В един момент реших да не работя за друг, в лицето на държавата, защото не се отплаща подобаващо, но минаваш през кански мъки, за да направиш един земеделски блок, имах сделка за три декара и половина, бяха 42 човека да подпишат, разказва Тодор, който е бил служител и в Общината
Двадесет и пет декара ранни череши и 60 дка гръцки сортове кестени. Това са градините на Тодор Караиванов от Сандански, които е направил преди 4 години. Преди да се захване със земеделие, е бил полицай, работил е и в Общината.
„Винаги сме имали градина, не е да не знам какво да правя. Земеделието е застъпено в нашия край. Но в един момент реших да отговарям сам за себе си, да не работя за друг, в лицето на държавата. Не се отплаща подобаващо и реших да пробвам друго амплоа“, разказва за себе си и потвърждава българската максима – като почне да остарява, всеки става земеделец.
Спрял се на тези култури по две причини. Първата е по-топлият климат, който предразполага отглеждането на ранни череши, чиято изкупна цена е двойно по-висока от тази на късните. Но се случва и тук да ги хване повратният мраз, падат слани в неподходящ период. Затова е втората култура – кестенът. Късна е, по-лесна е за отглеждане в сравнение с черешата, има по-малко обработки. Пък насаждения с бадеми, лешници, орехи има доста направени у нас.
„Реших да пробвам нещо по-различно. Досега пазарът е само от диворастящи дървета. Използваме изложения като това, за да се запознаем с хората, да представим продукцията си. Отсега започвам да пробивам за след 2-3 години, когато ще имам повече количества. Надявам се да намерим пазари“, споделя Тодор пред bgfermer.bg.
Други стопани с професионални кестенови градини в страната Караиванов не познава. Знае за човек в Петрич, който тепърва започва. Овощарят се надява и други да се присъединят. Ако дойде още някой, да сме трима-четирима, ще можем да направим сдружение, ще търсим общи пазари. Както Кюстендил е известен с черешите, защо не Сандански и Петрич да станем с кестените.
Това е районът, в който кестенът вирее естествено. Между другото в Петричко, както и в Брежани, всяка година се провеждат фестивали на кестена. Горите на Беласица и северния склон на Пирин са известни с вкусните си диворастящи кестени. Но няма професионални градини, берат ги от планината. „Береш до 10 кг, като от тях 3-4 кг изхвърляш, защото са негодни, с червеи и т.н., това е разликата с обгрижвания кестен. Иначе като техника и отглеждане няма нещо особено, като при ореха е“, уверява Караиванов.
Главният вредител
при кестена е хоботникът. Той се развива от 400 метра надморска височина и нагоре. Градините на Тодор Караиванов са в по-нисък диапазон, нямат естествен враг от насекомите. Като сорт използва „Морони” за опрашител и „Вольотика” – за момента от него няма по-добър сорт откъм вкусови качества, смята той.
Друг възможен риск, продължава Караиванов, при кестена е мастилената болест, която в цяла Европа няма лечение. Правят се опити, използват се едни стари препарати, дават временен ефект, но борбата си остава трудна.
Но пък ако намериш здрав разсад и си опазиш градината, защото това е гъбично заболяване, и ако няма как да се разпространяват спорите, печелиш. Ако ли пък се зарази, след време цялата градина ти заминава. Без значение колко години са минали – две, три, пет, десет, петнадесет, може дървото да стане голямо и от долу до горе да изсъхне.
„Моите са млади насаждения, в момента са на 3 години и половина – и черешите, и кестените са садени по едно и също време. Черешата влиза в плододаване 80%. На петата година вече влиза в силата си. Докато кестенът е бавноразвиващо се дърво, сега има плод, но не е в промишлени количества, за които сме го садили, берем по малко. Вече към петата-шестата година влиза в плододаване по-сериозно, като пълното плододаване е както при ореха – след десетата година. И оттам нататък колкото повече напредва в годините, толкова повече дава“, разказва стопанинът.
Въпреки че все още няма голяма реколта, Тодор Караиванов продължава с идеите за растеж. Тази зима се е наканил да засади още 35 декара. Питам го има ли къде и подемаме
болната тема на земеделците –
поземлените отношения
„За да окрупниш, един земеделски блок да направиш, минаваш през кански мъки”, дава Тодор пример със себе си: „Имах сделка за три декара и половина блок, бяха 42 човека да подпишат сделката. Това направиха с нашата „страхотна“ поземлена реформа – да тръгне някой да се занимава сериозно и да не може да си окрупни един блок”, обобщава Тодор и ни сравнява с близка Гърция. „Всичко е с канали, с вода, отвсякъде минава ток. Тук, у нас, е борба, за да направиш 100 дка блок, трябва да направиш 30-40 сделки. Всичко в Югозападна България е по 2 дка, по 3 дка, максимум 10“.
„Когато се заемаш с такава култура като кестена, която е вековно дърво – 200-300 години достига, не можеш да рискуваш. Не гледам корнишони или домати, за да взема нива под наем и догодина да се преместя другаде. Това го засаждаш и остава за внуци, правнуци, праправнуци и т.н.“.
Тодор Караиванов има три деца в училищна възраст. За тях отсега обмисля какъв да е вариантът на преработка на кестена, за да има добавена стойност. „Имам 2-3 години да помисля какъв продукт да разработя. Ще имам достатъчно суровина. Не си заслужава с такива количества да не затвориш кръга, смята той. Защо да давам готова суровина, след като мога и аз да го направя.
Варианти има. Един от тях е кестеновото брашно, което се използва в кулинарията за подобрител. В Гърция имат много рецепти с кестени в сладкарската промишленост и защото културата е доста застъпена и се търси, там се развиват и откъм сортове.
Кестенът е много богат на хранителни вещества и в същото време е диетичен, защото засища. Хубава култура е, ще видим как ще се оцени”, дава надежди Тодор за България.
Изкупните цени
„Изкупната цена на черешата при масово производство е ниска. И не толкова ниска като цена, а въпросът е, че се е увеличил много разходът за работна ръка. В момента между 70 и 80 ст. на кг търсят за бране. Второ, вдигнаха се много цените на препаратите, горивото няма какво да го коментираме. Всяко нещо „изяжда“ от цената, докато плодът излезе на пазара“, коментира Караиванов.
Той обяснява, че с ранни череши се постига малко по-висока цена, ако не те хване мразът. Ако опазиш реколтата, има смисъл да отглеждаш ранни череши. „За да не се бориш с цената след 25 май, когато зреят по-късните сортове у нас. И да е 3 лева продажна цена, като сложиш 80 ст. за бране, остават 2,20 лв., от тях като сложиш 1,20 лв. разходи – все едно продаваш за 1 лев“, пресмята фермерът.
„6,50 лв. средна цена се хваща за ранните сортове череши. Но тази година имаше повратни мразове, нямах много череши. Две години подред като ти измръзнат дръвчетата, както при мен, ако на третата имаш и разделиш цената на 3, пак ти идва 2-3 лева черешата. За това имам две култури, една ранна – пролет и началото на лятото, и една късна. Поне при кестена няма опасност от измръзване. При него цените са постоянни. Тази година повтори миналогодишната, въпреки че разходите са в пъти по-високи“, споделя опита си Тодор Караиванов.
