Изминаха 2 седмици от отбелязването на втората годишнина от нахлуването на Русия в Украйна. И сега, след като приключи поклонническото пътуване на западни политици до Киев, заглъхнаха бодрите речи, обещаващи подкрепа до дупка, и спряха да щракат светкавиците на задължителните селфита със Зеленски, мисля си е подходящ момент да се опитам да поразсъждавам върху нещо, което ме занимава от известно време. А именно въпросът какво точно се случва в Украйна. И което е по-важно, да се опитам да си обясня защо се случва? И тук нямам предвид лесния и изглеждащ очевиден на пръв поглед отговор – „ами случва се, защото лошият Путин нападна добрата Украйна“. Иска ми се да се опитам да потърся по-дълбоки и невидими на пръв поглед неща, които може би имат връзка с водещата се вече две години война. Преди да продължа, искам категорично да заявя:
ТОВА, КОЕТО НАПРАВИ ПУТИН, Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И Е НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО.
Както казах обаче, въпросът ме интересува на малко по-дълбоко ниво. И това, което виждам на това ниво много, ама много ми прилича на една… втора Студена война (в момента, в който го написах, осъзнах, че инициалите са същите като на Втората световна война, затова, за да не дърпаме дявола за опашката, нека я наречем новата Студена война. Както и при първата Студена война, от едната страна е Западът. От другата страна обаче освен СССР/Русия сега вече има и един Китай. Икономическата мощ на този Китай днес е несравнимо по-голяма от това, което някога беше СССР. А и е все по-добре въоръжен този Китай. Това е голямата, някой би казал решаващата разлика. По-малка разлика е, че ние, българите, заедно с останалите от Източна Европа този път сме в лагера на Запада. Но иначе отново като че ли се връщаме към света, в който ние (по-възрастните) израснахме. Светът на Брежнев и Рейгън, Желязната завеса, Берлинската стена, оръжейната надпревара и доктрината за ядрено възпиране.
КОГАТО ПРЕЗ 1989-1991 ПАДНА КОМУНИЗМЪТ И СЕ РАЗПАДНА СССР, СИ ПОМИСЛИХМЕ, ЧЕ СТУДЕНАТА ВОЙНА Е ПРИКЛЮЧИЛА ЗАВИНАГИ.
Тогава всички (или поне повечето) наистина повярвахме, че ще последва този така бленуван период на вечен мир. Тоталната доминация на една единствена суперсила – САЩ, изглеждаше сигурна, дори неизбежна. По това време Русия преживяваше хаос и беднотия вътре и немощност и обиди навън. Въпреки че Китай вече беше започнал своите икономически реформи (1978), в последното десетилетие на миналия и първите десет години на новия век страната все още беше много бедна и без геополитическо влияние.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА БЕШЕ НОВИЯТ ХИТ И ВЯРВАХМЕ, ЧЕ ТЯ ЩЕ НАПРАВИ ВСИЧКИ НИ БОГАТИ И ЩАСТЛИВИ.
Кока-кола и холивудските филми ще накарат целия свят да се влюби в демокрацията и да пожелае да я пренесе в своите държави. Американският политолог и социолог Франсис Фукуяма дори написа цяла книга с много претенциозното заглавие „Краят на Историята“. Основната идея на тази книга бе, че демократичният капитализъм е най-доброто и след като сме го постигнали, то това е краят. Въпреки че заглавието и цялата книга бяха доста арогантни, то именно в това наистина вярваха повечето хора през 90-те години на миналия и началото на този век. Да, ама не, както казваше онзи чичко от зората на демокрацията у нас. Всичко това вече
ИЗГЛЕЖДА КАТО ХУБАВ СЪН, ОТ КОЙТО НИ СЪБУДИ ДРЪНЧЕНЕТО НА РУСКИТЕ ТАНКОВЕ, КОГАТО ПРЕКОСИХА УКРАИНСКАТА ГРАНИЦА.
И нищо вече не е същото. Оказа се, че е възможно много народи да искат да пият кока-кола, да гледат холивудски екшъни и да слушат Майкъл Джексън, но категорично да отказват да възприемат идеите на индивидуализма, демокрацията и свободата на словото като основни принципи за управление на своите държави. За съжаление обаче вярата в края на историята явно е била толкова силна, че военните разходи сред страните членки на НАТО драстично паднаха през 90-те и продължиха да падат до 2010. По време на първата Студена война военните разходи на страните членки на НАТО са били около и над 3% от БВП и никога под 2%. В началото на 90-те е първото рязко падане за военните разходи, последвано от още около 20% спад след глобалната криза от 2008.
ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ Е ИМАЛА ХИЛЯДИ ТАНКОВЕ, А СЕГА ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ ИМА 321,
според данните на Military Balance. Спадът на разходите достигна дъното си през 2014 г. – анексирането на Крим от Русия. Тогава НАТО харчи едва 1.47% от БВП за въоръжение. През миналата година само 11 от 32-те страни членки на военния съюз са постигнали целта от 2% военни разходи. Това намаляване на военните разходи на Запада е в рязък контраст със ситуацията в Русия и Китай. По данни на Международния институт за мирни изследвания в Стокхолм (СИПРИ) от 2000 досега Русия е увеличила военните си разходи с 227%! И ако това ви се струва много, чакайте да чуете с колко са увеличили разходите си за въоръжение за същия период в Китай – 566%!!! В годините след падането на комунизма в Източна Европа и рухването на СССР, увлечени в празнуване на победата и безгрижно наслаждавайки се на охолния си живот, хората на Запад забравиха нещо, което древногръцкият философ Хераклит е казал преди повече от две хиляди години: „Трябва да знаем, че
ВОЙНАТА Е ОБЩА ЗА ВСИЧКИ И ЧЕ БОРБАТА Е СПРАВЕДЛИВОСТ, И ЧЕ ВСИЧКИ НЕЩА НЕИЗБЕЖНО ВЪЗНИКВАТ ЧРЕЗ ПРОТИВОБОРСТВО“.
Човешката история в следващите две хилядолетия до голяма степен потвърждава правотата му. Древна Гърция срещу Персия, Рим срещу Картаген, Християнска Европа срещу ислямските калифати, католици срещу протестанти, демокрация и фашизъм, капитализъм и комунизъм. Накъдето и да погледнем, неизбежно откриваме ожесточени сблъсъци между различни видове обществени системи и техните морални ценности. Всеки е убеден в превъзходството на своите идеи и се опитва да ги наложи на останалите. Мирните периоди са тези, в които поради изравнените сили на враждуващите страни предизвикването на конфликт има много висока и потенциално фатална цена и за двете страни. Това ги кара да се въздържат от агресия. Но винаги когато едната страна прецени, че (поради някаква причина) позицията на другата е отслабена, то тя е готова да използва ситуацията в своя полза и да атакува.
ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА, БИДЕЙКИ ТОВА, КОЕТО Е, ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ВЕЧЕН МИР ИЗГЛЕЖДА, МЕКО КАЗАНО, МНОГО СЪМНИТЕЛНА.
Или както директно го е казал Хелмут Карл Бернхард Граф фон Молтке, пруски фелдмаршал (1872), военен теоретик, носител на ордена Голям кръст на Железния кръст: „Вечният мир е мечта, при това некрасива, а войната е част от Божието устройство на този свят. В нея се развиват най-благородните човешки добродетели: смелост, себеотрицание, вярност към дълга и готовност за жертване на собствения живот. Без война светът би потънал в блатото на материализма“. Прусашката откровеност може да звучи прекалено грубо за нашите разглезени и изнежени от продължителния мирен период уши, но това не прави казаното по-малко вярно. Може би това намаляване на военните разходи нямаше да е толкова голям проблем, ако не беше съчетано със сериозни саморазрушителни процеси, протичащи вътре в западните общества. Културната война, която се води в областите на расовите отношения, политическата коректност, социалната справедливост, джендър идеологията и колониализма, подкопава моралните устои на западноевропейската цивилизация.
ГЛОБАЛИСТКИ, ЕКОЛИБЕРАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ ОБЯВИХА ЯВНА ВОЙНА НА ТРАДИЦИОННИТЕ СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ, ПАТРИОТИЗМА, РЕЛИГИЯТА, БЯЛАТА РАСА, НАЦИОНАЛНАТА ГОРДОСТ.
Вместо повишаване на бойната готовност и военните си умения, американската армия (гръбнакът на НАТО) се зае с политики за приобщаване на жени и хора с нестандартна сексуалност в редиците си. През 2022 година повод за подигравки по цял свят стана снимка на Рейчъл Левин, трансджендър, адмирал от американската армия (мъж, който се самоидентифицира като жена), заедно с трансджендър заместник помощник-секретар по ядрената енергетика на Съединените щати, Сам Бринтън на прием във френското посолство в Съединените щати в чест на годишнината от Деня на Бастилията. Разбира се, Русия не пропусна възможността да се възползва от абсурдната ситуация и представителят на руското външно министерство Мария Захарова коментира в своя Telegram снимката, като написа: „Отговорете си честно на въпроса: това ли са ценностите, които сте готови да внушите на децата си?“. В социалните мрежи хит стана вицът, че вместо усилено да тренират точна стрелба, китайските и руските войници просто били обучавани да наричат с грешни местоимения американските трансджендър войници. Училищата и университетите на Запад са вече напълно превзети от преподаватели с радикални леви и дори социалистически убеждения.
Според проучване, проведено през 2023 г. от студентския вестник на Харвард The Harvard Crimson, по-малко от 3% от преподавателите там се определили като консервативни, а 75% като либерали. Ученици и студенти биват индоктринирани да мразят собствената си страна, историята на Запада е представена като ужасен низ от кървави завоевания, колониализъм, робство и насилие от белите мъже над жените и останалите малцинства.
ПОСТИЖЕНИЯТА НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ СЕ ОМАЛОВАЖАВАТ, ДОВЧЕРАШНИТЕ ГЕРОИ И ПРИМЕРИ СА ОПЛЮТИ.
Статуи на Христофор Колумб, Уинстън Чърчил, Леополд II (крал на Белгия през 19 в.), президентите Рузвелт, Линкълн и дори на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон бяха осквернени, повалени или дори премахнати от тълпи мразещи Запада и неговите ценности. За проблемите на образованието говори и американският историк Нийл Фъргюсън, който смята тоталната реформа на висшето образование за задължителна, ако Западът не иска да загуби тази Студена война.
„Трябва реформа на образованието. Не може то да бъде оставено да се води от хора с леви убеждения, за които историята на Запада е история единствено на робство, експлоатация и колониализъм.
ИМА НУЖДА ОТ РЕФОРМИ И НОВИ УНИВЕРСИТЕТИ, КОИТО ПОСТАВЯТ НА ПРЕДЕН ПЛАН ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ИНДИВИДУАЛИЗМА И СВОБОДНОТО ОБЩЕСТВО“,
съветва Фъргюсън. В България засега това не е голям проблем (все още), но имах възможността лично да се убедя в дълбочината на пораженията върху съзнанието на учениците в Канада. Миналия месец брат ми (който живее в Торонто) ми изпрати домашното на неговата дъщеря. Тя е на 13 години, родена и израснала в Канада. Заданието им е било да измислят идея за книга и да напишат първата страница. В това, което тя беше написала, ставаше въпрос за общонародно празненство по повод на специален празничен ден. Направи ми впечатление следното изречение: „Всяка година окачваха цветни банери, продаваха нови продукти и организираха шествия, всичко това в името на починал вече човек, който бе унищожил една цивилизация, за да построи друга (уж по-добра)“. В моето съзнание това веднага предизвика асоциации с комунизма и жестокото избиване на милиони в името на една измамна утопия (уж по-добра). Бих могъл дори да доловя леки даоистки нотки за това колко безплодни са напъните на амбициозните социални реформатори да подобрят обществото. Оказа се обаче, че за дете, учило история в канадско училище, това е метафора за „лошия“ бял човек от западноевропейската цивилизация, който е откраднал земите на „добрите“ индианци, които според учителите на тези деца са имали цивилизация и наука. Нямам нищо против северноамериканските индианци, но все пак това са народите, които дори колелото не са били открили. Да учиш децата да мразят собствената си страна е много глупава политика.
Живях 9 години в Гуанджоу, Южен Китай, и мога да ви уверя, че там в никое училище не ги учат, че трябва да се извиняват на виетнамците, понеже в миналото настъпващите от север китайци са ги изтикали от областите около Гуанджоу и са ги принудили да се оттеглят в днешен Виетнам. Напротив, завоеванията и разширенията на Китай, постигнати от предците им, са повод за гордост и самочувствие сред китайците.
Според историка Фъргюсън другата задължителна промяна, която трябва да се случи, е в икономиката.
„ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ БЕЗ ИКОНОМИЧЕСКА МОЩ ЗАПАДЪТ НЕ МОЖЕ ДА НАДДЕЛЕЕ НАД ТОТАЛИТАРНИТЕ ОБЩЕСТВА.
Трябва да се приключи с разточителните фискални политики и да поставим икономиките си на здрави, прагматични основи. Иначе ние не заслужаваме да надделеем. Не спечелихме първата Студена война случайно. Не беше просто шанс това, че падна Берлинската стена. Победата не беше очевидна, можеше да се случи и обратното. Трябва да влеем нова енергия в пазарната си икономика, за да имаме нужните средства да надделем в тази Студена война“. Което означава, че трябва да се приключи със самоубийствената политика за климатичните промени. Евтината и надеждна енергия е задължителното условие, без което не може да има силна икономика. Изкуственото оскъпяване на енергията заради безумните въглеродни квоти оказва допълнително негативно въздействие върху вече отслабените заради идиотските Ковид политики на Европейския съюз икономики. В период, в който Китай строи нови и нови въглищни централи (през 2022 са издавали по 2 нови разрешителни за строеж на седмица), Западът хвърля милиарди за дотации на непостоянната и скъпа вятърна енергия и фотоволтаици. Всичко това го прави все по-слаб и по-уязвим. А както казахме по-рано, всяко отслабване на позицията на едната страна е много вероятно да породи конкретни враждебни действия от другата. Горчивата реалност е, че
СВЕТЪТ Е ВЕЧНА БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ, КОЯТО НЕ ТЪРПИ ВАКУУМ. КОГАТО ЕДИНИЯТ ОТСТЪПИ, ДРУГИЯТ НАСТЪПВА.
Студът превръща водата в лед, топлината топи леда. Силният огън изблъскава мрака, но когато факлата не гори толкова ярко, тъмнината се завръща. Същият принцип до голяма степен важи и за човешките общества. Това, естествено, не остава незабелязано от противниците на западната демокрация – Русия и Китай. Не са малко политическите коментатори, които смятат, че ако президентът в Белия дом беше друг и политиките на Запада не бяха това, което са, то тогава Путин най-вероятно не би посмял да нахлуе в Украйна. Това, разбира се, са само спекулации, но не мисля, че са лишени от логика. И Китай, и Русия определно не са фенове на западната демокрация и биха използвали всеки удобен случай да отбележат точка в своя полза в новата Студена война. На всички тези, които се чудят
КАК МОЖЕ ХОРАТА В РУСИЯ ДА ПОДКРЕПЯТ „УЖАСНИЯ“ ПУТИН И ЗАЩО НЕ ИСКАТ ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ В ДЪРЖАВАТА СИ,
предлагам обяснението на Константин Кисин. Той е руснак, който на 11 емигрира в Англия, където в момента е политически коментатор. „Единственият път, когато руснаците експериментират с демокрацията, е периодът между 1991 (рухването на СССР) и 1999, когато Путин става министър-председател, а после и президент. Този период е един от може би най-травматичните периоди в живота на руснаците, живеещи днес. Период на тотален хаос и масова престъпност. Ако днес ти си университетски преподавател с престижна работа, утре ти си продаваш покъщнината на улицата. Децата ти са били в училище и всичко, което е трябвало да правят, е да се учат добре, да отидат в университет, за да си осигурят прилична работа. Изведнъж синът ти е пратен да се бие в Чечня, а дъщеря ти е проститутка. Толкова бързо и внезапно се промени обществото. Обществото просто се сгромолясва. Всичко, което си имал и постигнал в живота си – изведнъж го няма. И Путин масово се възприема от хората в Русия като човека, сложил край на хаоса. Той идва, приключва войната в Чечня, справя се с терористите, стабилизира икономиката на страната. Така че, ако това, което идва в съзнанието ти, като чуеш „демокрация“, е периодът на 90-те, защо по дяволите би искал тези времена да се върнат?“. И ако в Русия поне има някаква многопартийна система (колкото и да е несъвършена тя), то в Китай има тотален политически монопол на комунистическата партия, съчетан по уникален начин с известна икономическа свобода, която позволява това икономическо равитие, пред което всички ахкаме. Това, което не се вижда на повърхността обаче, е, че китайската икономика е прекалено зависима от политиката. Да се очаква завой към демокрация в Китай е в най-добрия случай наивно. В Китай си нямат Хераклит, но пък си имат Суън Дзъ, автора на прословутия наръчник „Изкуството на войната“, който между другото се изучава във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт. В него може да прочетем следното:
„ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА СЕ ГОТВИ ЗА МИР, ПО ВРЕМЕ НА МИР СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА“.
Може да сте убедени, че китайските ръководители отлично знаят и със сигурност следват този съвет. И ако приемем, че нито Русия, нито Китай скоро (въобще някога) ще възприемат западния модел на либерална демокрация и имайки предвид думите на Хераклит и Суън Дзъ, според мен най-разумното нещо, което Западът би трябвало да направи, е да се подготви максимално бързо и максимално добре за бъдещия конфликт. За съжаление изглежда сме забравили най-важния урок от първата Студена война, а именно: трябва да имаш възможност и готовност за надеждно възпиране (на противника). Преди две години Западът нямаше възможноста надеждно да възпре Путин и сега
ПО ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ПЪРВАТА „ГОРЕЩА“ БИТКА ОТ ТАЗИ СТУДЕНА ВОЙНА, УКРАЙНА, ЩЕ БЪДЕ ЗАГУБЕНА.
Материал на CNN от този понеделник започва със следното изречение: „Русия изглежда е на път да произведе близо три пъти повече артилерийски боеприпаси от САЩ и Европа, което ще е ключово предимство за очакваната нова руска офанзива в Украйна по-късно тази година“.
При сегашния курс на развитие на нещата изглежда, че скоро ще се наложи да се скючи сделка с Путин, при която окупираните вече източни части на Украйна и Крим ще останат под някакъв вид контрол от Русия. Това безспорно ще бъде тежък удар по самочувствието на Запада и НАТО. Но в политиката, както и в спорта, понякога загубите са по-ценни от победите. Най-важно е как реагираш на тях. Ако Украйна се превърне в повратен момент и Западът се върне отново към здравия разум, даде предимство на реалния икономическия растеж пред идеологическите утопии, увеличи военните си разходи, започне да учи децата си да познават, ценят и се гордеят с постиженията на западната цивилизация, то тогава има надежда. Защото съм твърдо убеден, че ценностите, чрез които поколения наши предци са изградили тази велика цивилизация, ще помогнат на нас, техните наследници, да защитим и запазим постигнатото.
ИВО СТАНОЕВ
