Носителят на тазгодишната Европейска награда за литература Георги Бърдаров е сакрално свързан с петричкото село Кулата, както самият той казва, и подкрепя това с любопитни случки от живота си. Макар и да е израснал в София, Бърдаров обича да се връща в Кулата, където е роден и откъдето е дядо му, чието име и фамилия носи. Дядо му се е родил от другата страна на баира на с. Кулата – в с. Райково, което е останало в Гърция, но през 1915 г. е трябвало да се изнесе в Българско, ако не иска да стане грък. Той го е научил какво е роден дом и му е дал урока на щъркелите, които правят само веднъж в живота си гнездо и след това минават хиляди километри всяка година, за да се върнат в него и го е научил, че родната къща е началото и краят на света за всеки човек. Някъде между тези полезни съвети за живота дядото е предал на писателя-географ и ценната рецепта за варене на гроздова ракия. Огненото питие дори намира своето признание в знаковия му разказ”За петата ракия, или колко хубав е животът”, с който неговата звезда изгрява на литературния небосклон. Пак покрай ракията Георги Бърдаров разказва любопитна история за своя приятел Мартин, който като него е географ по професия, но работи като системен администратор в столична фирма. „Иначе обраният като емоции Мартин , който рядко се шегува, един ден се обади и ми каза: „Днес от радиото разбрах, че още не съм станал мъж!”. Бях много озадачен от казаното, защото Мартин има дъщеря, но той бързо внесе яснота, като обясни, че по радиото казали, че който не е варил ракия, не е станал още мъж! Схванах намека и го поканих в Кулата да варим ракия, така бързо решихме проблема и Мартин стана мъж. Оттогава с него си имаме традиция, през декември идваме в селото, след което си правим нощна разходка, стигаме до жп линията София-Атина, на 500 метра от границата с Гърция, слагаме примусчето, захар, правим си греяна ракия и цяла нощ си говорим за философията на живота”, каза по БТВ писателят-географ.
Петко Колев
