Ако утрешния ден някой изкара на държавния зрелостен изпит „Слаб” /2/ или „Среден” /3/, но пък стане прекрасен човек, това прави ли го по-лош от другите, които са получили високи оценки?, задава риторично въпроса си класният ръководител на 6 „б“ клас
Димитър Лазаров е на 37 години, от Кресна. Основното си образование получава в СУ „Паисий Хилендарски“ в родния си град, след което завършва специалност „Секретар-администратор“ в ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград. През 2011 г. придобива бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по химия и физика“ в Югозападния университет. Две години по-късно се диполомира като магистър по „Национална сигурност – публична администрация“, а от миналата година има и педагогическа правоспособност за учител по „Човекът и природата“.
12 години е работил като счетоводител във Великобритания. От 2020 г. е учител по физика и химия в училището в Кресна и е класен ръководител на 6 „б“ клас.
Тази година Д. Лазаров заслужи приза „Любим учител“ в единадесетото издание на конкурса на вестник „Струма“. Оказа се, че наред с разностранните интереси, младият учител е много интересен събеседник и със сигурност има какво да каже за преживяванията в училище, защо химията и физиката са трудни за мнозина ученици, какво трябва да се промени в българското образование…
- Г-Лазаров, как Ви приеха учениците при постъпването Ви? Виждайки млад и нов учител, опитаха ли се „да Ви се качат на главата“?
- Със сигурност го имаше и този момент. Когато дойдох на работа, ме „хвърлиха директно в дълбоките води“. Казаха ми, че ще съм класен ръководител, и то на 11-и клас. Няма да забравя първите дни. Знам, че сега, като го прочетат, тогавашните ми ученици ще се смеят, но при влизането си в класната стая коментираха, че изглеждам много строг и все едно съм сърдит на абсолютно всички. В началото се опитваха по свой си начин да се възпротивяват на всичко, което им казвах, изисквах от тях. Бях наясно, че идвам в неподходящ момент, защото и на тях не им е било приятно, че две години преди да завършат им сменят класния ръководител.
Още по време на първия час на класа им обясних, че аз не съм против тях, а съм с тях, и ние заедно първим по този път.
Смея да твърдя, че намерихме път един към друг, и ми беше много мъчно, когато се разделихме. Ще призная, че самият аз на моменти се чувствах като ученик. Бях навсякъде с тях, за завършването ходихме на екскурзия в Турция.
Няма да забравя как ме поканиха за абитуриентския си бал.
Влизам за час на класа и какво да видя – в стаята няма никой, само един ученик. Питам го какво се случва, а той ми обяснява, че е станало нещо, има проблем и трябва бързо да изляза навън. Хващам го ръката, тръгваме надолу по стълбите и на двора. Там учениците бяха разпънали един огромен плакат, димки, а при нас тези работи ги няма, не сме канили нашите учители по такъв начин. Аз се разплаках тогава. До ден-днешен си пазя бележката покана. Действително дванадесетокласниците много ме разчувстваха, разбрах, че сме станали едно семейство. И сега, макар че всеки тръгна по своя път, продължаваме да се чуваме, поддържаме връзка, имаме си и група, с която си пишем. А ако трябва да съм честен, именно тези ученици, на които за пръв път бях класен ръководител, в голяма степен ми помогнаха да се справя с предизвизвикателства, колебанията дали да остана, защото в началото ми беше много, много трудно.
- Всъщност Вие започвате работа като учител точно по време на Ковид пандемията?
- Беше много тежко и трудно. Трябваше в движение да се уча на много неща, включително и как да работя с „Тиймс”/б.р. платформата на МОН за онлайн обучение/. Дойде ми идея да направя „облак”. Идвах в училище, правих опити, заснемах ги и качвах, за да мога да си предвам уроците, понеже не знаех по какъв друг начин могат да се случат нещата. В резултат на това създадохме много добра страница и ежемесечно получаваме покани от по 2-3 училища да им гостуваме и да правим опити.
- Да, но физиката и химията не са сред предпочитаните предмети. Как успявате да мотивирате учениците, пишете ли двойки?
- Аз съм като всеки учител. Пиша двойки, понякога се налага. За мен е важно и се стремя да науча учениците да не възприемат дадената оценка като някакво клеймо, отпечатък, който ще остане завинаги. В есето, което изпратих до вас за участието си в конкурса, акцентирах и на въпроса: ако едно дете не може в даден момент да се справи, да отговори например на 30 въпроса, то това прави ли го по-лош, по-слаб ученик от другите. По същата причина съм разколебан и за матурите. Няма как в един ден, точен ден и час ние да оценим знанията на децата, които са учили 12 години в училище. И ако утрешния ден някой изкара на държавния зрелостен изпит „Слаб” /2/ или „Среден” /3/, но пък стане прекрасен човек, това прави ли го по- лош от другите, които са получили високи оценки?
Иначе да, пиша и слаби, и добри оценки. Що се касае до мотивацията, аз имам предимство пред всички останали колеги, защото мога да правя опити. Няма как да се направи опит по български език и литература, по математика също трудно биха се случили нещата, но специално по химия и физика тук, в училище, правим много опити и децата се впечатляват. Аз винаги им казвам, че самите опити не са някакви фокуси или магии. Те имат своето логично обяснение, закономерности, но за да ги разберат, трябва да имат необходимите знания. Старая се във всеки час, било и за нови знания, да вмъкна опит, който да ги „грабне“, и по този начин да привлека вниманието на учениците. Според мен точно това е „ключът към успеха“ и начина да направим химията и физиката по-достъпни и интересни.
- Химията или физиката е по-трудна?
- И двата предмета са интересни. Що се касае до трудността, ще споделя думите на моята учителка по математика в 6-7 клас, които няма да забравя. Тя ми казваше, че ако решавам задачи по математика и нямам грешки, то това означава, че задачите са лесни, което не е правилно. Тоест винаги трябва да има елемент на предизвикателство и по- трудни задачи, за да може това да те мотивира. Обяснявам същото и на моите ученици – ако решават задачи по физика или пишат химични уравнения и не допускат грешки, значи нещата са много лесни
- Тоест, Вие ги мотивирате, като им „вдигате летвата“?
- Да, пробваме се. Не при всички успявам, но при повечето се получава. Искам да кажа, че в нашето училище имаме много добри ученици. Жалкото е /казвам жалко от гледна точка на учителя/, че след 7 клас една част започват да търсят перспектива на други места, кандидатстват основно в гимназии в Благоеград, но от друга страна, се радвам, защото така имат възможност да се развиват в различни профили и професии. А за успешните възпитаници на СУ „Паисий Хилендарски“ в Кресна мога да говоря много. Миналата година започнахме една прекрасна инциатива – да каним периодично успели хора, завършили нашето училище. Гостуваха ни актьори, известни футболисти, в това число и Кирил Десподов. Той учреди стипендия, с което всяка година ще отличава най-изявения ученик.
- Лично аз много се впечатлих от създадения от Вас Клуб по фотография, още повече че не съм чула подобни занимания да се провеждат в друго училище.
- И аз не съм чул. Фотографията ми е хоби повече от 20 години. Грабна ме заради химията и физиката. Разбира се, допреди 10-15 години /преди фотографията да стане дигитална/ имаше повече химия, но за сметка на това сега физиката е по-тясно застъпена и присъства много от учебния материал, най-вече от изучаваното в 7-ми и 8-ми клас. Често пускам мои фотографии в различни конкурси. Има доста международни списания и вестници, които публикуват мои неща. Много обичам да правя снимки с дрон, там има още повече физика – кинетична, потенциална енергия… и е много интересно.
Та на въпроса за клуба. Няколко години преди да се прибера окончателно, ми се обади директорът тогава г-н Иванов. Сподели, че в училището са провели анкета и много от учениците са изразили желание да се занимават точно с фотография. И понеже знаеше, че се занимавам с това, ме попита има ли начин и как да се реализира тази идея. Аз си дойдох за кратко и поставихме основите, а от 2020 г. заниманията се провеждат всяка година. Има голям интерес. Училището ни е с около 330 ученици, а когато излизаме да снимаме, сформираме група с по 50 деца. Най-често ги извеждам над училището, снимаме пейзажи, уча ги да „летят“ с дрон и както казах, да съчетават фотографията с химията и физиката /б.р. – тук, за да онагледи думите си, г-н Лазаров пуска клипчета. На тях е заснето как ученици от Клуба по фотография правят опити в училищната лаборатория и обясняват всеки един детайл от заниманията си/.
Сега започнахме и нова инциатива. Тази учебна година ще честваме 100-г. юбилей на нашето училище. Във връзка с това предложих под мотото „През погледа на учителя” всеки ден да качвам по една снимка от училищния живот, като се започне от 15 септември.
Не мога да не споделя и друг факт. Изключително горд съм, че в четвъртък /б.р. – 23.11./, когато дойдох за церемонията по награждаването, ни съобщиха, че единадесетокласник от нашето училище и от клуба е на второ място в националния конкурс „Да уловиш мига“, в който са участвали близо 160 млади фотографи. Така че този ден започна и завърши с приповдигнато настроение
- Споделихте, че учителят не само учи учениците си, но и самият той се учи от тях. Вие лично какво научихте от Вашите ученици?
- Да бъда по-търпелив. Това е първият урок, който научих от моите ученици. Прави ми впечатление, че голяма част от учениците /може би поколението е такова/ са по-малко търпеливи, на моменти са първосигнални, инстинктивни. Така че и в този аспект взаимно се учим. На моменти, в дадени ситуации си броя до 5-6, преди да кажа нещо. Старая се да предам това и на учениците, за да може, когато говори някой, да излезе един добър продукт, а не да остане неразбран и хората отсреща да се чудят какво точно си искал да им кажеш.
- Вие сте строг учител, пишете двойки, а в същото време с учениците сте като второ семейство. Как постигате този баланс?
- Най-важното, според мен, за един учител е да не показва границата между това да е строг и добър /разбира се, според критериите на децата/, но тази граница да я има. Учениците правят опити „да се качат на главата” на всеки един учител. Но когато има съответна реакция, те се усещат и спират. Така че трябва да я има границата – да покажаеш, че си добър с тях, но в същото време учителят е авторитетът и човекът, който определя правилата.
- Като млад човек, наскоро постъпил в системата, не мога да не Ви попитам какво мислите за започналата реформа – дигитализация в образованието.
– Много харесвам дигиталните неща, които се случават. Преди около две седмици бяхме на работно съвещание в Благоевград за „дигиталната раница”. Аз самият в работата си се опитвам да внедрявам всички или възможно най-много нови неща.
– Възнамерявате ли да разработите урок за „дигиталната раница”?
– О, аз вече разработих два, в момента подготвям трети. Работя активно в тази посока, макар че тръгнах малко отзад напред, защото се самоподготвих, тоест се самообучавах, но човек, иска ли, намира начин и го прави.
А ако говорим за това, което не ми харесва, или ще се изразя така – може да се помисли, е свързано с материалната база, техническото обезпечаване, така че всички училища да разполагат с необходимите условия и ресурси. Познавам колеги, които от гледна точка на училищния бюджет едва смогват да направят по някой опит.
В тази връзка мисля, че колкото по-бързо се реализира концепцията във всяко училище да се изгради СТЕМ център, толкова повече нарастват шансовете ни да „задържим” децата и да насочим вниманието им към природните науки, математиката.
- Мнението, което изразихте за СТЕМ центровете, възможността за правене на опити, онагледяването до голяма степен, дава отговор и на следващия ми въпрос: защо младите хора не искат да учат природни науки? Да не говорим, че миналата учебна година физиката бе избрана за втори ДЗИ по профилиращ предмет от 9-има зрелостници в областта, а химията от 3-ма.
- Не знам какво да кажа. Това е наистина жалко, страшно, и само по себе си означава, че едва 12 души, излизащи от системата на средното образование, биха били склонни /макар че това не е много сигурно/ да станат учители по физика и химия. Нежеланието да се изучат тези науки тръгва от училище. Ако не се правят опити, а се дават само „сухи” формули, то тях това не ги „грабва”, не ги заинтригува по никакъв начин. И обратното – при опитите и лабораторните упражнения учениците сами достигат до извода защо се случва даден процес, реакция, явление… Затова си мисля, че СТЕМ кабинетите ще са „ритник” – казвам го в положителния смисъл на думата за това след 10-15 години да има бум на учители по физика, химия и биология.
- А трябва ли, според Вас, нещо да се пипне в учебните програми по тези предмети? Има ли нужда материалът да е по-разбираем за учениците?
- Учителят може да променя начина на представяне. Разбира се, има заложени учебни програми, които следваме, но се дава възможност учителят да интерпретира, да представя нещата през собствената си призма, за да е интересно на децата. Ето сега например идвам от час в 10-и клас. Горихме за наситени и ненаситени разтвори. Когато им го покажеш, те ще го разберат. Но ако учителят предаде урока само като теория, учениците няма да го усвоят. Така че всичко е навързано, в това число и учебните програми. В началото, когато дойдох и взех да си избирам учебници, установих, че за 8, 9, 10 клас част от написаните неща са на изключително висок, академичен стил. Докато в Англия обучението по химия и физика е свързано основно с практика.
– Тоест, пак опираме до въпроса за онагледяването на материала?
– Точно това е! Другото, което ми прави впечатление, е, че във Великобритания, поне в района, в който бях, имат единни учебници. Тоест може да преподаваш по един или най-много да избираш измежду два учебника. А не измежду 10, да не кажа и повече издателства, както е при нас. И какво се случва? Постъпва осмокласник от друго населено място и започва да обяснява, че не разбира, не е учил еди-какво си. Това, което искам да кажа, е, че ако има само един учебник или изборът е сведен до два, то нещата ще са много по- лесни. Ще споделя и нещо друго. В нашето училище/ б.р. и в други, където училището е единствено за населеното място/ реализираме една паралелка след 7 клас и учениците трябва да изберат профилиращи предмети, които да изучават във втори гимназиален етап /11 и 12 клас/. Аз вече три години подред имам ученици, които готвя за кандидатстудентски изпит по химия. И защо?
– Защото нямате профил „Химия”, а и за двама-трима желаещи няма да се сформира група за профилирана подготовка.
– Точно така! Половината от класа избират география, друга част – английски език… но има един-двама, които искат да учат химия. Аз тези ученици не мога да ги оставя, искам да им помогна, да ги насърча. Именно по тази причина отделям от времето си и учим дори и през лятото. Ето сега например имам ученичка в 12 клас, която иска да кандидатства химия. Лошото е, че тя е учила химия до 10 клас, а в момента вземаме материала за 11 и 12 клас.
– Може би трябва да се даде по-голяма възможност природните науки да се изучават като свободно избираем предмет.
– Да. Пак ще кажа: избират се география и английски или други профили, но остават едно-две деца, които искат да учат природни науки, но нямат тази възможност. И после защо нямаме учители по химия и физика? Ами защото системата го прави така. За две години те се демотивират, откъсват се от химията и физиката и дори да искат да продължат, да кандидатстват това, трябва да наваксат в 11 и 12 клас, за да могат да се явят на изпит.
- Г-н Лазаров, благодаря Ви за топлото посрещане и отделеното време. На финала на разговора ни не мога да не Ви попитам как се виждате след 10 години?
- Надявам се да съм учител тук, в СУ „Паисий Хилендарски” в Кресна. Виждам се с ученици с много голям интерес към физиката и химията, вече в СТЕМ кабинет, правещи лабораторни упражнения и опити. Това е, което искам да правя и да се занимавам.
- И може би като класен на 5 „а”
- Може и на „б”, но да, на 5 клас, за да мога да ги изведа до края, до завършването на средното им образование!
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
