Кандидат-депутатката за Европарламента в два поредни избора – дупничанката Илияна Вакъвчиева, влиза в бизнеса с производство на стандартизирано модифицирано гориво от отпадъци (RDF). Снахата на ексдиректора на ТЕЦ „Бобов дол” Атанас Вакъвчиев, който се опита да осъди електроцентралата заради уволнение без предизвестие, но не успя, през 2019 г. обра преференциите на 3,27% от гласувалите за Партия на зелените, но не успя да стигне до Брюксел. Затова сега тя е решила да се заеме със спорното в световен мащаб производство, за което е избраламестността Елез дере в Дупница. Там върху терен от 6239 кв.м фирмата й „Вак енерджи“ предвижда производство на 13 000 тона RDF гориво годишно, или по 50 тона на ден. В производствената дейност ще се използват различни видове отпадъци, като твърди битови, промишлени сухи и отпадъци от различни търговски обекти. Като входящ материал в инсталацията ще се използват отпадъци от механично третиране (т.е. отпадъци от сортиране, трошене и др.), както и нестандартизирани RDF горива. В резултат на работата на инсталацията ще се получава стандартизиран RDF, т.е. алтернативно гориво, подходящо за използване в различни промишлени производства.
Предлаганата инсталация ще позволява да бъдат отстранени наличните в материала леки фракции, както и други примеси като инертни материали, пластмаса, хартия, стъкла и метали. Линията за производство на стандартизиран RDF ще включва приемен бункер, ситов модул, мобилна високотехнологична машина за отделяне на малки рециклируеми отпадъци, снабдена с барабанно сито, въздуховоди и магнитен барабан, който ще отстранява черните метали от материала.
Според пернишките еколози и специалистите от Басейнова дирекция производството няма да бъде свързано с емитиране на вредни вещества, в т.ч. приоритетни или опасни, при които да се осъществи или да е възможен контакт с водите.
Твърдението им е, че местоположението на имота, както и предвидените дейности в него са изцяло съобразени с нормативните изисквания на българското екологично законодателство, а площадката не е разположена в заливаема територия на естествени водни течения. Емисиите по време на реализация и експлоатация на обекта пък щели да бъдат само ограничени неорганизирани емисии от прах, резултат на товарно-разтоварни дейности на площадката и движението на пътни превозни средства, при което въздухът щял да бъде замърсяван с прахови частици и азотни оксиди, но като цяло очакваните негативни въздействия били с „локален характер” и „минимални”.
Общоизвестно е обаче, че отделящата се пепел от изгарянето на RDF довежда до образуването на 4 до 6 пъти повече пепел в сравнение с изгарянето на въглищата. На теория RDF горивото от отпадъци трябва да е с високи концентрации на хартия и пластмаси, но реално то може да съдържа и други материали с неясен произход, които влошават характеристиките на отпадъчните горивни газове и водят до формирането на хлороводород.
Отношението към RDF горивата е доста полярно. Въпреки европейската директива за използването им преди няколко години ирландски лекари внесоха петиция в Европарламента срещу този тип боклук, защото той е доказано вреден за здравето. Около скандала с внасяните по море отпадъци у нас срещу тези горива вдигна глас и Общественият център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, който от години се занимава с проблема. Миналия месец пък с RDF отпадъците се занимава Столичният общински съвет, където бе обсъждано предложението на група съветници да бъде проведен местен референдум с въпрос „Да бъде ли изградена на територията на Столична община инсталация за изгаряне на гориво от RDF отпадъци?“. Вносителите на идеята са против инсталацията да бъде изградена в София заради опасения от замърсяване.
Не е ясна позицията на дупничани за намерението на бизнесдамата Ил. Вакъвчиева да произвежда RDF гориво на тяхна територия.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
