Борислав Кьосев-Боце е роден в София преди 44 г. Започва да тренира от 6-годишен и преминава през всички юношески формации на „Левски“, като е неизменна част и от съответните национални гарнитури. След казармата играе за малко във „В“ група, а с екипа на „Академик“ /Свищов/ в „Б“ група изиграва последния си мач, след като разбира, че не е орисан да играе голям футбол. Отдава се на треньорството, започвайки в школата на ДИТ, преминавайки впоследствие в академията на сините от Герена. Продължава да трупа опит начело на „Спортист“ /Своге/, „Оборище“ /Панагюрище/, гарнитурите в ДЮШ на ЦСКА 1948 и първия отбор на авиаторите, откъдето броени дни след раздялата се озова във „Вихрен“, който пък току-що беше освободил наставника си Николай Николов-Чезето. С новия предводител на еделвайсите, който притежава лиценз „УЕФА-А“ лиценз, разговаряме преди решителните мачове в битката за промоция във Втора лига.
– Г-н Кьосев, лесно ли се стигна до назначението Ви начело на „Вихрен“?
– Получих обаждане от Константин Динев с покана за среща. На нея обсъдихме ситуацията и приех по няколко причини. Първо ми хареса желанието му „Вихрен“ да влезе във Втора лига, но не само това, а впоследствие да се атакува най-високото ниво на родния футбол. Второ, предложи ми много добри условия за работа, което никак не е за пренебрегване в нашата ветровита професия. И трето, но не последно място, защото според мен треньорът трябва непрекъснато да се развива, а не да не губи време в очакване на голямата оферта, която така може и да не дойде.
– Докога е договорката ви с Коко Динев?
– Нямаме нещо фиксирано като срокове и дати. Нека да вкараме тима при професионалистите, после ще седнем и ще обсъдим евентуално продължение на съвместната ни работа.
– От Ефбет лига слизате две нива по-надолу. Трудна ли е адаптацията при аматьорите?
– Адаптирам се в момента, не е лесно. Но пък за футболистите би трябвало да е по-добре, защото имам по-високи изисквания и като ги изпълняват, ще им е по-лесно по пътя, който сме поели заедно.
– От малкото време, през което сте в Сандански, как оценявате шансовете на „Вихрен“ да триумфира в края?
– Ако става дума за шансовете ни спрямо основния конкурент „Кюстендил“, те са 50:50. И двата тима разполагат с опитни футболисти. Това, което ме притеснява, е, че сякаш опонентите ни имат по-лесна програма в оставащите кръгове.
– Кои са възловите мачове и има ли отборът право на грешка?
– Всички мачове за нас са финали оттук нататък. Можем да сбъркаме веднъж, ако, разбира се, и „Кюстендил“ сбърка някъде. С оглед ситуцията в челото на таблицата сме длъжни да извлечем максимума от директния сблъсък, който вече чука на вратата.
– Ако смени статута си през май, отборът определено се нуждае от подсилване за Втора лига?
– Със сигурност тимът има нужда от подсилване на 3-4 позиции, но не обичам да говоря за нещо, което не се е случило все още. Нека нещата да се получат, варианти за селекция има много. Отсега ми звънят футболисти, желаещи да играят в Сандански при професионалистите – мои бивши играчи и други, с които не съм работил. Това, което мога да обещая, е, че ако „Вихрен“ влезе във Втора лига, няма да е еднодневка там, а ще бъде над средното ниво.
– В 7 от 11-те пролетни мача дотук съставът е бил в ролята на догонващ. Дразни ли ви тази тенденция и как ще я промените?
– Много неща ме дразнят, ако трябва да съм честен. Може би защото идвам от Ефбет лига, а там качеството и изискванията са други. Разполагам с добри и опитни футболисти, някои от които са се оставили на инерцията в аматьорския футбол. Сега ще им дам малко тяга, за да могат да се върнат към най-добрите си години. От резултатите в двата мача дотук, откакто приех предложението да поема отбора, съм доволен, но към играта имам сериозни резерви и ни предстои доста работа.
– Като наставник на юноши и във всички нива на родния футбол къде Ви е било най-трудно и най-интересно?
– В Ефбет лига, без съмнение, е хем най-трудно, хем най-интересно и вълнуващо. От друга страна, аз съм така устроен, че искам да побеждавам навсякъде. И в юношеските мачове ми е било напрегнато и съм приемал всичко на живот и смърт, така е и сега във „Вихрен“.
Разговаря
СТАНЧО СТАНЧЕВ
