Името на Саша Симеонович като вариант за треньор на „Беласица“ се завъртя в публичното пространство преди 10-ина дни, когато ексуправителят на комитите Венко Папалюгов призна, че е съществувала такава възможност в хода на мандата му. Така или иначе, назначението на 44-годишния сърбин с български паспорт вече е факт и новият наставник на бяло-червените отговори на въпросите на вестник „Струма“.
– Добре дошли в Петрич, г-н Симонович. Вие ли избрахте Петрич, или „Беласица“ Ви избра?
– Благодаря, сигурно изборът е взаимен. След раздялата си с „Ботев“ /Гълъбово/ имаше неофициални запитвания от 5-6 отбора от Втора и Трета лига, но до нищо сериозно не се стигна. След като приех да работя във вашия град, значи всичко е наред и това е важното в момента.
– С какво се занимавахте в периода, в който бяхте без отбор?
– В София имам собствена школа за индивидуални тренировки с деца, ангажиментите към тях запълваха времето ми. Идваха деца от „Левски“, ЦСКА, „Славия“, работехме с 2-3 деца наведнъж с акцент върху индивидуалната техника. Сам определях часовете за работа с малките, родителите бяха доволни, защото когато са в отборите си, където са повече малките футболисти, треньорът им няма възможност да отдели такова внимание на детайлите. Сега спирам с тази работа, защото изцяло съм концентриран върху задачите си с „Беласица“.
– Разкажете нещо за семейството си?
– Имам 3 деца, с тях и съпругата ми Даниела живеем в София вече 18 години. Дъщеря ми Анастасия е на 21 г., студентка е втора година в НБУ, специалност „Администрация и управление“. Освен сръбски и български, владее отлично английски и испански и вероятно в тази посока ще се развива. Големият ми син Лазар е на 18 г. и върви по стъпките на баща си. Започна с футбола на 5 години, премина през школите на „Славия“, ДИТ и „Левски“, отскоро е в школата на „Елит“, където тренира при Бисер Хаздай, който, както знаете, преди време бе треньор в „Беласица“. Ще видим, след края на учебната година ще умуваме дали да не го взема с мен в Петрич, за да учи и тренира футбол тук. По-малкият ми наследник, Страхиня, е на 11 г., но той пък се увлича по науките, спортът не му е страст.
– Голът срещу „Ливърпул“ за 2:2 с екипа на сините ли е звездният миг във футболната Ви кариера?
– Това е незабравима емоция, пред 45 хиляди на стадион „В. Левски“ навръх 3-ти март. Година по-късно същият този тим начело със Стивън Джерард спечели Шампионската лига в Истанбул в спиращ дъха финал срещу „Милан“, след като изоставаше с 0:3 на полувремето, но стигна до 3:3 и триумфира при дузпите. Чувството, че си играл срещу тим от подобен калибър, гали егото, разбира се. Иначе при дебюта си за „Левски“ вкарах за победата над ЦСКА, после с екипа на „Локомотив“ /Мездра/ вкарах двата гола за равенството 2:2 в последния есенен кръг с червените на Димитър Пенев, няма да описвам какви и колко СМС-и получих от привърженици на „Левски“, които на следващия ден победиха „Пирин“ и изместиха вечния съперник от първото място. Впоследствие отборът от „Герена“ удържа аванса си и начело с Емил Велев спечели последната си шампионска титла на България. Вкарал съм голове на всички отбори от тукашния елит по мое време, само на „Левски“ не успях, не че не съм искал.. Ценни спомени, които топлят сега, когато не съм на терена.
– В Сърбия обаче не станахте шампион, после успяхте с „Левски“ у нас?
– Влязох в мъжкия футбол на 18-19 години. Юноша съм на „Раднички“ /Ниш/, който ме преостъпи на „Железничар“. С този отбор влязохме в тамошната „Б“ група, на 19 години вече бях капитан. Последва трансфер в „Арис“ /Солун/, където останах 2,5 години. Играх рамо до рамо с Йоргос Харистеас, Траянис Делас, Сава Кофидис… Върнах се у дома в „Обилич“, който току-що бе станал шампион, там изкарах 4 незабравими сезона. Играхме заедно с Габриел Радойчич, който впоследствие игра с успех за комитите, вкарваше доста. После вече знаете, Славолюб Муслин пое „Левски“ и ме взе при него, защото познаваше качествата ми. Влагах се във всеки мач, независимо за кой отбор съм играл, точно това липсва на сегашните младежи.
– След „Левски“ идва и санданският период. Как Ви приеха във „Вихрен“?
– Коко Динев е един от най-точните ръководители, с които ме сблъска съдбата. Говоря като почтеност и отношение. С него се договорихме за някакви пари при идването ми, след 4-ия месец по негова инициатива заплатата ми бе удвоена. Просто е преценил, че си върша работата. Бяхме добър отбор, завършихме в горната част на таблицата, доколкото си спомням. Сега обаче сантиментите са загърбени, мисля изцяло за работата си в „Беласица“. Уточнявам го, защото знам за пословичното футболно съперничество между Сандански и Петрич.
– Какво се „счупи“ в отношенията ви с ръководството на „Ботев“ /Гълъбово/, където потеглихте с „летящ старт“ като треньор в мъжкия футбол?
– Нека това си остане между двете страни. Аз практически си свърших работата, след като запазихме мястото си във Втора лига. Въпреки многото кадрови проблеми, свързани с контузии на ред основни футболисти. Ред обстоятелства наложиха раздялата.
– Роден сте в сръбско градче с габаритите на нашия град. Очаквате ли бързо да се адаптирате?
– Вече казах, че идвам да работя. Не обичам показността, не съм актьор или певец. Треньор с „А“ лиценз съм и с голямо желание за израстване. Знам, че в Петрич има левскари и цесекари. Искам всички те заедно да застанат зад „Беласица“, техният роден тим. Искам да върнем публиката в този несъмнено футболен град, преживял много около футболния терен. Това ще стане само със себераздаване от страна на младите момчета, които ще имам удоволствието да тренирам. Когато феновете са убедени, че си оставил сърцето на терена, се прощават и загуби. Аз обаче съм максималист, ще преследваме успеха във всеки мач, това, което мога да гарантирам, е, че няма да вършим половинчати работи. Другата седмица започваме с момчетата, ще имам достатъчно време да преценя кой може да ни свърши работа и кой не, кои от тях подлежат на развитие. Ще трябва да видим как ще спазваме наложените мерки, по колко души ще можем да тренираме. Футболистите ще трябва да забравят живуркането, държа на дисциплината и себераздаването във всеки един момент, без значение дали става дума за тренировка или официален мач. Тези принципи съм следвал през цялата си кариера, затова сигурно, след като тръгнах от Трета сръбска лига, успях да стигна до националния отбор.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
С. Симонович бе определен за най-добрия чужденец у нас за сезон 2002/03 г. /сн. 1/. Исторически кадър с президента на “Обилич” – турбо фолккралицата Ц. Величкович /сн. 2, вляво/. Семейство Симонович на бала на дъщерята Анастасия в София преди 2 г. /сн. 3/. Симонович преди секунди е вкарал на “Ливърпул”. Покойният Г. Марков /вляво/ и Е. Топузаков първи поздравяват голмайстора /сн. 4/. Саша пази отлични спомени от престоя си в Сандански /сн. 5/. Начело на “Витоша 13” С. Симонович изпревари школите на всички водещи отбори в столицата и стана шампион /сн. 6/.
С. Симонович бе определен за най-добрия чужденец у нас за сезон 2002/03 г.
Исторически кадър с президента на „Обилич“ – турбо фолккралицата Ц. Величкович /вляво/
Семейство Симонович на бала на дъщерята Анастасия в София преди 2 г.
Симонович преди секунди е вкарал на „Ливърпул“. Покойният Г. Марков /вляво/ и Е. Топузаков първи поздравяват голмайстора
Саша пази отлични спомени от престоя си в Сандански
Начело на „Витоша 13“ С. Симонович изпревари школите на всички водещи отбори в столицата и стана шампион
