Новият наставник на „Вихрен“ Ив. Василев: Треньорите не трябва да пискат срещу формули и формати, спуснати отгоре, а да работят професионално…

Ивайло Василев е новият наставник на „Вихрен“, който замени на поста Емил Велев-Кокала. 35-годишният столичанин поема детелините броени дни преди началото на първенството в третия ешелон, което тази година ще се провежда по нов формат с 2 групи по 11 и последващи плейофи. За задачите пред него и щаба му, за непосредствените проблеми, изискващи светкавични решения, разговаряме с младия специалист, който понатрупа опит в професионалния футбол с отборите на „Спортист“ /Своге/ и „Левски“ /Лом/, а сега дебютно се впуска в дебрите на футболния Югозапад.

– Честито назначение, г-н Василев. Публична тайна е, че кандидатите за поста старши треньор на „Вихрен“ не бяха малко, сред спряганите имена имаше такива на успели и доказали се наставници, поне на ниво Трета лига, как се стигна дотам, че Вие да бъдете избраният?

– Първо, благодаря за посрещането. Ще започна с това, че искрено се надявам проектът, който е заплануван от ръководството на „Вихрен“, съвместно с общината, да бъде изпълнен от всички хора, които работим за клуба. Сега на въпроса – не зная кой за какво е бил спряган, но аз получих обаждане от Георги Бачев и това, което ме грабна, убедих се, че гледаме и мислим в една посока. Целта е да се подобри инфраструктурата, да се промени начинът на работа в школата, да се внесат нови методики на работа на всички нива. Всички тези неща ми допаднаха доста и не се поколебах да приема предложението.

– Имахте нелоша кариера като футболист, защо решихте да спрете само на 25 години?

– Това е интересна история в моя живот. Докато бях футболист  в „Академик“ Сф, следвах и в НСА. Преценявайки ситуацията в онзи момент, сметнах, че треньорството е моето поприще, че искам да се развивам в тази посока и така дойде решението да приключа с футбола като състезател.

– Поемайки „Спортист“ едва на 33 г., се превърнахте в най-младия треньор у нас начело на професионален отбор. Не само спасихте закъсалите шоколади, но и ги класирахте в зона, близка до баражите за елита. Защо при идентична ситуация не успяхте в Лом?

– Всичко в този живот е опит. В Лом не се получиха нещата, но аз съм си направил изводите за бъдещата ми работа. Не тая никакви лоши спомени от престоя си в този отбор, благодарен съм на ръководството за гласуваното доверие.

– Да се върнем в настоящето. В условията на остър цайтнот, само в една двустранна игра ще трябва да решите казуса с половин дузината чужденци, трениращи във „Вихрен“, предвид ограниченията за използването им в Трета лига, наложен от БФС?

– За всеки един треньор не е добре ситуацията, в която съм и аз в момента –  времето не достига, първенството започва скоро, не си водил ти подготовката, не си селектирал ти отбора, но пък смелите обичат предизвикателствата. Ще окомплектоваме състава по най-добрия начин, надявам се на помощта на Георги Шейтанов, една емблема във футбола, който отдавна помага на „Вихрен“ и  има цялостна визия за състоянието и качествата на всеки наш футболист. Разбира се, ще разчитам и на помощта на останалите ми колеги в щаба.

– В момента групата е около 30 души, предстои серозна редукция, която обаче трябва да съобразите и  с изискването около футболистите до 23 г., пак според новата наредба на централата…

– Да, ще процедираме умно, гледайки в перспектива, по начина, по който вече обясних.

– Поне ментално, вече сте вътре в кухнята на Трета лига. Вашият коментар за новия формат?

– Ние, треньорите, които желаем да работим професионално,  трябва да сме адаптивни към всякакви формули и формати, спуснати отгоре. Ако кажа, че не съм ок, нищо няма да се промени, нали? Не трябва, казано на жаргон, да пискаме, а да се приспособяваме и удвояваме усилията си.

– Има ли конкретна директива, спусната от ръководството на „Вихрен“ пред Вас?

– За малкото време, през което съм тук, се убедих, че новите ми работодатели са изключително амбициозни. Вече стана дума, че ни предстои много работа около преструктурирането на цялостната клубна дейност на всички нива, после можем да говорим за конкретни цели. Къщичката ще започнем да строим отдолу, което означава от ДЮШ, за да може тя да произвежда млади футболисти, които да бъдат интегрирани с успех в представителния тим. Ако целият клубен механизъм работи както трябва, несъмнено ще дойдат и резултатите на първия отбор.

Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *