката щерка
С нестандартен подарък – изложба на гоблените й, зарадваха за 72-ия рожден ден майка си Ненка Ангелова дъщерите й Деница и Анита и зет й Николай. Откриването на експозицията с 23 пана събра вчера в кокетна галерия в центъра на Благоевград много близки и приятели на семейството.
„Минавахме с Ники край галерията една вечер и ни хрумна идеята, че да подарим на мама запомнящо се събитие би бил най-подходящият подарък за рождения й ден. Целта ни бе да покажем творчеството й, защото гоблените й са изкуство, а дойдоха много приятели, които сгряха сърцето и душата на мама, и това е най- хубаво!“, щастлива е от реализацията на идеята Ани.
Гоблените са правени през последните 23 г., с изключение на един.
„Първият е малкото мишле и мама ми го направи за една нощ, защото се разплаках, че нямам домашно по трудово. Но истински се запали по гоблените, като загубихме татко. Аз бях на 19, кака на 23 г., и двете студентки, и мама намери спокойствие в иглата и конеца.
Съпругът на Ненка Ангелова е покойният директор на „Пиринско пиво“ Борислав Ангелов.
„Рождените дни обикновено ги празнуваме на заведение с цветя. Като ми казаха какво са наумили, се смутих. Казвам си: „Защо ще го правят сега това децата…“, но добре че се обади една приятелка, и тя ме подкрепи: „Ненче, направи го!“, и ми даде кураж, разказа за първата си реакция на подаръка Ненка Ангелова и с любов благодари, особено на зет си Ники: „Пет часа, милият, реди и нивелира вчера рамките“.
За първия си гоблен с мишлето с хитрия поглед Ненка признава, че й е голяма слабост: „Ани беше в 5-и клас, прибира се вечерта притеснена, че по трудово за следващия ден ще е без домашно. Попитах защо не ми е казала по-рано да й покажа как се бродира, но тя нямаше афинитет към подобни дейности. Като си легнаха, намерих вкъщи едно парченце панама и тъй като се занимавам с шев и кройка, имам и конци… Намерих рисунка на фигурката, изкопирах я с паус и до 3-4 часа го направих, изпрах, изгладих и на сутринта й го опаковах. Беше първото, и там си остана, нямах време за бродерия. След години реших отново да опитам и попитах една съседка, която умееше да бродира гоблени. Тя отказа да ми покаже и почнах сама да се уча – шия, разшивам, докато му хвана цаката. Голяма гордост беше, като направих първите!“, разказа за първите се опити Ненка и показва наредените в галерията пана.
„Най ми е на сърце „Лунната фея“, защото прилича на внучката ми Натали, като нея е русокоса и срамежлива, затова ми е слабост. Надписала съм й я. На майка й Деница е момичето, загледано в морето, защото и тя като рибките си живее в свой свят, вглъбена мечтателка. На Ани са котетата и меченцата, тя обича животните и все опитва да спаси и да нахрани всички бездомни. А като започнах „Мадам Сиси“, не повярвах, че аз съм избродирала тая красива дантела. Подбирам си моделите да имат история, да носят специален дух, не съм по воденичките и рекичките“, разказва историята на всеки гоблен рожденичката.
На въпрос кой от тях не би продала за нищо на света изстрелва отговора, без да се замисли: „Мишката! , Много ми е скъпа!“.
„Всъщност и ние сега за пръв път виждаме наведнъж всички гоблени на мама и чак сега осъзнаваме колко много труд е това!“, емоционално призна Ани.
Гостите на изложбата парти цял следобед прииждаха на порции да поздравят рожденичката, а зет й Николай с любов бе поел ролята на оберкелнер, като се стараеше на всички чашите да са пълни, а мезетата – на ръка разстояние.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
