Управителят П. Занев: За последните 10 месеца през „Пирин“ сякаш е минало цунами, футболистите са били лъгани и обиждани, дължат им се много пари
Консултантът В. Елезов: Някой е пътувал до Якутск с фактури от бензиностанция в Марикостиново, от лиценза ни делят 150 000 лв.
Новите-стари шефове на орлетата направиха вчера шокиращи разкрития за финансовия батак в най-обичания клуб в Югозапада. Управителят Петър Занев, който до миналия септември беше част от предишното ръководство, представи екипа си в лицето на легендата Петър Михтарски, който поема функциите на спортно-технически директор, административния консултант Велислав Елезов, директора на школата Радослав Митревски и пресаташето Йордан Грозданов. От представените данни за /не/свършеното от предните управници лъха на далавери, саботаж и некомпетентност. Близо 150 000 лв. делят „Пирин“ от лелеяния лиценз за професионалния футбол, избирателно изплащане на заплати, разходи в хиляди левове за командировъчни, пропуснати ползи с хиляди евро от трансфера на Марсел Бибишков в „Ювентус“, пренасочване на средства от таксите в ДЮШ по други направления са само малка част от изнесените факти за завареното наследство в „Пирин“. Надеждите за оцеляване са свързани с евентуалното финализиране на преговорите с мистериозен благодетел, който проявява интерес да поеме благоевградския клуб в най-оптимистичен срок до края на месеца. В противен случай отборът ще доиграе сезона със собствени юноши, което вещае сигурна раздяла с елита и пропадане в някое от долните нива на футболната йерархия у нас.
П. Занев: Закъсняхме с тази пресконференция, защото искахме да направим първо нещичко и тогава да говорим. Заварихме клуба в тежка ситуация. Реално бяхме притиснати до стената и макар още да не бяхме назначени официално, ние работехме, за да могат да се проведат последните двете срещи – както на юношите, така и на първия отбор. Това е моят екип, с който ще работя. Досегашният директор Николай Петрунов в момента е в болнични, има здравословен проблем човекът. Предстои ми разговор с него да му съобщя моето решение. Няма какво да кажа, преди да съм говорил с него. Той също работеше като доста хора в клуба, без да му бъде плащано. Водя преговори с още един човек, който да е връзката между школата и мъжкия отбор, но който няма по никакъв начин да е във финансова тежест на клуба. Акцентът ще падне изключително върху работата в ДЮШ, защото това е единственият път и начин „Пирин“ да излезе от тази ситуация. Появиха се информации как школата се разпада, как първият отбор се разпада… По време на моя предишен 8-месечен мандат в клуба две момчета отидоха в чужбина, а в момента и двамата не са тук /б.а. Васил Христов и Марсел Бибишков/. Едното, което отиде под наем в „Торино“, се върна през лятото, започна подготовка, изигра няколко контроли, но предното ръководство го свали при юношите. Шест месеца не му платиха нищо и по негова жалба клубът е даден на Инспекцията на труда, а в същото време ни убеждаваха, че приходите на „Пирин“ са повече от разходите. И сега това момче, което можехме да доразвием и да изкараме пари от трансфера му, вече е свободен агент и нещо повече – след сигнала му в Инспекцията на труда оттам имаме препоръка до месец март да се издължим на всеки служител в ОФК „Пирин“. Искам да подчертая, че това е прецедент как за десет месеца две дружества – акционерното и общинското, са в тежка финансова ситуация. Правим всичко възможно и по силите си да стабилизираме нещата. Категорично заявявам, че това е пръв и последен път, в който се занимаваме с господина преди мен. Държа да подчертая, че в момента тече одит в дружеството за последните 3 години. Това, което стана в клуба, не е моят начин. Не мога да мълча, защото когато си замълчаваш, ти ставаш съучастник. Ще посоча някои фрапиращи неща. При положение че тези хора знаят финансовото състояние на дружеството, в периода септември-октомври фонд „Работна заплата“ на футболистите се увеличава с 15 000 лева месечно чрез анекси. Завишава се възнаграждението дори на играч, за когото е ясно, че си тръгва след Нова година. Това е безумие, просто нямам думи. И вместо да си заровят главите в пясъка като щраусите от срам, постват хвалебствени слова за себе си, поставят си високи оценки, пророкуват как клубът ще се разпадне. Свършеното през тези 10 месеца след оттеглянето на Пол Белогур си е чиста проба цунами. След моето напускане през септември са вършени много неща в ущърб на клуба. Заварихме месечен бюджет в размер на 206 хиляди лева само за заплати на треньорите в ДЮШ, за първия отбор и администрацията. Успяхме да го намалим на 165 хиляди, но дължимите суми са много големи. Другото, което направихме, е да задържим основния състав, а с напускащите футболисти се разбрахме по взаимно съгласие. Чест им прави, че преглътнаха своето его, отказаха се от част от парите, от премии също, квартири, които от 5 месеца не им бяха плащани. Били са лъгани, обиждани, когато са си търсели правата. Дължат им се по три заплати, а те са изискуеми до края на март, когато трябва да получим лиценз. Те обаче ни влязоха в положение, разсрочихме плащането и ще бъдем коректни към тях. Другото нещо, което свършихме, е, че платихме заплатите за октомври и ноември. Основна тема за нас и основна цел е да намерим собственик на отбора. В преговори сме и се надяваме най-късно до края на януари да имаме резултат. Вратата на клуба е отворена широко за всеки желаещ да помага, без значение дали е от Благоевград, или от някъде другаде. Готови сме за пълна прозрачност, предлагаме точните цифри, какво има да се дава, какво да се получава. Спрямо това дали ще се договорим за нов собственик, ще определи и бъдещия ни път. Ако имаме финансова стабилност, запазваме отбора, надграждаме и в продължение на 8-9 месеца чистим задълженията. Ако не успеем с преговорите, освобождаваме се от скъпоплатените футболисти и продължаваме с преотстъпени играчи и собствени млади кадри. Момчетата няма никаква вина, това трябва да се каже ясно. И аз доскоро съм бил футболист и всеки гледа да отиде на по-добро място като заплащане, ниво на отбора, грижи се за своето бъдеще и за изхранването на семейството си.
Никакви преговори не можем да водим с играчи, докато не им бъдат погасени обещаните и договорените пари. Примерно украинците, които си тръгнаха, имат да взимат общо премии за над 20 000 лв. Тиражираният интерес към Максим Ковальов все още е в сферата на спекулациите. За него няма постъпила никаква оферта досега, а той си има действащ договор до лятото с фиксирана откупна клауза.
Иска ми се да засегна и темата за стадиона, която вълнува напоследък феновете. На нас още повече ни се иска да разполагаме с модерно съоръжение. Тепърва се очакват различни програми за финансиране, както и държавата обяви. Виждаме една Сърбия, която в 10 големи общини направиха нови стадиони за много милиони милиона евро. Там обаче се намеси държавата. Ние като клуб ще изискваме и преразглеждане на телевизионните права, ще търсим начин за построяването на стадион. Но пак казвам – цел №1 в момента е спасяването на „Пирин“. Ще бързаме бавно. Аз съм сигурен, че когато стабилизираме отбора, има начини чрез държавата, чрез бизнеса, чрез Министерството на спорта да се намери общ език и диалог, в който град като Благоевград заслужава или подобрение на сегашния ни дом с изграждане на допълнителна трибуна, или намиране на място за нов стадион. Не може обаче държавата да остане безучастна. За последните 4 години „Пирин“ е платил над 3 милиона лева данъци. Футболните клубове са сред най-големите данъкоплатци. Трябва да се направи така, че част от тези средства да остават в самите клубове – като целеви. Когато построиш нещо, тези средства ти се връщат, или не ти ги взимат, за да построиш. Оптимист съм, че в един хубав ден това може да стане, но няма да се случи за месец, два или три. Но трябва да се започне отнякъде.
В. Елезов: Имахме надежда, че този одит на клуба ще бъде вече готов, но не е, като причината е чисто човешки фактор – здравословен проблем на главната счетоводителка. Най-фрапантните неща, които излизат наяве, са по три направления – първо, зловредна некомпетентност, която води до финансови загуби, второто е конкретни актове на антиклубна политика и финансови злоупотреби, и третото е чист саботаж. Първата точка касае случая с Марсел Бибишков. Тук не става въпрос за изпуснати пари от трансфера, ако той би имал професионален договор с „Пирин“, а е стряскащ самият факт, че не му е предложен документално. Това води автоматично до загуба на 50 хиляди евро, което е компенсация на ФИФА за развитието на млад футболист. По международните правила, когато един играч навърши 16 г., клубът е длъжен да му предложи професионален договор. Това не е направено и води до решението на световната централа, че в случая на „Пирин“ пари не се дължат. За справка – бившият клуб на този футболист ще получи около 120 000 евро. Нямам думи да определя това бездействие, тази некомпетентност. Достатъчно е било само да се напише един имейл: „Г-н Бибишков, предлагаме Ви за хикс години хикс пари, останете в клуба и подпишете договор“. Това ще бъде достатъчно „Пирин“ да вземе полагащата му се компенсация. Има и други начини да се докаже, че този футболист е представлявал интерес за нашия клуб, който му е плащал премии при победни мачове под формата на стипендия. Ако някой беше сигнализирал ФИФА за това със съответния документ, щеше да бъде взето под внимание и тези пари щяха да дойдат в клуба.
Второто направление според мен е по-ужасяващо от първото, престъпление е спрямо „Пирин“. В последните три месеца създаваме прецедент в българския футбол. За клуба се състезават двама състезатели, които играят редовно мачове, а в същото време имат подписани предварителни актове за разтрогване на договорите по взаимно съгласие, т.е. тези футболисти от 1 януари са свободни агенти. Подписани са на 20 октомври. Намерихме бланките, а и момчетата потвърдиха, че са ги подписали. Ще се постараем да бъдат унищожени с тяхно съгласие. Фрапантното в случая е, че това може да е станало по две причини – едната е, че са били обещани на друг клуб да отидат там без пари, а другата е да отидат в друг клуб, но срещу комисиона за посредника. За последните седем месеца забелязахме една тенденция – представени фактури за горива. Направих си труда да изчисля, че някой е пътувал до Якутск и се е върнал обратно. Става дума за 2740 лева, а още по-любопитното е, че повечето от фактурите са от бензиностанция в Марикостиново. Това са категорично нерегламентирани разходи и след излизане на резултатите от одита ще бъде потърсена отговорност за тях. Бих нарекъл въпросния пътник същински Магелан.
Стигаме и до умишления саботаж. Веднага след избирането на новия кмет първата работа на предната управа е да се напише докладна до градоначалника какви средства са нужни да се довърши първият дял от първенството нормално. В нея са описани оставащите мачове на юношите и мъжете. От общинската субсидия са преведени 7 хиляди лева, но отиват за други разходи, а не за покриване на въпросните мачове. Добре че Занев извади пари от джоба си и предотврати конфузната ситуация. Имаме протокол от Инспекцията по труда по случая с Васко Христов. Но другото важно е, че от юни месец насам в „Пирин“ се е плащало избирателно. За месец юни имаме 14 човека, приоритетно млади футболисти, на които не са платени възнагражденията. За юли са 12 души, като пак мнозинството е от млади играчи. За август бройката нараства на 20, за септември са 18. Да не говорим, че има външни договори с хора, които работят за клуба, на които не се е плащало може би от август. Имаме сведения от счетоводителката и касиерката по отношение на таксите на децата от школата през последните 12 месеца. Отчетените суми в клуба варират от 1700 лева за месец юни и стигат до 12 200 лева, платени за октомври, което навежда на няколко проблема. Първият е самата събираемост, т.е. нередовното плащане. Вторият проблем е, че оттам има отчитани пари по други направления. Но най-дразнещият е, че в списъците, които са ни предоставени от ръководството на школата, има деца, които са от порядъка на 20 процента и от тях не са събирани пари. Разбираемо е да има социално слаби или дошли от региона, нуждаещи се от финансово облекчение, но там фигурират имена на момчета от Благоевград. Това прилича на „такса комфорт“. По най-груби изчисления буферът, който липсва за получаване на лиценза за професионалния футбол в момента, е в размер на 20 000-25 000 лева месечно, или до края на юни това прави около 150 хиляди. Това е сумата, която по всяка вероятност трябва да осигурим. Предстоят ни разговори с най-големия кредитор – НАП, защото осигуровки не са плащани от септември.
П. Михтарски: Аз ще отговарям за спортно-техническата част, приоритетно в първия отбор, но ще помагам и на Ради Митревски в школата с опита, който имам. Надявам се да си свършим работата през очертаващата се тежка пролет и да оцелеем. Дано гръбнакът на отбора се запази и същевременно да разчитаме и на нашите юноши. Има настроение сред момчетата, което дава основание да вярвам, че ще успеем да останем в Първа лига, което е най-важно. Очаква се от новото ръководство да намерят достатъчно финансови средства и да надградим състава, но всичко ще зависи от клубния бюджет. Аз по принцип в „Пирин“ никога не съм имал договори, сега е подготвен такъв, остава само да се подпише. В „Пирин“ всички сме преходни. Утре ще съм аз, след мен ще дойде друг…
СТОЙЧО СТОИЦОВ
Докато тия плазмодии и пиявици управляват Пирин, аз на стадиона няма да стъпя. Ае уа!