Годсон Окоро е на 51 години. Роден е в Нигерия, но от 21 г. живее в дупнишкото село Самораново. Идва в България през 1997 г. като футболист на ЦСКА и остава да живее тук.
Репортер на „Струма“ го откри в Самораново, където живее със семейството си, при поредното му идване от Англия, където има строителна фирма. На сладка раздумка на развален български език на центъра на селото Г. Окоро разказа за живота си и за щастието.
– Здравей, Окоро? Как си?
– Добре съм, когато съм със семейството си. Наскоро се върнах от Англия, където се занимавам със строителство, имам фирма. Животът ми минава така ту в Англия, ту при семейството ми в Самораново.
– Защо се засели да живееш в Самораново, а не в Дупница?
– Така решихме със съпругата ми. Тя има къща в Дупница, но купихме апартамент в селото и заживяхме тук.
– Как те приеха местните жители преди 21 г.?
– Добре ме приеха. Имам много приятели тук. Когато и с каквото мога, помагам на хората. Някой закъсал за пари – идва и аз му давам назаем. Среща ме след известно време и ми казва – не мога да ги върна. Аз им отговарям да не ги връщат. Това е от мен.
– Разкажи нещо за себе си на нашите читатели. Кога пристигна в България и защо? Кое те задържа и остана да живееш в Самораново?
– В България пристигнах през далечната 1997 г. От 10-годишен играех футбол в Нигерия. Същата година пристигнах в София да играя в ЦСКА. Играх 6 месеца и се преместих в пловдивски футболен отбор, след това в Разград и в Дупница във ФК „Марек“. В Нигерия получавах много пари като футболист. На 17 г. си купих с мои пари автомобил „Хонда“. Гаджета, приятели… младежки живот. Аз имам четирима братя и четири сестри. Четвъртото дете съм в семейството. Баща ми беше счетоводител, а майка ми, Бог да я прости, почина преди две години, беше магазинерка. Тя беше най-привързана към мен. Казвала ми е, че е имала някаква специална случка след моето раждане, но не знам каква е, не ми е казвала. Името ми Годсон означава „Всичко на Бог“.
През 1999 г. срещнах съпругата си Камелия. Тогава бях футболист на ФК „Марек“. Отидох на рожден ден на едно момиче, Ива се казваше. Там се запознах с Камелия. Имал съм много момичета, но като я видях, усетих любовта. Оженихме се и имаме две дъщери – Нанси, на 21 години, която следва за зъботехник, и другата е на 12 г. Камелия ме грабна с нейната грижовност. Тогава не говорех български. Тя на следващия ден след запознанството ни ми купи разговорен речник, за да се науча да говоря български език.
Съпругата ми работи като директор на Агенцията за социално подпомагане в Бобошево. Тя е бивша национална състезателка на шейни. Дъщеря ми Нанси беше състезател по ски бягане, но се отказа и се отдаде на следването.
– Като каза следване, каква е системата на обучение в Нигерия?
– Децата тръгват на училище на 6 г. Учат 6 години и получават първа степен на обучение. След това учат още 5 г., за да придобият някаква професия. Ако имаш отличен 6 по английски, който е основен език, и 6-ица по математика, може да кандидатстваш за висше образование. Там има надпревара всеки да учи, да получава високи оценки. Всеки се старае да получава високи оценки.
– В Нигерия официален език е английският. Още колко езици са в употреба между племената в държавата?
– В Нигерия има 87 езика, които се употребяват от отделните племена. В държавата има три племена, които я управляват по английски образец. Ние сме били колония на Англия и все още се използва тяхната система на управление, всички племена да са обединени. Има недоволство от това обединение, тъй като има племена, които не желаят да имат общо с други племена. Имат стара вражда помежду си. Аз през 2-3 г. си ходя в Нигерия и чувам какво се коментира. Минаха 100 г. откакто не сме английска колония и си искаме старите порядки. Откъснал съм се от Нигерия. Ходя за по седмица-две, колкото да се видя с роднините си. И там има и бедни и богати, добри и лоши, като навсякъде по света. Основният поминък е нефтопроизводството. Има и диаманти, но залежите са окупирани от англичани, французи…
– С какво се занимаваше, след като приключи футболната ти кариера? Вече си на 51 г.?
– Имам строителна фирма в Англия. Там са и семействата на една от сестрите ми и на един от братята ми. Наемам работници за строителна дейност. Намирам обекти и работят. Наемам български и румънски гастарбайтери в Англия. Те не са от най-трудолюбивите и който не работи, го уволнявам. Надницата на ден варира от 120 до 150 лв., в зависимост от работата, която са свършили. Българите и румънците гледат да изкръшкат, а искат по-високо заплащане. Без работа няма пари. Преди години взех двама-трима души от с. Самораново, те се стараеха и работеха. Ще открия строителна фирма и в България, но няма качествена работна ръка, всеки гледа да се скатава от работа…
– Липсва ли ти Нигерия, родното ти място?
– Как да ти кажа… Аз от млад излязох от дома си и държавата. С близките ми, които са там, говорим по интернет. Аз се чувствам добре навсякъде. В България съм със семейството си. В Англия съм при роднините си… Всички се събрахме на едно място преди 2 г., когато майка ни почина. Имам повече от 30 племенници в Нигерия, деца на моите братя и сестри.
– Като каза, че имаш много роднини, ти водил ли си двете си дъщери да видят къде се е родил баща им и къде е израснал?
– Не, но ще ги заведа да видят Нигерия.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Като футболист в България
Като млад футболист в Нигерия
Със семейството си
Окоро с двамата си братя
