Със завръщането на „Беласица“ в професионалния футбол на „Царя“ пристигна и чужденец. Игор Фелипе дос Сантос Бастос е роден на 10.02.1995 г. в Рио де Жанейро, играе като централен нападател, последният му клуб е „Сао Раймундо“. Висок е 185 см, тежи 80 кг и е поредният кариока, който ще опита да остави следа в историята на комитите. Това вече в началото на ХХI век с успех направиха сънародниците му Вава, Ду Бала, Маркиньос, Жулио Цезар, Диану, Диней и още половин дузина футболисти от родината на Пеле. След като „Бела“ изпадна в трайно заточение в аматьорската група, практиката с привличането на иностранци логично замря. Последният бразилец, играл за петричани преди няколко сезона в ЮЗ Трета лига, беше Матеус Казарото в само няколко мача.
– Игор, добре дошъл в Петрич. Разкажи ни за първите ти впечателния от града, от „Беласица“…
– Благодаря, чувствам се добре. Градът е хубав, тих и спокоен. Щастлив съм да бъда тук, където съзирам отлична възможност да доведа кариерата си до едно ново ниво. Все пак не съм дошъл на разходка, а да вкарвам голове. Имам известни проблеми с адаптацията, доволен съм, че треньорът усети това и ми даде още няколко дни да пренастроя биологичния си часовник, преди да се захванем за същинската работа.
– Знаеш ли, че солидно число бразилци са били сред лидерите на тима, докато беше в елита?
– Не само в „Беласица“ и в България, но в Европа и в целия свят нашите футболисти са сред най-котираните. От тези, играли в Петрич, познавам единствено Маркиньос, който заедно с българския ми мениджър Милен Николов ме насочиха към този клуб.
– Кажи ни нещо за себе си, за семейството ти в Рио…
– Имам една сестра, двама братя и двама прекрасни племенници. Щастлив съм с голямото си семейство, от братята само аз тръгнах по пътя на професионалния футболист, другите двама са в бизнеса. Имам любовта на моята съпруга Джойс и обичта на близките ми, всичко това ми дава сили да вървя по пътя си и да сбъдна мечтите си.
– Кога започна с футбола?
– Знаете, че в Бразилия, още когато проходим, топката се превръща в най-добрия ни приятел. Аз не съм изключение, а първия си мач в професионалния футбол изиграх на 18 години за ФК „Америка“. Това е отборът, на който почти по същото време президент стана Ромарио – футболна мега звезда от планетарна величина, световен шампион от 1994 г., когато още не съм бил роден. Бащата на Ромарио беше фен на отбора и в негова памет той помагаше, преди да го оглави. После играх за „Мадурейра“, „Артсул“, „Атлетик“, но в гранда „Флуминенсе“ беше най-уникалното преживяване в живота ми, редом до звезди като Фред, Дарио Конка, Тиаго Невес…. После играх за косовския „Лирия“, преди да се завърна в „Сао Раймундо“.
– Спомена Косово, значи не за първи път пробваш късмета си в Европа…
– Така е, това е второто ми идване на Стария континент. През сезон 2020/21 г., за два месеца между януари и март, бях в „Лирия“ /Призрен/ при треньора Наджи Шенсой, който е добре познат в България и в частност в Петрич, където, както разбрах, е преминала част от кариерата му. В Косово ми потръгна, в 5 мача вкарах 3 гола, но пандемията от Ковид-19 настъпи сериозно и трябваше да се прибера в родината си. Заиграх отново за „Сао Раймундо“, с който спечелихме наскоро за втори път след 2020 г. шамионата на щата Рорайма. Изиграх няколко мача, отбелязах важни голове по пътя към купата и ето ме тук. Дошъл съм да играя футбол и да вкарвам голове. Знам, че „Беласица“ ще бъде новак във Втора лига, но предвид историята на този клуб съм сигурен, че с моите колеги ще се справим. Искам час по-скоро да преодолея часовата разлика, да навляза в ритъм и очаквам с нетърпение дебюта си.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
Н. Шенсой: Има дълга крачка, играе добре с глава, ментално е много силен, трудно се нервира и излиза извън релси…
Потърсихме бившия наставник на бразилеца Фелипе, познатият на всички петрички фенове Наджи Шенсой. Футболният интелектуалец веднага откликна от Истанбул, където живее от дълги години. „Поздрави на всички мои приятели в Петрич, които отново ще се наслаждават на професионален футбол с любимия им „Беласица“. Считам, че Игор може много да помогне в „Б“ група на моя бивш клуб, първият, който поведох в елита на България като старши треньор. Фелипе е добър нападател, типичен таран. Въпреки че е висок близо 190 см, изобщо не е бавен за ръста си, има дълга крачка. Важното е, че не е индивидуален тип играч, по-скоро е идеален за колективна игра. Силен е в персоналните единоборства, умее да играе и с гръб към вратата. Знае как да гардира топката, играе добре и с глава. Ментално е много силен, трудно може да се нервира и да излезе извън релси. Това са моите впечатления от малкото време, в което работихме заедно в моя роден град Призрен. Още веднъж голям поздрав на Петрич и успех на „Беласица“, коментира ексцентричният и винаги пунктуален косовски специалист.
