Евелин Костова е българска актриса, едно от най-красивите лица на телевизионния и киноекран. Тя е родена на 15 май 1993 г. в град Перник. След като завършва средното си образование в гимназия по икономика в родния си град, тя е приета да изучава актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Тя е и сред късметлиите, които попадат в класа на великия актьор и преподавател Стефан Данаилов. Своя дебют в киното Костова прави с ролята на Маги в българския филм „Къде е Маги“, пише artportal.news. Сред ролите, които е изиграла Евелин в киното, са още жената на Атила в „Barbarians Rising“ (документален филм), красива млада дама в „Immunity“ (пълнометражен филм) с реж. Raymond Steers, Евелина в „Правила“ (късометражен филм) с реж. Ясен Генадиев, приятелка на Габриела в „We Die Young“ с реж. Lior Geller, както и Дара в „Завръщане“ с реж. Ники Илиев.
Евелин Костова е популярна с ролята на Ивон в сериала „Съни бийч“, чийто трети сезон в момента се излъчва. „Винаги някой персонаж има нещо общо с нас, защото тръгваме от самите себе си, но Ивон е доста по-хладнокръвна от мен. Не бих могла да се справя с проблемите толкова бързо, колкото се справя тя“, казва актрисата за своята героиня. „Имаме си своите прилики, но и разлики“, признава още Костова.
Евелин Костова започва своята театрална кариера през 2016, когато става част от трупата на ДКТ „Иван Радоев“ – гр. Плевен и играе Марчела Отвъдната в „Балада за Георг Хених“ по Виктор Пасков, реж. Крум Филипов. От 2017 г. до наши дни тя е част от трупата на театър „Българска армия“, като влиза в ролите на Магдалена в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, реж. Краси Спасов; Марияна в „Тартюф“ от Жан Батист Молиер, реж. Краси Спасов; Болете в „Жената от морето“ от Хенрик Ибсен, реж. Василена Попилиева; Клия в „Черна комедия“ от Питър Шафър с реж. Иван Урумов; Савка в „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Краси Спасов; Мишел в „Басейнът на Роми Шнайдер“ от Щефан Фьогел, реж. Атанас Атанасов; Хестер Уърсли в „Жена без значение“ с реж. Стоян Радев. Актрисата е част и от постановката на Лиза Шопова „Стъпка по стъпка“.
Миналата година Костова беше част и от журито на „България търси талант“ заедно с Катерина Евро, проф. Тодор Кантарджиев и Николаос Цитиридис. Тя казва, че да стане част от формата е било голямо предизвикателство, но водещият Сашо Кадиев я убедил да се включи в това приключение.
Евелин Костова и нейният партньор, актьорът Михаил Петров, са заедно вече повече от 10 години, но в тяхната любовна история има нещо необичайно. На по-късен етап от връзката си те разбират, че всъщност се оказват пети братовчеди. Тази новина им се сторила любопитна и двамата и досега умеят да се шегуват с това съвпадение. Актьорите са и горди родители на своята дъщеричка Ивайла. Евелин чака тя да стане поне на годинка, за да се завърне по-категорично към професионалните си ангажименти. Така тя сбъдва две свои мечти – да бъде актриса и майка!
Тя живее в постоянно бързане, но по гласа й се познава, че това й харесва. С много упорита работа и може би с малко късмет, Евелин Костова е от онези актьори, които работят усилено още от студентските си години.
Споделя обаче, че едно нещо може да развали деня й и това е да излезе без слушалки, пише boulevardbulgaria.bg. Евелин слуша музика както за удоволствие, така и за успокоение, и държи много на качеството на звука.
– Какво има в твоя плейлист?
– В моя плейлист има много Ед Шийрън, има Бионсе, Манескин, има 90-арски парчета от филми или сериали, които са ми любими, има и български песни. Харесвам съвременна българска музика, но има и доста неща и жанрове. Но може би всяка трета или четвърта песен е на Ед Шийрън. Използвам слушалките си за абсолютно всичко. Ако случайно изляза от вкъщи и ги забравя, все едно денят ми е тръгнал накриво, без тях се чувствам, все едно съм излязла гола. Движа се с градския транспорт и обожавам лукса на слушалките, с които можеш да потънеш в своите мисли макар и в претъпканото метро, но все пак не пропускаш спирката си. Другото е, когато пътувам на турнета или за снимки и пътуването ми става много по-леко, защото се изолирам и си почивам.
– Говорейки за музика и слушане, наскоро имаше премиера в театъра и даже пееш на сцената. Разкажи ни повече за „Пет жени в еднакви рокли“.
– Така ми се случи, че след като се върнах от майчинство, ми се падат само женски проекти. „Пет жени в еднакви рокли” е третата такава постановка, в която става въпрос за една сватба, но на фокус не са булката и младоженецът, а петте шаферки, които са отделени в едно помещение и наблюдават техния живот по време на сватбата. И общото между петте е, че всяка една от нас не желае да бъде на сватбата и всяка една копнее събитието да се провали. Режисьор е Атанас Атанасов и той добави към всичко останало и задачата за всяка една от шаферките да изнесе програма на сватбата. За мен частта с пеенето беше най-вълнуваща. Аз съм от хората, които обичат да пеят, но само на караоке (смее се). Притеснявах се, защото никога не съм пяла толкова на сцена и Петя Диманова много ми помогна по тази част. Освен това трябваше и да танцуваме, и мисля, че се получи голям букет от емоции. Доста трудно, но и забавно и удовлетворяващо, и се радвам, че публиката страшно много хареса представлението.
– Ти си част от трупата на театър „Българска армия“ от няколко години. Какво те задържа там вече толкова време?
– Още преди седем години, когато влязох за първи път в трупата на театъра, се почувствах много добре и постепенно с тях се сближихме. Вече имаме толкова много спомени помежду си, че това там далеч не е само работа. Там винаги има човек, който може да ти помогне, и неведнъж съм казвала, че не бих си сменила театъра.
– Друга роля, в която напоследък те гледаме, е тази на Ивон в „Съни бийч“. Какво те привлече към проекта като начало?
– Към сериала ме привлече името на Димитър Димитров и Борис Славков и това се случи още в далечната вече 2017 г., когато точно влязох в Театъра на армията по заместване на съпругата на Димитър Деси Касабова, и трябваше да науча много скоростно три нейни представления. Беше страшно много работа и в същия този момент ми се обадиха за кастинг на някакъв нов сериал. А аз си бях казала, че искам да се концентрирам върху театъра, тъй като вече бях правила достатъчно сериали.
За кастинга ми изпратиха един огромен текст и смятах, че не мога да поема такъв ангажимент, но Деси ме посъветва, казвайки, че няма да съжалявам, тъй като го прави съпругът й, с когото аз така или иначе бях работила в сериала „Секс, лъжи и телевизия”. Накрая се съгласих, защото винаги е хубаво да влезеш в проект, чийто режисьор харесваш и знаеш, че той е постоянен. Още от кастинга той подхвана всичките, които бяхме в главните персонажи, а след това на репетициите всичко започна твърде хубаво, за да не стана част от това преживяване.
– Била си на 19, когато получаваш една от първите си главни роли, тази в сериала „Къде е Маги?“. Как ти се отрази това ранно навлизане в професията?
– Тогава едновременно много се страхувах и се радвах, защото осъзнавах, че имам голям късмет. Това ранно запознаване със снимачните площадки ориса по някакъв начин кариерата ми, защото след това дойдоха много други сериали. Но стъпвайки за първи път на снимачна площадка, още преди да съм влязла в академията, се чувствах като в чужда държава, чийто език не говоря.
Тогава бяхме няколко много млади актьори и големите бяха така добри да ни помагат, и това остава скъп мой спомен. В „Къде е Маги?” имах доста трудни сцени, макар да не беше голяма роля, но успях да опитам от всичко в много ранна възраст.
– А когато влезе в академията, попадаш в класа на Стефан Данаилов. Разкажи за най-запомнящата се случка с професора ти?
– Професорът е толкова огромна личност, че някак си аурата му трудно се побираше в една стая, затова и имам толкова много спомени с него. Но може би най-ярката беше, когато снимахме късометражния филм на Ясен Генадиев, защото цялото преживяване си остана някак наше си.
Историята е много лична и наподобяваше неговата история, защото жена му наскоро беше починала и това го правеше някак още по-сантиментален. Аз също бях буквално преди завършване на 4-и курс и съответно – ураган от емоции заради приключването на този етап. Бях изключително притеснена, а професорът през цялото време се държа с мен като с равна. И го направи, за да ми вдъхне самочувствие и увереност. И, естествено, после (по закона на Мърфи), когато дойде премиерата, аз не можах да отида, защото имах представление в Шумен, затова снимките на филма си остават най-скъпият спомен.
– В какви ситуации най-често ти се иска отново да поговориш с него?
– Най-често, когато съм поставена пред някакъв избор, дори не е задължително да е професионален, а просто житейски, защото ние много се допитвахме до него и той знаеше как да изслушва човека. Някак с времето се научих сама да си отговарям на тези въпроси, да чувам неговия глас, може би какво би ме посъветвал.
Наистина много ми липсва, и не само в тези моменти. Но споменът за него става жив и плътен най-вече, когато се срещам със състуденти или други негови студенти. Защото когато си такъв човек като Стефан Данаилов, няма как споменът за теб да избледнее.
– В много случаи ежедневието на актьорите (на хората от театъра като цяло) не минава по стандартния начин. Най-малкото при вас няма такова нещо като работен ден от 9 до 17. Как минава един твой стандартен ден?
– Денят започва със ставане около седем (с мъка!) и се приготвяме да закараме детето на детска градина, след това единият поема кучето, другият поема битовите задължения вкъщи. После се отива на репетиция, след което бързам към вкъщи, за да мога да си почина за някакво време. Следобедът ми е времето за готвене, след като взема детето от градина, прекарвам време с него, а вечерта често се връщам в театъра, за да играя нещо (различно от това, което съм репетирала сутринта).
Аз вечно бързам, дори след представление, защото искам да се върна вкъщи, преди дъщеря ми да е заспала. След това имам час-два, в които мога да седна и да си поговоря с Мишо. Има и дни, в които сме много по-свободни, и тогава сме изцяло на разположение.
Обикновено за повечето хора вечерите са време да седнат заедно, докато ние от театъра тогава отиваме на работа и с това понякога трудно се свиква, особено когато имаш малко дете. Но пък дъщеря ни е свикнала, че в някои от вечерите или майка й, или баща й да излизат за работа.
– Как си почиваш?
– Най-често гледам някакъв сериал или пък чета хубава книга, даже мога да седя и да си мисля, и така успявам за малко да се изключа. Предимно сама, ако е възможно. Когато е замесен и още един човек, някак си не е почивка. Пак е хубаво, но не е почивка. Човек си почива, когато е самичък.
– Терапия ли е за теб музиката?
– Може и така да се гледа, в зависимост от емоционалното състояние. Аз например имам случаи, в които съм твърде енергична и трябва да освободя тази енергия. Тогава си пускам по-енергични парчета и ги танцувам, за да се освободя. Или ако имам спектакъл, който пък е твърде обран и в който трябва да съм концентрирана, мога да се отпусна с някое по-спокойно парче. А много често си пускам приспивни неща или звуци от природата, които ме успокояват.
– Как съчетаваш ролите си на млада майка и актриса? Толкова трудно ли е, колкото мнозина казват?
– Като цяло е трудно да съчетаваш която и да е професия с родителството. Преди да стана родител, ми беше много странно да слушам колеги, на които им е било много трудно да се справят. Но това е типично разсъждение на човек, който още няма деца. Когато ти се случи, разбираш, че най-хубавото нещо е да бъдеш родител, макар и да изисква цялата ти енергия. От която и да е професия може да се отдалечиш, но от родителството не можеш да си вземеш отпуск. А що се отнася до мен, още докато дъщеря ми беше малка, ми се наложи лека-полека да се връщам към театъра или към снимките постепенно. Просто свикнах с двете неща едновременно, те си вървяха ръка за ръка.
Според мен е важно децата ни да виждат, че ние обичаме професията си. Да създаваме това впечатление у тях, че трябва да се стремиш да бъдеш това, което искаш.
– Ако трябва да определиш себе си като родител, как би се определила?
– Много искам да бъда добър родител и съм много всеотдайна. Със сигурност не правя всичко по най-добрия начин, но давам всичко от себе си. Постоянно се опитвам да се вглеждам в нейните индивидуални черти и да се вслушвам в нея.
Като цяло мисля, че моето поколение като родители много повече обръщаме внимание на емоциите на децата, и по този начин мисля, че можем да създадем едно поколение от по-емоционално интелигенти същества, което е много важно. Смятам, че когато човек може да разпознава емоциите си, тогава е значително по-лесно да развива своите най-добри черти и качества. Това е най-важното според мен.
