„Кюстендилските села Соволяно и Драговищица държат първенството тази година по най-добра реколта от череши”, заяви заместник-директорът на Института по земеделие доц. д-р Димитър Сотиров. Той направил обиколка из масивите миналата седмица и констатирал, че в села, където черешопроизводството не е застъпено, като Друмохар и Горно Тишаново, има много хубави плодове. „Там дори има градини, които смело могат да се нарекат като претоварени с плод – добави специалистът. – В масивите около Коняво, Таваличево и Горна Козница също има череши, но там реколтата е средна работа”.
Според агроспециалистите по-малко череши има в градини, разположени в ниските части покрай реките. На това ниво са Институтът по земеделие, село Ябълково, Невестино. „Ясно е защо е така – защото студовете се задържат в ниското по долините на реките. Затова районите с по-ниска надморска височина са по-засегнати от студовете. Да не забравяме и че покрай Великден валя сняг. После времето бе неблагоприятно за летеж на пчелите, което също даде отражение. Черешите не можаха да бъдат опрашени, тъй като пчелите не успяха да хвърчат”, заяви Димитър Сотиров.
„За съжаление добивът няма да е този, който прогнозирахме, тъй като преминаха мразовете, получи се един завръз, но впоследствие плодовете бяха отхвърлени. Така че реколтата е около средното и дори под средното ниво, говорим за години с оптимално натоварване на черешовата реколта”, коментира Сотиров.
Стандартните сортове череши в Кюстендилско са „Ван”, „Бин”, „Козерска”, „Жълта Дроганова”. Напоследък се създават и нови градини от новоразработения сорт „Сумит”, който е с едрина и атрактивен външен вид, както и с добро качество. Вкусовите му качества наподобяват на сорта „Ван”. Около Кюстендилски регион черешовите насаждения са близо 17 000 декара, сочи справката на Института по земеделие.
„Първоначално се говори за една цена на изкупуване на черешите. После тя лавира за съжаление на производителите. Няма сдружение на черешопроизводителите, които да определят своята цена. Тя се оставя на търговците, а ние знаем какви са техните интереси. Цената всеки ден е променлива. Вероятно ще стартира около 90 ст. на борсите. Това обаче не е достатъчно, тъй като берачите вече искат 50 ст. за набран килограм череши. И те имат право, но в този случай за производителя не остава нищо”, сподели заместник-директорът на Института по земеделие.
Агроспециалистите се надяват да се съживи пазарът след края на пандемията. „Чух за румънски интерес към черешите. Дано дойдат в региона, те са платежоспособни. И производителите така ще могат да получат и по 2 лева за кг череши, но трябва да бъдат качествени и с диаметър от 26 мм. Знам, че румънците вървят с шублери и под тези размери не изкупуват”, каза Димитър Сотиров.
Двете сушилни в Кюстендилско и пунктът за пулп в кюстендилското село Копиловци не са достатъчни да поемат и под средното количество черешова реколта. Фабриката в Копиловци, стопанисвана от италианец, се напълни с вносни череши от Гърция. „Ако тази година няма внос, той ще поеме част от по-дребните череши, което също ще бъде добре за черешопроизводителите”, коментира заместник-директорът на Института по земеделие.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
