Образователни специалисти на форум в ЮЗУ: Българското училище не може да се промени, ако няма лидери, а само формално назначени ръководители

„То е организация, която винаги е в светлината на прожекторите. Всички я наблюдават, всички гледат какво се случва и като във футбола – всички имат мнение, всички дават акъл и имат изисквания, и всички заинтересовани страни очакват да се случи това, което те си представят, и нямаме едно с едно мнение да съвпада”, направи своя прочит професорът по

теория и управление на образованието В. Гюрова

Българското училище не може да се промени, ако няма лидери, а само формално назначени ръководители. Колкото по-важна е една институция, толкова повече за администриране има. Тези и редица други важни констатации бяха направени по време на форум в Югозападния университет в Благоевград, а заседателната зала на Първи УК се изпълни със студенти, преподаватели, учители, директори. Събитието, състояло се в Международния ден на учителя – 5 октомври, бе анонсирано като майсторски клас на основателя на магистърската програма по образователен мениджмънт проф. д-р Петър Балкански, който неотдавна бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на ЮЗУ „Н. Рилски“. По здравословни причини видният учен не успя да присъства и пред многолюдната аудитория се изправиха трима от неговите съратници и съмишленици, в лицето на проф. д.н. Ваня Георгиева, проф. д.н. Вяра Гюрова и проф. д-р Светлозар Вацов. Поканата лично уважи и зам. министърът на образованието Таня Михайлова, която е завършила „Образователен мениджмънт“ в Югозападния университет. Тя посочи, че темата на майсторския клас „Общото и различното между мениджмънт, администрация и лидерство в сферата на образованието“ е изключително важна от гледна точка на управлението и развитието на образователните институции.

„Сигурна съм, че всеки един от вас си дава сметка колко е важна личността на учителя, без значение каква позиция заема, защото независимо дали си директор, зам. директор или заместник-министър на образованието и науката, в крайна сметка си учител. Учителят е този, който повежда след себе си и увлича младите хора по пътя на знанието. Учителят е този, който днес трябва да се справи с администрирането на различни процеси, да управлява класната стая, и най-вече учителят е този, който води“, каза Т. Михайлова.

По повод Международния ден на учителя присъстващите поздрави и деканът на Факултета по педагогика проф. д-р Янка Стоименова, която представи и гостите.

Заставайки пред микрофона, именитият учен проф. д.н. Ваня Георгиева – професор по организация и управление на образованието в ЮЗУ от 2014 г., направи кратко емоционално отклонение и призна, че приема Югозападния университет като свой втори дом и той й е много мил. Тя си спомни времето, когато Първи УК все още не е бил построен и младите асистенти, в това число и самата тя, носили плочки и с безвъзмезден труд помагали за изграждането на корпуса.

Като един от най-видните представители на школата на проф. Балкански, проф. д.н. В. Георгиева говори за организационна култура, която се сформира чрез администриране, мениджмънт и лидерство. Обясни каква е  разликата между организация и организиране. Даде нова дефиниция и разгледа образованието като специфична организация. Анализира ролята на учителите, директорите…

„Ако четете американски автори, те си говорят само за лидерство. Независимо какво прави директорът, за тях той е лидер. Ако четете английски автори, ще видите, че там се говори само за мениджмънт. При нас директорите са все ръководители, но от близо 20 г. все по-интензивно се говори за лидерство и хората започват да се объркват – в крайна сметка директорът лидер, мениджър или ръководител е? Няма защо нещата да се разделят чак толкова“, анализира проф. д.н. В. Георгиева. Тя изтъкна и че колкото една институция е по-важна за едно общество, толкова повече за администриране има, и предупреди студентите, че тепърва ще се сблъскат с големия и тежък правилник за администрирането на българските образователни институции.

„Българското училище не може да се промени, ако няма лидери, а само формално назначени ръководители“, заключи професорът по организация и управление на образованието и подчерта, че има различни видове лидерство, сред които споделено, смарт и дигитално лидерство „Това са неща, които тепърва ще стават все по-интересни, важни и значими“, обяви проф. д.н. В. Георгиева.

Младият доцент Мирослав Терзийски, който също е последовател на проф. Балкански и отговаря за магистърската програма по образователен мениджмънт в ЮЗУ, акцентира на най-новите тенденции и даде отговор на въпроса „Що е то смарт лидерство?”. По своята същност това е умно, интелигентно лидерство, базиращо се на поставянето на ясни и конкретни задачи, съобразени с приоритетите на институцията. Въпросните смарт лидери са способни да обсъждат ясно очакванията и визията за бъдещето на екипа или организацията, за да не се получават недоразумения. Прилагат и измерими критерии за успех, които позволяват на екипа да проследява напредъка и постиженията.

„Например, вместо да се поставя някаква амбициозна цел за повишаване на резултатите с 50%, много по-постижимо е да се занижи този процент до 5-10“, посочи доц. Терзийски и направи препратка към СТЕМ центрове, каквито до 2026 г. би трябва да има във всяко едно българско училище.

Изключително интересно бе и изложението на проф. Светлозар Вацов, който също е специалист по образователен мениджмънт и преподавател в ЮЗУ.

„Когато преди много години пишех дисертацията си,  дойде изтъкнат професор по педагогика и попита всеки един от нас какво ще пишем. Аз му отговорих, че дисертацията ми ще бъде за маркетинга в образованието. Професорът бе категоричен, че такава тема не може да има, защото образованието не е пазар. Така или иначе защитих дисертацията си, а най-удовлетворяващото за мен бе, когато 4 години по-късно прочетох статия за образованието като пазар, написана от същия този професор. Тоест нещата се промениха бързо“, направи любопитното признание проф. Вацов и засегна темата за учителската стачка през 2007 г., след която, по думите му, се е променил статутът на училището и се наложило директорите от администратори да станат мениджъри.

„Сега обаче е наред следващото стъпало. В света успешните организациите са тези, които се управляват от лидери. А те самите не казват, а показват какво трябва да се направи. Именно това е разликата между мениджъра и лидера“, коментира професорът. Той провокира аудиторията, задавайки въпрос дали лидерите се раждат, или се създават, и изрази мнение, че истината е по средата или в двете. Има неща, които човек носи като заложби /по природа/ но това не е достатъчно, защото тези качества трябва да се развиват.

„За съжаление училище за лидери няма или ако има, то е достъпно за малцина. Именно това, според мен, би трябвало да е насоката, в която трябва да работят университетите, за да могат да създават хора, виждащи в бъдещето“, каза проф. Вацов и допълни, че самият той не учи студентите на това какво е образованието днес, а какво ще бъде след 15-20 години, за да могат да намерят своето място там.

Другият именит професор и утвърден специалист проф. д.н. Вяра Гюрова „въвлече“ присъстващите в дискусия и ги предизвика с практическа задача. Във въведението тя говори за различните видове лидери, като назначени, ситуационни, функционални… за мениджъри, ориентирани към хората, към учебния план. Обърна  внимание и на факта, че новоназначените директори са администратори, защото имайки малко или недостатъчен опит, се придържат само към закона и нормативната база и не смеят да „експериментират“, тъй като не знаят какво ще се получи.

Последваха и разсъждения по конкретни казуси, като зам. директори и учители коментираха как изглежда организацията в училище през техните очи.

„Училището е организация, която винаги е в светлината на прожекторите. Всички я наблюдават, всички гледат какво се случва и като във футбола – всички имат мнение и всички дават акъл, и всички имат изисквания. Тоест никак не е лесно да се ръководи едно училище, защото всички заинтересовани страни очакват да се случи това, което те си представят, и нямаме едно с едно мнение да съвпада. И всички казват: „Министерството е виновно – оттам ни спускат разни неща”. От друга страна, учениците искат да им е по-лесно и да не ги насилват много да учат. Учителите искат да си работят по 5 или 6 часа и да се приберат вкъщи като едното време, но и това не става, и в крайна сметка всички са малко или много недоволни“, направи собствен прочит на ситуацията в българското училището, професорът по теория и управление на образованието В. Гюрова.

А следващият въпрос: „Какво не искат или не могат да направят днешните учители, родители, ученици“, отприщи множество коментари. Разбираемо, учителите акцентираха на бумащината, административната тежест и посочиха, че голяма част от родителите абдикират и всъщност не осъзнават, или не искат да приемат, че образованието е тристранен процес.

„Очакват детето им да е „уау“, но без те да полагат каквито и да е усилия“, заявиха учители по отношение ролята и мястото на родителите.

Думата взе и зам. министърът на образованието, която призна, че слуша цялата дискусия и всички изказвания с голям интерес.

„Бих казала, че е „голяма ножицата“ от гледна точка на родители, които имат прекалено големи амбиции, и родители, които наистина са абдикирали. Но това, което ги обединява, са т.нар. социални групи – балоните, в които се затварят и смятат, че там е единствената истина. Тоест нежеланието понякога да „спукаш този балон“ и да излезеш извън рамките му, за да видиш реалността такава, каквато е. Децата обаче успяват изключително добре да разберат тази разлика във взаимоотношенията между групи родители и съответно учители. В интерес на истината днешните деца са изключително прагматично настроени и манипулират и едната, и другата група. Що се касае до отделните групи – ученици, родители, учители, то като че ли родителите са най-смели в очакванията, исканията, вижданията си, но пък ефективността е най-голяма при учениците и аз лично, колкото и да ви е странно, приветствам днешния прагматизъм на учениците. По този повод за  PISA /б.р. международно изследване за функционалната грамотност на 15-г. ученици/ също са необходими лидерски умения на директора – първо да накара учениците да отидат на изследването и след това да се представят по най-добрия начин. Истината е, че ако нашите деца не получават нещо, те по-трудно биха пристъпили към промяна или към действие, което ги затруднява“, каза зам. министърът на образованието Т. Михайлова и коментира, че на фона на твърденията, че някои директори не си вземали часовете, самата тя нямала един пропуснат час и винаги е държала да бъде сред колегите си учители.

„Ако искаш да знаеш какво се случва в училището, не може да стоиш само на видеонаблюдение или да слушаш какво ти казват. Трябва да си сред учениците и учителите. В този смисъл колегията в момента просто трябва да е по-спокойна. Да усеща

„пулса“ на училището и на българското образование“, коментира Т. Михайлова, която е  дългогодишен учител по общотехническа и професионална подготовка и директор на Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ в София.

Дискусията се прехвърли и върху психоклимата в училище, взаимоотношенията между директор и учителите и как директорите могат да мотивират учителите и родителите. Тук, наред с личния пример, повече „свобода“ за учителите, акцент бе поставен и върху заплатите. Проф. д.н. В. Гюрова констатира, че след увеличението на заплатите много млади хора са се ориентирали към учителската професия. Една част от младите учители обаче много бързо си тръгвали, като  някои изкарвали в училище само месец-два.

На въпроса защо това се случва присъстващи коментираха, че всъщност част от младите учители нямат необходимите компетенции да се справят в класната стая. Липсват им търпението, което трябва да проявят. Не вярват в собствените си сили и както и на децата, им е по-лесно да се откажат. Друг важен момент, който бе посочен, е, че още с влизането си по класните стаи на млади учители им се казвало, че не стават, не могат да се справят, и всъщност липсвала подкрепяща, мотивираща среда, така че младите учители да се чувстват добре. Думата отново поиска зам. министърът на образованието.

„Когато говорим за заплащане, то не е да задържи учителите в училище. Самият стремеж на министерството е с увеличението на заплатите да се направи тази професия по-привлекателна. Но основният въпрос, който и Вие поставихте, е защо те не остават, защо си тръгват? Може би една от причините е, че имат различни очаквания. Така или иначе всеки от нас пренася това, което е поел в училище, след това в работата си. Само че сблъскването на нашите виждания и очаквания с реалността понякога не се препокриват. За мен причината не е само една, а са комплексни. Нека да си кажем истината. Както в моноспектакъла „Даскал“, учителската стая е онова място, в което е съсредоточена цялата световна тъга. Та в този смисъл, за да бъде учителската стая мястото, където се случват професионални разговори, е необходимо младите колеги да бъдат приети. Добре е учителите да се научат да споделят. Няма нищо страшно и тревожно в това да влезеш в кабинета на директора и да кажеш, че не ти се получава, и заедно да се намери рецептата. Въпросът е да имаш смелостта да си признаеш, че нещо те притеснява“, посочи Т. Михайлова.

Майсторският клас приключи с връчване на сертификати на участниците, подписани лично от проф. д-р П. Балкански. В знак на благодарност деканът на Факултета по педагогика проф. д-р Я. Стоименова връчи на проф.д.н. Ваня Георгиева, проф. д-р Светлозар Вацов и проф. д.н. Вяра Гюрова специални плакети с логото на Югозападния университет.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА