Иван Топузов отново е в играта, след като бе далеч от футболните терени през последните 3 г. по обвинение в манипулиране на мачове заедно с бившия изпълнителен директор на „Банско“ Йордан Баряков и бившия си съотборник в топ курорта под Тодорка Любомир Витанов. Месец преди края на 2021 г. тримата бяха оправдани от съда и роденият в Добринище ексзащитник прие поканата на своя съгражданин и добър приятел Борис Галчев да стане негов асистент в треньорския щаб на козлите. С Ив. Топузов разговаряме за преживения кошмар и за бъдещите му планове.
– Едва ли е нужно да те питам как се чувстваш, след като паднаха обвиненията срещу теб за черно тото?
– Чувствам се страхотно. Облекчен. Това, което стана с нас, беше, меко казано, несправедливо. До последно бях убеден, че ще се стигне до оправдателно решение, така и се случи, с пояснението „поради липса на доказателства“.
– Как изкара тези 3 години, в които траеше съдебното производство?
– Бяха много тежки години, няма да влизам в подробности. Как може да бъде, когато си обвинен несправедливо. Най-много се радвам заради моето семейство. Най-голямата ми болка бе заради тях. Болеше ме и за това, че съм извън терена, далеч от любимата игра. Затова и радостта ми от това, че бяхме оневинени и справедливостта възтържествува, е голяма.
– Нека се върнем в началото на сагата по случая, когато чу обвиненията?
– Това бе истински шок за мен, за Любо Витанов и Йордан Баряков. Никой никога не си е помислял подобно нещо. Кошмарът започна през януари 2019-а. Тогава бяхме на подготовка в Сандански с „Банско“. Новината бе тиражирана в новините и пред цяла България бяхме представени едва ли не като най-големите престъпници. Виждаха в нас най-черните хора. Обвиненията буквално ни сринаха. Лично аз изпаднах в депресия и се изолирах от хората. Лошото в случая бе, че в търсене на сензации се тиражираха неверни неща за нас, например, че сме били под парична гаранция. Тогава аз бях с отбора, Любо си беше в Гоце Делчев, а Данчо Баряков вече се беше оттеглил от ръководството на клуба. Не пожелавам и на най-големите си недоброжелатели да изпитат и да преминат през това, което се струпа на нашите глави.
– Как все пак се стигна до това обвинение?
– Не искам да се впускам в детайли около съдебното производство. В крайна сметка има неща, които само компетентните лица, натоварени с правомощия по случая, могат да коментират. Ще кажа само, че в основата на тези обвинения бе един човек, чието име дори не искам да споменавам. Все още не проумявам как съдът въобще допусна по подобни обвинения да образува дело. Оказа се, че този същият човек се е възползвал от името на отбора да си уреди треньорски стаж в „Еспаньол“. Дали съвпадението е било съзнателно, или случайно, не мога да кажа. Радвам се, че след всички премеждия, през които преминахме, справедливостта възтържествува.
С легендата, близък приятел, Б. Галчев
– Усещаш ли все още подозрителните погледи на хората, след като случаят нашумя?
– Това бе едно от нещата, които също много ми тежаха. Гледат те хората, нищо не казват, но подозрението, недоверието в очите им са по-страшни от всякакви думи. Сега, след съдебното решение, нещата са различни. По-важна беше безрезервната подкрепа на най-близките ми хора – моето семейство, което заедно с мен премина през целия този ад, на най-добрите ми приятели Борис Галчев и Петър Галчев, които от първия до последния момент бяха неотлъчно до мен и нито за миг не се усъмниха в моята правота.
– Как преминаваше времето ти далеч от любимата игра?
– Опитах се да не се отдалечавам съвсем от футбола, занимавах се с поддръжката на стадиона в родното Добринище, но не е същото, като да си на терена. Не можех да играя, нямах право да седя на пейката, да помагам на отбора. Съдът не го забраняваше, но правилниците на БФС не разрешаваха. За мен това беше непонятно, имайки предвид, че тогава защитникът на „Левски“ Давид Яблонски, който по същото време беше съден по подобни обвинения, продължаваше да играе. Оказа се обаче, че в България и още две други държави в Европа имат по-рестриктивни футболни закони и спират състезателните права при подобно разследване. През трите години поне прецених кои са истинските ми приятели, кои са хората, на които мога да разчитам. Имах време да обмисля много неща и да ги анализирам.
– Имаше ли колебание да приемеш поканата да се върнеш в „Банско“ като част от треньорския екип? – Винаги съм искал да се занимавам с футбол и не съм си представял своя живот без него. Приех поканата с радост, защото хората показаха доверие, показаха, че ме ценят. За мен това бе нещо голямо, защото по-голяма част от кариерата ми е протекла в този отбор, имал съм незабравими емоции, тук са спомогнали за формирането ми като личност, винаги съм се чувствал като у дома си.
– Приятелството с Борис Галчев вероятно също е натежало за съгласието ти?
– Разбира се, че това също оказа своето влияние. Той е човек, с когото ще отида и на края на света. Невероятна личност, с много големи познания във футбола, които се опитва да реализира като треньор. Все пак е играл на високо ниво дълги години и е видял немалко. Удоволствие и чест е за мен да съм в неговия екип и да му помагам да приложи концепцията си, а и самият аз да науча нещо.
– Какви са очакванията ти за предстоящото ново начало?
– Ако говорим за това дали ще продължа да играя, смятам, че ще бъде трудно след трите години отсъствие от терена, а и когато човек е на 38, нещата стават още по-трудни. Липсва ми игрова подготовка и практика. Нетърпелив съм да се видя в новото амплоа. Очаквам да се трудим много, за да направим „Банско“ по-добър отбор, а и аз самият да се развивам. Иска ми се да забравя по-бързо кошмарния период и неприятностите да останат зад гърба ми.
– Треньорската кариера ли е посоката, в която искаш да продължиш?
– Това е моето желание и заради това поднових треньорския си лиценз. Планирам да премина и към следващото ниво още тази година.
Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
