Някогашният студентски лидер в ЮЗУ Стефан Иванов представи в Благоевград книгата си за престъпленията по времето на социализма

Някогашният студентски лидер на ЮЗУ в зората на демокрацията Стефан Иванов, представи книгата си „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България 1944-1989“ в Благоевград. Презентацията се състоя във фоайето на читалището пред публика от историци, приятели на автора от седесарския му период, ученици и граждани. На първия ред бяха бившият председател на СДС д-р Тони Даскалов и ексшефът на ОД „Безопасност на храните” д-р Михаил Бащавелов, бившият зам. ректор на ЮЗУ проф. Атанас Попов, проф. Златко Павлов и други университетски преподаватели. Събитието стартира с изпълнения на  дуета цигулари Калоян Кирилов и неговата преподавателка от детската музикална школа на читалището Гергана Стоянова.

Както „Струма” писа, книгата е дисертацията на Стефан Иванов, за която миналата година получи докторска образователна и научна степен по история в ЮЗУ. Авторът, който е учител по история и зам. директор на столично училище, прави задълбочено четиригодишно проучване на разсекретени документи в Държавния архив, а над 90% от данните се публикуват в произведението му за първи път. Стефан Иванов разкри любопитни факти от научната разработка, чиято цел е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944-1989 г. Той бил проучван всеки път, преди да бъде допуснат да чете архивите на МВР.

„Преди всяко влизане в „светая светих“ на МВР бях проучван по 1 месец. 6 пъти влизах да чета архивите, което ми отне 6 месеца предварително щателно проучване. Съжалих ги тези хора. Все едно влизаш в една машина на времето в предсталинската епоха. Молиха ме да не изписвам повече от 30 страници, за да не се счупи ксероксът им. В Комисията по досиетата е другата крайност – там всичко е дигитализирано. Четете, поръчвате и ви дават информацията на електронен носител”, разказа авторът.

Той е изследвал четирите най-значими престъпления – за кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. След старателното запознаване с официалните статистически данни за престъпността лъсва, че по времето на социализма в България всяка година е имало средно по 200 убийства, което развенчава мита за спокойния живот на хората.  „Това, ако го кажеш на някоя възрастна жена на улицата, едва ли ще ти повярва, защото всичко е било скрито за обществото. Цензурата не е случайна – от социалистическия човек се очаква да принизи до минимум своите социално-битови и консуматорски очаквания, но срещу това той очаква да получи поне сигурност и защита. И именно тук е най-голямата лъжа. От десетките хиляди страници архивни материали, които обработих ясно личи, че хората от властта, от висшите ешелони на МВР и Държавна сигурност са знаели истинската картина. Точно както при аварията в Чернобил. Но са я укривали от обществото, а дори и нещо повече – пускали са умишлено лъжи и фалшиви информации, за да притъпят сетивата на почтените хора и така да ги правят още по-лесна мишена за престъпниците. Нямате си представа какви реакции имаше след издаването на книгата към мен и семейството ми“, сподели авторът.

Интересното е, че освен от архивите той е имал и много срещи с бивши служители на службите. В книгата си е описал едно от най-масовите убийства в нашата история, което е извършено на 25.XII.1974 г. в София. Тогава при недоизяснени обстоятелства 17-годишният ученик Б.Д. нахлува около 20.45 ч. през портала на студентско общежитие в кв. „Дървеница“, въоръжен с пистолет „Валтер“ и финландски нож, и в касапницата смъртта си намират шестима млади хора, двама умират по-късно от раните си, а повече от 10 са тежко ранени. Властта обяснява трагедията с факта, че „извършителят бил под въздействие на току-що изгледания филм „Кръстникът“.

„Полицаите се бавят при получаване на сигнала за касапницита в общежитието. С убиеца се справя студент, български турчин, който е спортист. Той избива пистолета от ръцете му, но не вижда ножа и е намушкан многократно и едва оцелява. Тодор Живков му поръчва лекарства от Германия. По време на възродителния процес този храбрец не приема унижението за смяна на имената и пали портрета на Живков. Изселва се в Турция, а след падането на тоталитарния режим се връща, но вече като представител на голяма енергийна фирма, която иска да инвестира в България. Този български турчин е бил състудент на покойната журналистка Нери Терзиева, и историята я знам от нея. А масовият убиец, който е бил син на комунистическо величие, е изкаран невменяем и по пътя за затворническата болница е убит от онези, които са го конвоирали”,     разкри Стефан Иванов. След увлекателния разказ той бе поздравен от своя преподавател проф. Атанас Попов, отговори на въпроси и раздаде автографи.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА